Седем тона човечност

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5965313 www.24chasa.bg

Мадан помогна на Хитрино - ръка протяга този, който може да разбере дереджето ти

НОВАТА година вече изтупва снега от обувките си на прага ни и погледите на всички са вперени в нея. Очакваме да е по-добра, по-успешна, по-милостива от предишната. Както всеки път. Ние така сме си устроени - да чакаме светлото бъдеще, докато загърбваме миналото, а настоящето ни подритва лекичко или ни мачка с тежките си обувки. Защото точно това настояще върви към бъдното ден след ден, на него трябва да наблягаме, а не да стоим прехласнати пред сияйните хоризонти, дето няма как да ги стигнеш, хеле пък с мечтателни погледи и ожидания.

2016-а не беше ласкава нито за света, нито за България. Повечето от нас я изпращат с облекчение и с надежда да отнесе лошото със себе си. Но следите остават. И последиците също. В природата е така - нищо не се губи, само преминава от един вид в друг.

По тази логика трагедията, връхлетяла Хитрино и опустошила живота, домовете и душите на неговите жители, рефлектира върху жителите на Мадан. За Мадан знаете. Едно от най-обеднелите населени места. Но населено с човеци. Умишлено

употребявам тази

дума вместо

стандартната

“хора”

Има защо. Тези човеци, разтърсени от случилото се на другия край на България, трогнати от съдбата на пострадалите, решили да им помогнат. Ама естествено, цялата държава ръгна да помага - с есемеси, с пратки, с отпуснати средства. А маданци с какво, с какво - с картофи. Това имат, това дават. Късат от залъка си, за да го споделят с ближния. Разбира се, че не го казвам в най-буквалния смисъл, просто всеки дал, колкото можал. Картоф по картоф събрали цяла камара човещина.

Жестовете на добрина винаги ме впечатляват. Тези картофи не са били в излишък на ръцете, дето са ги садили, окопавали, плевили, торили, загърляли или отгърляли, знам ли как точно се гледат картофи, аз ги купувам от магазина, ама гледам да са български, а не египетски, вадили са ги от земята, складирали са си ги. Да има какво да ядат, да има какво да продадат, а те пък с левчетата да си купят каквото друго им трябва, ей за такива неща става дума, непоетични, неепични, дето баш без тях не може.

Сто на сто ще се намерят хора, дето ще нарекат това дребнотемие. Вероятно за себе си ще са прави. Няма да ги питам изпратили ли са есемес на поредния благотворителен номер, замислили ли са се поне какво е да останеш без къщата, дето е започнал да гради дядо ти, баща ти я е довършил, а ти си я потягаш и поддържаш, доколкото можеш. Без дворчето, в което напролет си бодвал леха пипер, леха домати и леха картофи. Каквото Бог дал да има на масата после.

За това какво е да останеш без родител или без дете няма да питам. Не искам и да си го помислям, да не би случайно мисълта ми да се преплете с някоя друга, към друг човек насочена.

Станалото е станало, нали помните, че започнах с това, дето всичко отива в миналото. Защо е станало - надявам се да се разбере, за да не се повтаря.

Животът на хората от Хитрино също не можеш да върнеш в старото русло. Дано да съумеят да си изградят нов и по-добър върху развалините. Един камион картофи понякога е по-голяма помощ от помпозни съболезнователни и окуражителни изказвания, от лозунги и селфита, от щедри обещания за сияйни хоризонти. Защото е пристигнал точно навреме. Защото в празничната новогодишна нощ на масата ще вдигат гореща пара парченцата от чуждото усилие, превърнало се в твое упование, че

доброто е

неизтребимо.

Че не е заспало

сън дълбок,

че не лежи на хълбок, а се труди. На ползу роду. С мисъл за ближния. Най-бедните към най-пострадалите. Защото ситият на гладния не вярва. Ръка протяга този, който може да разбере дереджето ти.

Преди да се насмеете и надсмеете над думите ми, замислете се кога за последен път сте подали на комшийското дете ябълка или банан (ах, банане наш, символ на просперитета ни демократичен!) от пазарската си чанта. Ей така, без повод. Честно казано, аз скоро не съм го правила. И ме е срам, като го констатирах. Но това е мой проблем, със срама. Измива го отчасти камионът с картофи, тръгнал като шейната на един добър приказен старец от Мадан за Хитрино. Един картоф, два картофа... Това не е само заглавието на много стар филм, който едва ли някой си спомня. Това е мярката, която слагаме в другото блюдо на кантара, за да не излети човешкото у нас към пустите сияйни хоризонти и да се изгуби зад тях.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,