Връщане на инфлацията може да качи още ръста на икономиката

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6014954 www.24chasa.bg

За година най-поскъпнали са автоуслугите

За първи път от септември 2015 г. в България е отчетена годишна инфлация. За декември тя е 0,1% според последните данни на Националния статистически институт. На месечна база цените са се повишили с 0,6 на сто. (Виж графиката.)

За година най-поскъпнали са т.нар. други услуги, свързани с личните транспортни средства. Тоест автоуслугите са скочили с цели 35,4%. Нагоре с 5,1 на сто са и цените на ветеринарите, а с 4,3% - таксите за висше образование. Битовите услуги са поскъпнали с 8 процента за година.

Но добре или зле е да се върне инфлацията у нас? За повечето българи покачването на цените все още се свързва с кошмарната хиперинфлация при правителството на Жан Виденов през 1997 г., която доведе до обезценката на лева и въвеждането на валутен борд. В този смисъл тя безспорно е негативно явление с драматични последици. За хората дефлацията, или намалението на цените на стоките и услугите, е винаги добре, защото могат по-лесно да си ги позволят.

В теорията обаче инфлацията и дефлацията са две явления, за които финансистите често спорят кое носи по-негативни последици за икономиката.

При относително висока и продължителна инфлация се намалява покупателната способност на доходите и се стопяват спестяванията на потребителите. Голямата инфлация е негативна и за бизнеса, защото прави трудно планирането на бъдещите разходи и развитие. Тя на практика може да унищожи националната валута, както се случи с лева и наложилата се деноминация през 1998 г.

Според макроикономистите обаче една минимална инфлация от 1 до 3 процента годишно е по-скоро здравословна за икономиката. Тя насърчава текущото потребление на домакинствата, както и инвестициите на бизнеса. Така БВП се увеличава по-бързо. Или ако при дефлация България отчита икономически ръст от около 3% на годишна база, то с една малка инфлация той би могъл да мине и 4 на сто.

Това е така, защото според икономическата теория дефлацията задържа растежа. Заради намаляващите цени потребителите отлагат своите разходи, защото се надяват да получат повече за своите пари в бъдеще. Нещо подобно се получи и у нас за продължителното време с дефлация. Спестяванията в банките се увеличиха до рекордни нива дори при на практика нулевите лихви по депозитите. Много трудно е те да бъдат върнати в реалната икономика. Едва в последните данни на статистиката се забелязва оживление и на потреблението, което заедно с експорта се превърна в основен фактор за икономическия ръст.

По принцип намалението на цените кара бизнеса да свива производството и да уволнява служители, което увеличава безработицата и от своя страна, намалява доходите на населението. Така вътрешното търсене се потиска още повече, което принуждава компаниите допълнително да свалят цените на продуктите си. Според икономистите по този начин се завърта т.нар. дефлационна спирала, която е причинила Великата депресия в САЩ през 30-те г. на миналия век.

Има и други негативни фактори от продължителна дефлация. При нея реалната стойност на парите нараства, а това прави изплащането на кредитите по-трудно. Затова се смята, че колкото потребителите, бизнесът и държавата са по-задлъжнели, толкова по-опасна е дефлацията, защото тежестта на дълговете се увеличава.

Практиката обаче показа, че дали ще има малка инфлация, или дефлация, не е толкова значим факт за икономиката. Много по-важно е нарастването на доходите на хората, което води до по-голямо търсене и потребление, а оттам и по-висок икономически растеж.

Захарта нагоре с

13% през 2016 г.

Захарта е най-поскъпналата хранителна стока през миналата година, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Нейната цена на едро се е увеличила с 13 на сто. Двуцифрено е повишението и на лещата - с 10%. Следват бобът и обикновените бисквити с по 9 процента.

Между 3 и 6 на сто е увеличението на цените на сиренето, прясното и киселото мляко, яйцата, различните риби - копърка, хек, сафрид, скумрия. Трайните салами също са поскъпнали - с 4% за година.

Немалко основни храни обаче са поевтинели през 2016 г.

Например пилешките гърди са с 10% по-ниска цена, олиото - с 8%, кренвиршите - с 6 на сто.

При зеленчуците има и по-големи поскъпвания, но при тях цените традиционно са с големи колебания в зависимост от времето и наличието или липсата на внос. Така оранжерийните краставици са били с 29% по-скъпи в края на 2016 г. спрямо същия период на предходната година, а вносната продукция - дори с 43 на сто. Цената на чесъна се е увеличила с 14% през миналата година, а на ябълките - с 11%.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,