Не я ли направим, оставаме единствената държава, през която се минава като през разорана нива, казва изпълнителният директор на " Контракс"
Вероятно ще участваме в изграждането и, но като шерпи. Някой ще ни наеме да му свършим работата.
- Г-н Йорданов, толсистемата, за която е обявена поръчка, е нещо ново и различно от старите, с бариери. Какво е новото?
- Системата е комплексна, съчетава най-модерните технологии както на хардуерни компоненти, така и на софтуер. При това трябва да работи при полеви условия. Всички тези съоръжения, устройства и системи, които разпознават автомобилите, техния вид, тежест и други, определят таксата, която трябва да се плати, в зависимост от това колко се натоварват, респективно рушат пътищата при преминаване. Не е все едно да минете с кола и с 30-тонен камион по пътищата на България, и то откъдето искате.
- И това струва на превозвача 11 евро за камион?
- Все още струва 11 евро. А камионът ще продължи към Европа срещу поне 200 евро през всяка държава. В България това още не може да се случи. Този търг толкова се политизира, че това ме провокира да взема отношение като човек, който се е занимавал с такива системи.
- Българските компании имат ли капацитет да изградят такава система?
- Абсолютно имат. Не само че имат капацитет, но и превъзхождат западните компании.
- Не е ли леко изхвърляне това?
- Мога да ви гарантирам, че е абсолютната истина. Българските специалисти се търсят по света, има бум на инвестициите в информационните технологии, всички западни фирми откриват тук филиали и ползват български специалисти. Поне съзряха, че това е най-високопродуктивният отрасъл на икономика ни, с най-голяма принадена стойност, с най-високоплатените специалисти. Не може да има и грам съмнение, че
български
фирми,
самостоятелно
или в
обединение, ще
направят такава
сложна система
- Има ли български фирми, които са участвали в изграждането на такива системи?
- Има- или като част от консорциуми, или като подизпълнители. Мит е, че това е толкова сложна система, която могат да направят само някакви велики чужди фирми. Зад тези твърдения стоят корпоративни интереси, ако погледнете кой обжалва...
- Кой обжалва процедурата?
- Там са два вида интереси. В началото се обжалваше от неизвестни фирми, за които не се знаеше къде се намират, кой ги представлява. Втората част са фирми с някакъв опит в изграждането на такива системи. Но и те се делят на два вида. Едните предлагат стари системи, които се базират на бордови устройства.
- Това означава ли, че за всеки камион трябва се купи такова устройство?
- Да, и те са доста скъпи. Изискването е системата да обхване 80% от пътищата, но се спекулира, че за всички тях ще се плаща. Едно е системата, друго е тарифата. Колкото повече територия покрие, за толкова повече неща може да се използва - не само за толсистема, а за следене на товари, на специфични сделки, включително акцизни, за измами и т.н. И тези чуждестранни фирми, от една страна, предлагат стари технологии и
не им харесва,
че се иска
най-новото,
което могат да дадат българските специалисти. Фирмите от другия тип са изграждали като подизпълнители системи, но при много по-неизгодни за държавите условия. Изграждат системата под формата на вид концесия, след това прибират 40% от приходите.
- В българската действителност какво прави това?
- Очакват се над 1 млрд. лв. приходи, така че над 400 млн. на година биха събрали тези фирми, които искат да стане като при тях. Само че държавата доста се е изхитрила. Тя възлага на изпълнителя да свърши цялата работа и след това да докаже ефективността на системата. Тя работи 6 месеца, през това време ще събере около половин млрд. лв. Тогава държавата ще плати 40%, в най-лошия случай това са 80 млн. лв. В следващите 6 месеца, когато се съберат още половин милиард поне, ще доплати останалите 60%. На някои не се харесва, че държавата иска фирмите, които кандидатстват, да бъдат готови не да прибират предварително, а да инвестират. Освен това цялата експлоатация е в ръцете на държавата. Това е
една нова голяма
приходна
агенция, която да
осигурява парите
за поддръжка на пътищата.
- Реално погледнато, транзитните превозвачи нямат интерес от въвеждане на тази система.
- Разбира се. Тези, които обжалват и чиито имена не знаем, явно не са истинските обжалвачи, зад тях се крият други интереси, в това число и на онези, които би трябвало да плащат за преминаване. Независимо от големия отпор, рано или късно ще стане, защото иначе ще станем последната държава, през която се минава като през разорана нива и никой не плаща.
- Пътни експерти казват, че в Германия ще се въвежда толтакса за шум, у нас още не може да се въведе плащане за изминато разстояние.
- Както е замислена системата, тя е доста комплексна. В нея е предвидено да има метеорологични станции, които са на пътя. Те подават онлайн информации за състоянието на пътната настилка и ще се вземат превантивни мерки. Мерят точка на замръзване и час на замръзване. Така че техниката може да бъде пращана час преди да замръзне участъкът, а не след това, когато вече е късно. Системата може
да се ползва
от данъчните,
митниците,
националната
сигурност
- Може ли да се изчисли колко пари загуби държавата за тези 9 месеца заради тези обжалвания?
- При положение че се очакват над 1 млрд. лв. приходи, а минаха 9 месеца, вече около 800 млн. лв. е загубила.
- Едно от възраженията в обжалването са сроковете. Фирмите не би ли трябвало да са готови с офертите си?
- Как да е малко времето, поръчката бе обявена за 60 или повече дни. Но заради постоянното ѝ спиране те станаха 9 месеца. Ако една фирма за 9 месеца не може да подготви предложението, значи тя не става, гледа да руши, а не да създава. А защо са останали само 5 дни след възстановяване на поръчката, ами законът е такъв. Обявява се поръчката, след което се спира за времето, в което КЗК и ВАС решават. След всяка жалба тези дни намаляват. Злонамерено се играе с доброто намерение на законодателя всеки акт да може да се обжалва.
Държавата не
може да си
защити интереса,
а и обществения в случая.
- Как да го защити?
- С някакви правила, които не позволяват да се разиграва държава от неназовани лица.
- Всъщност въпросът е за поръчка за 200 млн. лв., срещу какво? Не е ли 50 лв. таксата за обжалване?
- Да, примерно. Докато фирми фантоми или фирми с чужди интереси разиграват държавата, тя губи стотици милиони. И аз, като един от гражданите на тази държава, просто не съм съгласен. От друга страна, се пишат измислици. Примерно - нашата фирма един път се назовава като на най-богатия българин, после - на един крупен бизнесмен от ДПС, а тя е напълно нормална IT фирма, създадена през 1992 г. от мен. Всеки човек може да влезе в Търговския регистър и да види всичко.
- Вие ще участвате ли в търга?
- Песимист съм, че мога да участвам. Първо, мисля, че търгът няма да се случи. И второ - ние като фирма не можем да осигурим тези финансови средства. Имахме голяма надежда, че банките ще ни подкрепят, но те смятат, че е рисковано в сегашната ситуация Така че просто ще гледаме кой как ще я изпълни.
- Покрай тази поръчка ли се разшумя около вас?
- Едва ли най-много шумят около нашата фирма. По-скоро се тиражират неистини от рода на колко лоша ще бъде системата за българските граждани, а то е точно обратното. Винетната система ще остане, само че ще е електронна. Хитреците, които лепят с лепило и свалят винетката, ще пострадат. Тя ще важи от дата до дата, сега е за цяла година.
- Има ли голям интерес към тези 200 млн. лв., за колкото е поръчката?
- Предполагам, че ще има. И ние ще участваме, но в ролята на шерпи. Някой ще ни наеме да му свършим работата. Никога западна фирма не е идвала със своите специалисти да работи в България. Това, за което се бори Българска асоциация за информационни технологии, е за равни условия между българските и чуждестранните фирми. Навремето, когато бе поръчката за изграждане на системата за сигурност на границата, написаха-участникът да е изпълнил такива големи поръчки. И идва румънската фирма и казва, да ви вземем за подизпълнител, тъй като вие нямате референции, а ние си направихме нашата граница и имаме.
CV
Йордан Йорданов е собственик на фирма “Контракс”, която от 25 г. е на пазара на информационните и комуникационните технологии. Служителите на компанията вече са над 400 в цялата страна. Изпълнявали са проекти за интегриран градски транспорт в Монголия, информационна система за всички болници в Македония, система за албанските училища, стотици големи и малки проекти в публичната и корпоративната сфера в България.