Днес с лекота всеки може да бъде очернен.
Но хората все по-малко вярват на лъжата
и дори въстанаха срещу нея
Днес всеки може да бъде очернен, оплют, низвергнат, разпънат. За грехове, които никога не само не е извършил, но и през ум не му е минавало да извършва.
Стига някой да поиска или да има определен интерес, всеки от нас може да се превърне в крадец на милиони, в глупак, в лузър, в последен загубеняк...
Опасността грози всеки, но с предимство са, разбира се, по-известните. В този списък влизат лицата от властта - министри, депутати, началници и прочее... Ако те не стават, ще се намери някой по-малко известен или дори почти неизвестен. Зависи от апетита на жълтата преса, от яростната и стигаща идиотски върхове непрестанна борба за тираж (на някои вестници) или за гледания (в телевизиите) и четения (на електронните сайтове).
В нагледен пример за подобно проведено “мероприятие” по осмиване, охулване, стигнали до смазване на обществения му авторитет, се превърна един директор на софийско училище.
“Проблемите” на въпросния директор обаче идват от два основни факта. Първият - че той е бил в кръга от съветници не на един, а на двама министри на образованието.
Е, въпросният директор просто беше смачкан дотам, че да го накарат веднага да притича до образователното министерство с оставка в ръка. Приеха му я, за да не удари скандалът и по авторитета на министъра.
Вторият “проблем” идва от факта, че директорът (и учител по информатика и математика) е направил от училището си престижно място, в което родителите чакат на опашки, за да запишат децата си. А отгоре на всичко и учениците го уважават и дори обичат.
Е, в наше време това са повече от два заека, “достойни” да бъдат посечени с един удар.
На някого не му се иска да имаме добри училища, качествени директори, свестни учители, които образоват добре учениците си. Затова нека прокуратурата по-бързо да съобщи кой и защо има интерес от това “активно мероприятие” срещу директора. Както и да се произнесе дали стрелят само по неговия стол, или в цялата тази история има двойно и тройно дъно.
Ударът срещу директора тръгна от един “Жълт вестник”.
После “новината” копираха всички негови сродни издания. Получи се нещо като лавина. Човекът беше буквално пометен не от директорския пост, а дори и от училищния двор. Ако му бяха изпратили мутри с бухалки, състоянието му щеше да бъде описано в бюлетина на “Пирогов” като “пациентът е с опасност за живота и е в кома”. Вместо с бухалки и кръв по мишената за “убийство” думите и снимките в този “Жълт вестник” свършиха същата работа и смазаха въпросния директор.
Различното този път е, че хората се вдигнаха на протест, на бунт, на въстание срещу жълтия вестник и изобщо срещу жълтата преса, срещу нейните възможности да почерни и размаже буквално всеки, градил и пазил достойнството си на човек. Защото за жълтата преса достойнството не съществува, то не само ѝ е чуждо, но и всеки човек с достойнство и лице всяка минута ѝ напомня колко дълбоко в тинята на дъното се е заровила и продължава да копае.
Затова зад директора на софийското училище застанаха не само неговите ученици и колеги учители. На бунт се вдигнаха всички онези, на които им е писнало от лъжите, тиражирани от жълтата преса. И които нагледно показват, че хората не са безсилни в тази и сходни ситуации. Те могат да не вярват на лъжите, а да мислят, да разсъждават кому е изгодно да се правят такива скандали.