Гневни котенца искат диктатура

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6012746 www.24chasa.bg

Мадона пак ще предизвика

стихийни бедствия

Женският “марш към Вашингтон” освободи един човешки орган от диктата на мозъка. Някои наричат този орган галено “пуси” (котенце), а други по-академично - вагина. Както и да го наречем, той стана емблема на масовите протести срещу Тръмп и пренасочи влака на лявата опозиция в глухата линия на екстремния феминизъм.

Плакатите на протестиращите дами не са за слабите мъжки сърца и нежните им души. Ето някои примери:

“Внимавай, мистър президент, котенцата имат нокти!”, “Какво е това ебаване?”, “Остави ми котенцето на мира”, “Да ти го начукам, лъжлив Волдемор” (лошият магьосник в “Хари Потър”), “Моето котенце – моите правила”,“Аз съм кучка с шефски задник”, “Патриархатът да ми лиже клит… (картинка)”.

И върховен жрец на този вагинален гняв стана Мадона, която преди 7 години хвърли в ужас Светия синод у нас и дори предизвика опустошителни наводнения, с които Бог наказа грешните български фенове. Сега Мадона е още по-демонична. Предизборно обеща да изчука всеки, който гласува за Хилари. Слава богу, не се наложи. Но сега тя излезе на сцената, хвана микрофона и заяви: “Страшно много съм мислила да хвърля във въздуха Белия дом!”

Словото ѝ бе пълно с изрази като “да ти го начукам” и прочее. Сещате се. Накрая изпълни знаменитото си парче Express yourself (“Изрази себе си”), което в общи линии съветва жените да искат от мъжа върхово представяне, ако не – веднага да го сменят, защото второто най-добро никога не е достатъчно.

Разбира се, поне 90 процента, а може би и 99, от протестиращите бяха

културни жени

със съвсем

справедлив

протест

срещу дясната политика, обещана от Тръмп. Но не е важно накъде е тръгнало стадото, важното е кой го води. Целта на цялото мероприятие не бяха правата на жените, а да се продължи предизборната кампания срещу Тръмп.

Тръмп отдавна се слави като враг на жените, ако не броим най-красивите сред тях. В навечерието на изборите хората на Хилари извадиха стар звуков запис от холивудски фургон съблекалня, в който Тръмп се фука, че можел да си позволи всичко с жените, включително и направо да ги “хване за котенцето”. Този компромат почти уби шансовете му за победа, ако не бе съобщението на директора на ФБР, че е възобновил следствието за имейлите на Хилари.

Хилари се опита да оседлае и възседне гнева на котенцето, докато Тръмп възседна класовия работнически гняв. И котенцето загуби. Около 53% от белите жени гласуваха за Тръмп, срещу едва 43% за Клинтън. Сред белите жени без висше образование съотношението е още по-плачевно за демократите - 62 срещу 34%. На практика Хилари спечели само цветнокожите дами. Оказва се, че класовият интерес с лекота побеждава феминизма.

Затова и този марш, който бе превзет от войнстващия матриархат и оглавен от мъжемелачката Мадона, не изписа вежди, а извади очи. Той не спечели нови привърженици за Хилари и нейната партия, но пък укрепи вярата на привържениците на Тръмп.

Женският марш се превърна в сбъркан апогей на

най-сбърканата

световна лява

стратегия,

наречена “политиката на идентичността”. Тя защитава правата на отделните угнетени групи – хомосексуалистите, латиносите, инвалидите, транссексуалните, мюсюлманите, негрите… Всяка една от тези групи трябва да се осъзнае и да си поиска правата, гласувайки за демократите в САЩ или за социалдемократите в Европа.

Обаче на̀, оказа се, че като дойдат избори, левият електорат все повече и повече бяга от партията на различните идентичности и избира общия класов интерес. И у нас, и в САЩ жените все пак предпочетоха да гласуват за мъж, вместо да “направят история” с първата жена президент.

Ако не бе тази сбъркана лява политика, демократите в САЩ би трябвало да са на върха, тъй като неравенството достигна исторически рекорди. Искаше се само да “улучат ваксата”, както казват скиорите. Обаче “политиката на идентичността” им намаза ските със свинска мас и ги вкара в капан, от който те няма скоро да се измъкнат.

Както писа феминистката Кейти Хопкинс в “Дейли мейл”: “Притежанието на вагина е въпрос на биология, а не политически аргумент.”

Затова според мен недоволството на милионите жени в САЩ и по света е справедливо само донякъде. Но когато вдигне знамето на гневната вагина,

то отблъсква
мъжете

А без мъже никой в човешката история не е спечелвал война. Многото частни каузи на мултикултурализма не правят една голяма и обща лява кауза. А и представителите на ЛГБТ общността изобщо не стават за лидери на сериозно социално движение. Затова американската левица няма да дойде на себе си, докато не се разведе с Хилари. Сред плакатите със свирепи котенца забелязах един, който изброява душманите на Хилари – Путин, Тръмп, Коуми (директора на ФБР), вицепрезидента Пенс и… героя на американската левица, Бърни Сандърс! Надписът гласи: “Не бяха (виновни) имейлите, това бяха белите мъже”.

Доколкото се забелязва, този плакат е носен от бял мъж и бяла жена. Колко трябва да си изперкал? Тъкмо Бърни е най-голямата надежда на американската левица в момента.

Цялата история
мирише на
гигантска
манипулация

Една статия в списание “Ню Йоркър” обяснява как идеята за женски марш е тръгнала във фейсбук от пенсионирана адвокатка в Хаваите, разпространила се е като горски пожар в мрежата, след което е била прехваната от активисти на движението “Животът на черните има значение”. (http://www.newyorker.com/culture/jia-tolentino/the-somehow-
controversial-womens-march-on-washington)

После започва дърляне между тях и белите жени чий е приоритетът в протеста. Започват скандали дали маршът е достатъчно “инклузивен”, дали е повече “анти-Тръмп”, отколкото “проженски” и така нататък. Започва и битката на плакатите. Един например показва три ръце с различни цветове, които издигат над себе си черна ръка, свита в юмрук. Юмрукът държи пламък, от който излиза някакво нещастно бяло пиленце.

Така политиката на идентичностите в един момент се превръща в “обратен расизъм”, война на черните срещу белите. Гарантирано води до загуба на изборите.
И много естествено, че зад целия този котешки хаос стои пак Сорос. Както е известно, той е основният спонсор и на Хилари, и на “Животът на черните има значение”. Но според мюсюлманската активистка и журналистка Асра Номани

Сорос дава
грантове
и поддържа тесни връзки с поне 56 от “партньорите”, т.е. организаторите на марша.

Сред тях са доста известната организация “Планирано родителство”, която защитава правото на аборти и е много близка до Хилари. Също така и Съветът за защита на националните ресурси и т.н., да не отегчавам с дългия списък. Който знае английски, може прочете още на адрес: http://nytlive.nytimes.com/womenintheworld/2017/01/20/billionaire-george-soros-has-ties-to-more-than-50-partners-of-the-womens-march-on-washington.

Общото между всички изброени организации е, че те се включиха много активно в президентската надпревара на страната на Хилари. Ако наистина бяха леви, би трябвало да се надигнат срещу нейната номинация. Защото всички добре знаят, че Хилари беше кандидатът на Уолстрийт, а автентичният ляв политик е Бърни. Както добре знаем, Сорос подкрепя доста леви партии и нови движения в Европа, като например гръцката СИРИЗА или новото движение за демокрация в Европа “Дием 25” на Янис Варуфакис. И навсякъде тази прегръдка доведе до задушаване на левицата.

Защото, където се намеси Сорос, веднага се появяват опорните точки от “политиката на идентичностите”. И веднага интересите на работниците и наемния труд минават на заден план. В лявата идея се отваря такава празнота, че скоро в нея се настанява я Тръмп, я Льо Пен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази