За малко “Дарик” да купи още радиа,
но засега не се случи, казва
собственикът и управител на Дарик радио
- Г-н Радев, напоследък обсъждахте да купите българска радиогрупа. Има ли сделка вече?
- Няма такова нещо. Да, общият процес на уедряване на инвестициите в медиите по някакъв начин ни докосна и нас. Имаше такава възможност, която засега се отдалечава като реализация по простата причина, че за да може да стане нещо подобно, са необходими няколко условия. За съжаление, в конкретния случай те не се случиха.
Истината е, че изключително фрагментираният радиопазар не може да бъде постоянно такъв. Доста от водещите радиостанции се окрупниха в по-големи групи. Това е естествена тенденция на пазара, тъй като това раздаване на лицензи от последните 25 години не беше съразмерно нито на територията на България, нито на населението ѝ, нито на хората, подготвени да правят радиобизнес. На практика пазарът сега трябва да изправи дефектите, които се случиха в администрирания процес на раздаването на честоти.
- Защо ви бяха нужни още радиа?
- Това би бил шанс за създаване на добър медиен продукт.
- Дарик радио навърши 24 години на 21 януари. Какво предстои на радиото?
- Дарик радио отдавна не е само и единствено радио. Стартирахме нашите интернет проекти преди 10-12 години, а след като преди 4 години придобихме онлайн групата “Нетинфо”, те се развиват изключително добре.
- Но така бързо и продадохте онлайн сайтовете.
- Не, не, аз купих “Нетинфо” и след
настоятелна молба и
инвеститорска
готовност на MTG
ги допуснах да бъдат мои партньори. Тяхното партньорство се осъществява чрез местния им офис в лицето на “Нова броудкастинг груп”. Тази онлайн група е сериозна компания, която, смея да твърдя, благодарение на нашия мениджмънт успя да стане 4 пъти по-голяма за 3 години.
Малко са бизнесите в България, които направиха 400% растеж за такова кратко време. Точно заради това винаги ми е много труден отговорът на въпроса какво точно се продава, защото радиото в действителност е етикет на една организация, която произвежда качествени новини, качествено медийно съдържание. А в днешния технологичен век вече почти няма значение какви ще са техническите средства за разпространение на това съдържание.
Това, което ни се случи на всички офлайн медии - телевизията, вестника, радиото, е проклятието да живеем във времената на драматична промяна на технологиите. Ценното за всички нас е, че интересните медии останаха онези, които могат да предложат съдържание. И въпреки многоточковата система за информиране, когато всеки с телефон може да стане репортер, голямата трудност е да помогнеш на онези хора, които истински се вълнуват за стойността на информацията, как да я интерпретират.
В момента информацията е в пъти по-голяма от времето, когато стартира “Дарик”. И
аргументът “Това го
казаха по радиото”
вече е ерозирал,
защото новината често пъти се научава, преди радиото да го е казало, въпреки че то е най-бързата медия.
- Как ще коментирате скандала между БНР и “Музикаутор” и забраната радиото да излъчва съвременна музика? Преди години “Дарик” също имаше проблем със сдруженията за авторски права.
- Дори и в качеството си на председател на Съюза на националните електронни медии аз подкрепям изцяло позицията на БНР. В България е създаден един квазимонопол, който е истински, на тези сдружения за управление на колективните права на автори и продуценти. Както за “Музикаутор” говоря, така и за “Профон”. Някой чул ли е да има и други места, където аз или БНР или някой друг да отиде да си плати за авторски права и да ги постави в условия на състезание?
Да не забравяме, че когато гръмна КТБ, една от тези организации гръмна с 10 милиона депозит в КТБ, за да може да взима 7, 8, 12% лихвено плащане. Значи парите, които всички ние като броудкаст сме платили, не са отишли при авторите.
Логиката в света е търговските радиостанции да плащат авторски права, защото, ползвайки точно тази музика, те са качили приходите си. За БНР обаче има опит да се приравнят парите на държавната субсидия като доход на радиото и те да се обложат. Но и една нотичка от листа на “Музикаутор” или на “Профон” да не бъде излъчена от националното радио, то пак ще си получи тази субсидия. Т.е. няма никаква директна връзка върху субсидирането и излъчената музика.
Тези организации също трябва да бъдат контролирани, както има контрол от страна на КЗК за всеки естествен монополист.
- Дарик радио има лиценз за телевизия. Ще я правите ли?
- Тогава това решение беше не толкова емоционално, колкото сме се опитвали да скочим, преди да кажем хоп. Демократизирането на техническите способи за излъчване на качествена видеопродукция обезсмисля правенето на нарочен тв канал.
В момента благодарение точно на интернет инвентара, с който работим, качествената видеопродукция може да стигне до максимален брой хора. Смятам, че това е по-прагматичният, по-икономически безрисковият вариант. Аз продължавам да съм 100% убеден, че има много неща от програмата на радиото, които са годни да бъдат визуализирани. И до ден днешен има хора, които се обаждат в ефир и казват: “Искам да го видя това”.
Усилията ни ще бъдат насочени към това - в една пестелива видеопродукция, адресирана към конкретна аудитория.
- Какво очаквате от 2017 г. с оглед на политическата и икономическата ситуация в страната - двете сфери, които най-много влияят на медиите?
- По-лесният въпрос е за икономиката. Лично съм удовлетворен от това, което се случи в туризма. Очакванията за 2017 г. са за още по-добри резултати. Тази администрация, която беше създадена от министерството на туризма, не служеше на правителството, а на бизнеса. Почтеността налага да признаем енергията на Николина Ангелкова.
- Защо до идването на този министър туризмът беше зле, а изведнъж стана печеливш?
- Ангелкова е усърден човек и всеотдадена на каузата на туризма, но не е магьосница. Това не го направи тя. Имаше няколко стечения на обстоятелствата, които направиха закономерно това, което се вижда.
На първо място, несигурността, която произведоха всички мюсюлмански страни. В един момент там туристическите потоци от Европа стигаха до над 50% - в Турция, Египет, Тунис, Мароко, Индонезия. След изключително сложните неща, които се случиха от 2015 г. досега,
в ценностната
система на туриста
за първи път влезе
критерият сигурност
Примерно в Албена тази година имахме конна охранителна полиция.
В момента България е символ на стабилност и на сигурност. Това като политика на държавата доведе до ефект в туризма. Смятам, че за икономиката ни 2017-а ще бъде добра година. Очаквам към 4-4,2% ръст на БВП.
- А в политиката какъв ще е ръстът?
- Политически нещата са доста сложни. Това ще са едни от най-трудните избори, които се задават пред избирателите, защото се появиха доста различни тенденции във възприемането на политическите партии. Докато по-рано примерно ГЕРБ се възприемаше като единствен носител на доброто, новото и революционното, за първи път започнаха да се пропукват някакви много лустросани черти на физиономията на тази политическа формация.
БСП поначало носеше образа на политическата формация, която идва наготово в управлението на една държава и я разрушава. За първи път те казаха: “Ние знаем, че политика се прави от хора, и ще посочим правилните хора за правилната работа”. Залагайки на този подход, имат избран президент.
Същевременно сложните отношения между вече 2-3 формации, които се борят за любовта на българските граждани от турски произход, типичните популистки формации като тази на Марешки, немногобройните формации като АБВ, Дончева, Кадиев са в съвсем друга ситуация. Затова не изключвам изключително голяма дисперсия на гласовете. Няма да се учудя, ако ГЕРБ и БСП заедно имат общо над 120 депутати и всичко останало да бъде за другите.
- Добър ли е мажоритарният вот за България?
- Мажоритарният вот е 240 избора за генерал Радев. В момента той съществува в една-единствена хипотеза на българската държавна администрация. Това е изборът на президент. Кметските са малко по-различно нещо. Когато отиваш на балотаж, можеш да търгуваш с 3 партии и да направиш един зам.-кмет от едната, друг - от другата. Затова чист мажоритарен вот има само при президента. Там е много вероятно да се случи това, което стана на президентските избори. Т.е. победителят на първия тур да губи винаги на втория. Предполагам, че ако се въведе 100% мажоритарен вот, ще има 3 партии в парламента.