Кой обърна позицията на Христо Иванов и как Костов провали проекта “Стефан Савов”
НА ЛАТИНСКИ lustratio означава “изчистване посредством жертвоприношение”. В нашата политика тя е позната от зората на демокрацията, значението ѝ е болезнено за засегнатите, но не е чак толкова кърваво. Има се предвид недопускането на агенти на бившата ДС и членове на комунистическата номенклатура до ръководни постове в държавната администрация, банковата система, научните институции, съдебната власт и пр.
Както би казал Цветан Цветанов – това е, което имаме като определение. Бившият правосъден министър на ГЕРБ Христо Иванов обаче и бъдещ лидер на проекта с кодово име “Да, България” въведе нов термин: “лустрация от второ поколение”. Той не обясни детайлно идеята, метна гола кука, за да види колко риби ще клъвнат. Един от съратниците му уточни, че става въпрос за лустрацията такава, каквато я разбираме, закъсняла с 27 г., но необходима според него. Даде за пример ГДР, Полша, Чехия, Румъния и Словакия, където действа подобно рестриктивно законодателство, но очевидно
новата партия
не е проучвала
кой знае колко
задълбочено
темата,
защото обстоятелствата, стратегиите и хронологията, в които посочените страни са въвели ограниченията, са напълно различни. Германия, Чехословакия (преди разделянето на Чехия и Словакия) и Естония приемат лустрационни закони веднага след падането на Берлинската стена, а Румъния се мъчи да си разчисти сметките с бившите величия цели 22 г. по-късно.
През 2012 г. парламентът в Букурещ гласува закон, с който забранява на функционери от режима на Чаушеску да заемат обществени и политически постове за 5 г. По време на дебатите обаче става ясно, че законът не е много удобен за действащата демократична номенклатура. Първоначално в списъка с лустрираните са включени и лидерите на бившата младежка комунистическа организация, но става ясно, че самият премиер Михай Унгуряну е бил кандидат-член на комсомола.
Колко неприятно! За да се избегне конфузната ситуация, румънските депутати на бърза ръка гласуват младежките активисти да излязат от санкциите и готово. Демокрацията оцелява!
Големият въпрос днес е кого всъщност смята да лустрира Иванов? Самите живи бивши агенти на ДС и членове на ЦК на БКП са вече на почтена възраст и малцина от тях заемат стратегически държавни постове. Напротив, те са устойчиви капиталисти. Имаме примерно шеф на банка с досие, устроил братовчед си във фирма, която разпределя рекламните му бюджети. Може би “Да, България” смята да погне децата им?
От друга страна обаче, сред активистите на новата партия има наследници на партийни секретари, служители на УБО (бащата на Иво Прокопиев например е работил за тази служба) и пр. деятели, изградили личните си кариери благодарение на родителите си. Тези хора ли ще въвеждат лустрация през ХХI век?
Самият Христо Иванов като министър на правосъдието изказва същото мнение. През юли 2015-а той участва в телевизионна дискусия и отговаря на въпрос от зрители “Нужна ли е лустрация?” така: “Българските магистрати доста се подмладиха, над 65% от тях са под 45-годишна възраст, т.е. в огромната си степен това не са хора, на които активният им живот е започнал по времето на социализма. Така че подозирам, че лустрацията би имала своето значение, ако можеше да се направи по смислен начин, но тя едва ли е единственият отговор на проблемите, които имаме.”
Интересно откъде изведнъж в края на 2016-а този бъдещ лидер и вдъхновител на реформи се сеща за “лустрация от второ поколение”? Кой му прошепва идеята? Политическият му приятел и бъдещ партньор Радан Кънев вече е изразявал своята позиция по темата и то от парламентарната трибуна. На 14 ноември 2014-а той заявява: “Това, че вещото лице Стефан Бенчев, от което откраднаха тефтерчетата на Филип Златанов, е щатен служител на управление VI на Държавна сигурност, показва, че реформите задължително включват силен елемент на лустрация на служителите на ДС.”
Възможно ли е приятелството на Христо Иванов с Радан Кънев да е повлияло върху позицията му за нуждата от лустрация? И защо изобщо мозъчният тръст на “Да, България” се връща днес към тема, овехтяла с 27 г.?
Лустрацията в България има дълга и противоречива история, нещо повече, в един момент става ябълка на раздора между действащото мнозинство и президентът, но явно активистите от новия проект на Христо Иванов не са запознати с аналите. От поведението, което демонстрират по принцип може да се съди, че възприемат себе си като родоначалници на всичко прогресивно в тоя живот.
Държат се
по-скоро като
група за натиск, отколкото като бъдеща национална политическа сила.
По време на първото правителство на СДС през 1992 г. се приема параграф 9 в преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, както и прословутият закон “Панев”, който се отнася до назначаването на бивши агенти и комунистическа номенклатура в ръководните органи на академичните, факултетните и научните съвети на ВУЗ и ВАК. Последният е отменен през 1995 г.
На следващата година Съветът на Европа (ПАСЕ) излиза с резолюция 1096, чрез която бившите социалистически страни се поощряват да приключат завинаги с тъмното си минало. Вдъхновени от този документ покойният Стефан Савов и група депутати от Народен съюз (коалиционните партньори на Костов в правителството на ОДС) внасят законопроект за лустрацията. Но кой скача срещу него на 25 юли 1997 г.? Петър Стоянов и Иван Костов, разбира се. Ето точните думи на тогавашния министър-председател, идол на днешните реформатори: “Споделям опасенията на президента, че внесеният проектозакон за лустрацията е закъснял и няма да реши проблемите на деня. Подобен закон ще засегне много малко хора от бившата номенклатура на БСП. Тези кадри отдавна са напуснали върховете на властта и днес се занимават успешно с бизнес. Ако законът за лустрацията влезе в парламента, това ще създаде напрежение между политическите сили и ще наруши националното съгласие, което аз особено ценя.”
Единственият начин за селектиране на хората, които управляват държавата, е реалистичното им оценяване още преди да гласуваме за тях. Провалената партия на Бареков е живото доказателство, че с един крадлив олигарх и много крещене не се кове нито политическа мъдрост, нито национален просперитет. Дано не повтаряме поне грешките от близкото минало, ако изобщо ни е останала някаква историческа памет.