Вижда ли се от жълтите павета “Света Неделя”, господин патриарх?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6016491 www.24chasa.bg

Преди 35 години на Великден щяха да ме изключат от комсомола, което директно водеше до изключване от гимназията.

Причината беше, че заведох две познати на тържествената литургия в пловдивската “Св. Богородица” - голяма църква, която е в началото на Стария град.

Именно там ме засякоха зам.-директорката и завучът. На другия ден успях да се измъкна единствено с документа, който ми бяха дали като екскурзовод в бюрото за младежки туризъм “Орбита”. Впрочем, ако започна да обяснявам, че там работех по време на летните бригади, а те бяха задължителни, няма да ми стигне и една седмица.
Но във въпросния документ, подписан от шефа на Градския комитет на ДКМС, незнайно защо беше написано, че “на др. Папазян се разрешава да посещава ПО ВСЯКО ВРЕМЕ паметниците на културата от национално и местно значение”.

А на вратата на “Св. Богородица” имаше табелка, че църквата е паметник на културата от местно значение.

Може би беше заради камбанарията, построена от чеха Йосиф Шнитер за десетата годишнина от Освобождението на България, а може би и защото половината къщи в Стария Пловдив имаха същите табели. Така или иначе този документ ме спаси напук на явното желание на зам.-директорката.

За тази случка се сетих, когато хвърлях по едно око в неделя на церемонията по встъпване в длъжност на петия президент на България.

Издигнат от Българската социалистическа партия, която съвсем официално и открито се признава за наследник на Българската комунистическа такава, тоест именно на онази, която забраняваше на младежите да ходят на църква под заплаха за изключване от училище.

Въобще през ХХI век се забелязва едно изключително сближаване на църковна и светска власт.

Патриарси и владици задължително кимаха одобрително при всяка президентска или премиерска клетва, откриване на магистрала или водосвет на спортна зала.
Признавам, че не съм особено религиозен, но някак си не ми се връзва главно с това да се изчерпва ролята на Българската православна църква.

По моите разбирания свещенослужителите от всякакъв ранг би трябвало да се занимават с много по-важни неща от всекидневието, да дават насоки на младите, да имат мнение по всеки важен въпрос както от настоящето, така и от миналото.

В неделя българският църковен глава Неофит, към когото бъдещият президент Румен Радев се обърна с “господин патриарх”, отслужи в храм-паметника “Св. Александър Невски” тържествена литургия по повод встъпването му в длъжност.

Само на няколкостотин метра оттам е църквата “Св. Неделя”. В нея е бил извършен най-кървавият атентат преди падането на двете кули в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
На 16 април 1925 г. поставена от дейци на БКП бомба отнема живота на 134 души. Между тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани. Все офицери - представители на професията, която загърби Румен Радев, за да стане президент.

Не съм чул някой от БКП и после БСП да се е извинил или да е помолил за прошка точно за това престъпление. Не съм чул и то да бъде осъдено от патриарха. Нито от предшественика му. Може би са бил прекалено заети с водосвети и тържествени литургии.

Интересно ми е дали когато патриархът слиза от лъскавата си лимузина и стъпва на жълтите павета, за да влезе през парадния вход на президентството, вдига поглед към “Св. Неделя”.

Замисля ли се “господин патриархът” (добре поне, че не го нарекоха “другарю”) за случилото се на Велики четвъртък преди 92 години и дали толкова лесно трябва да бъдат забравени уроците на историята?

Факт е, че църквата като институция трябва да се занимава преди всичко с вярата, а не толкова с въпроси, свързани с историята на обществото и държавата.

Но именно присъствието на патриарха на церемонията по встъпване в длъжност на новия български президент ми се видя някак противоречиво и дори угоднически по отношение на политическата върхушка.

Както споменах, не съм особено религиозен. Но в същото време смятам, че е крайно време Българската православна църква да даде мнение и оценка на някои противоречиви периоди от родната история.

И не крия надеждата си, че се забелязва нова вълна във висшия клир, свещенослужители, за които най-важното нещо няма да е молебенът за встъпване в длъжност на поредния политик.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Бързо с новите правила срещу крадците на ток

    Години наред у нас съществува парадокс - да крадеш ток, е по-изгодно, отколкото ако плащаш като съвестен абонат. “24 часа” акцентира върху него още през 2016 г., а преди десетина дни вестникът направи нова дискусия по темата. И на нея стана ясно, че вече бизнесът краде повече ток от циганите. Последният случай от София го доказва.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.