Теодор Ушев: Дъщеря ми гледа номинациите в час по рисуване. Обадих й се, а тя пищеше

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6021933 www.24chasa.bg
Теодор Ушев

Вярвам, че ще остана здраво стъпил на земята. Ако трябва, от време на време ще си удрям по един шамар и ще си казвам: Ехо, това си ти, хайде сега по-кротко

- Г-н Ушев, заспахте ли в нощта след номинацията? Ако сте спали като всяка друга нощ, наистина ще повярвам, че не ви пука за наградите.

- Вечерта преди номинациите спах много добре, защото часовата ми разлика беше жестока. В понеделник пътувах от София за Канада. Аз трябваше да бъда в България по време на номинациите, но моят продуцент ми се обади и ми каза: “В понеделник трябва да си тук жив или мъртъв. Имаме индикации, че може да бъдем номинирани.” Трябваше да си сменя билета бързо.

Успешният тандем Ушев - Георги Господинов малко след като започват работа по “Сляпата Вайша”. Тогава те позираха пред фотограф на “24 часа” на стълбите на редакцията. В момента Ушев прави филм по романа на Господинов “Физика на тъгата”.

След 13 часа полет бях толкова изморен, че заспах веднага, след като се прибрах вкъщи. В момента, в който се събудих обаче, започна лудницата. Бях много нервен, направо ми трепереха и ръцете, и краката. Мислех, че ще припадна, виеше ми се свят, такова напрежение беше. Станах да се избръсна, защото в цялата суматоха не се бях бръснал 2-3 дни. Започнах, но на половината ми лице машинката спря. И не мога да продължа. Започна някакво суетене и чудене...И си казвам: Браво, страхотно! Тъкмо сега, ако ме номинират и ме поканят в телевизията, ще отида с наполовина избръснато лице и ще бъда точно като сляпата Вайша. С половин брада като пълен идиот.

Теодор Ушев печели голямата награда за най-добър анимационен филм на наградите “Жутра” през 2011 г. Тогава грабва приза с “Дневниците на Липсет”.

До часа на номинациите бях толкова изтощен, че си легнах пак. Като започнаха да ги съобщават, бях вече в леглото. И добре, че стана така, защото в момента, в който казаха името на моя филм, ми причерня. Не помня нищо за следващите 2-3 минути, в които сигурно съм бил в безсъзнание.

Когато е в продукция, аниматорът рисува между 8 и 10 часа на ден.

- А като се опомнихте?

Теодор с автора на музиката на “Сляпата Вайша” Котарашки (в средата на първия ред). Всъщност Котарашки е псевдонимът на известния музикант, който се казва Никола Груев и по образование е архитект.

- Първо започнах да плача. След това започнах да се смея, после пак да рева. В този момент първият човек, на когото се обадих, беше моята любима. Плачех и не можах нищо да кажа. Веднага се обадих и на дъщеря ми.

- Как реагира тя, Александра е тийнейджърка, чийто баща ще бъде в една зала с най-големите холивудски звезди?

- Тя беше на училище. И пищеше. Цял ден са си говорили само за това. Била е в час по рисуване. Отишла при учителя и му казала, че иска да гледа номинациите. Включили компютъра и всички заедно са гледали. В момента, в който са съобщили филма ми, Алекс е паднала от стола. През цялото време оттогава говори за това. Много е развълнувана. Тя знае много повече за киното от баща си. За разлика от мен познава всички актьори. Аз различавам няколко, нямам никаква идея кой какъв е, докато тя знае всичко и ме осведомява. Гледала е повече филми и вече знае повече от мен.

- Има ли някакъв начин тя да ви придружи на церемонията? За нея това би било филм.

- Не знам още нищо, не съм имал време да го мисля. Бих направил всичко възможно да я взема, но доколкото съм запознат, тя не може да влезе. В САЩ законите са много строги и на места, на които може да се сервира алкохол, дете не може да припари. Ще трябва очевидно да отложи обличането на бална рокля и да си спечели сама разходката по червения килим, както и е редно. Децата не трябва да се учат наготово.

- Какво ви предстои оттук нататък преди церемонията?

- Във вторник или сряда заминаваме заедно с продуцентите ми за Лос Анджелис. “Сляпата Вайша” е номинирана и за наградите “Ани”, които са наградите на холивудската гилдия на аниматорите. Аз трябва да бъда и на тази церемония. Тя е на 4 февруари, когато е моят рожден ден.

- Добър подарък!

- Да! Надявам се след това да имам и по-голям. (Смее се.) След това на 6 февруари е известният бал на президента на Академията на филмовите награди, на който се събират всички номинирани. Светско събитие, на което хората се запознават и правят обща снимка. После се надявам да мога да се върна поне за една седмица в Монреал.
На 13 февруари трябва отново да бъда в САЩ, защото започва т. нар. тур, при който номинираните филми обикалят абсолютно всички холивудски студиа - около 40 са. Трябва да ги обиколим за около 14 дни.

- Каква е целта?

- Повечето от хората, на които се прожектира филмът, са членове на академията. След като го изгледат, започват да ти задават въпроси. Това е моментът, в който можеш да направиш впечатление.

През останалото време си длъжен да даваш десетки интервюта. Мен от първия ден ме разхождат като мечка из всички телевизионни студиа в Монреал, дал съм над 30 интервюта. Добре, че всички са в центъра на града. За зла беда тук е страшна поледица и дори придвижването е сложно. Няколко пъти за малко да се пребия. Шоуто е пълно.

На всичкото отгоре давам интервюта на 3 езика и постоянно се обърквам. Говоря на български и в един момент, без да се усетя, превключвам на френски или английски. Мозъкът ми в момента е много пренавит и снощи например не успях да заспя.

- Всеки артист е суетен, къде е границата на вашата суета? Питам, защото ви познавам и знам, че сте здраво стъпил на земята. Да очаквам ли сега да полетите в облаците?

- Надявам се, че ще остана на земята. Все пак съм на възраст. Моят късмет е, че всичко това ми се случи, когато ставам на 49 г. Надявам се да съм си научил уроците досега в живота. Все пак това не е моят пръв, а 16-и филм.

Напълно съм наясно, че “Сляпата Вайша” ще изтрие всички филми, които съм правил досега. Всички вече ще ме свързват с Вайша и това е присъда за цял живот. Надявам се и вярвам, че ще остана здраво стъпил на земята. Ако трябва, от време на време ще си удрям по един шамар и ще си казвам: “Ехо, това си ти, хайде сега по-кротко”.

Извън шегата, познавам много хора, които след номинация или награда блокират напълно и до края на целия си живот не могат да направят нищо повече. Точно при “Оскарите” е много опасно, защото това е най-голямата награда и човек лесно може да свикне с цялото внимание. А това са просто поредните 15 минути слава. На 27-и, деня след церемонията, никой няма да помни кой си и какъв си. И отсега си повтарям постоянно, че в момента, в който се случва, трябва да бъде забравено. И още на другия ден ще се върна към нормалния си ритъм на живот и работа.

Сега нямам избор, хванал съм се на хорото и трябва да го играя докрай. Но честно казано, нямам търпение тази еуфория да приключи и да се върна към новия си филм.

- Бъдете честен - ако вземете оскар, макар че номинацията сама по себе си вече е голяма награда, кое за вас ще е по-вярното твърдение - българин взе оскар или представител на Канадския филмов борд грабна статуетката? Да си призная, чух и прочетох нелепи коментари по темата българин ли е номиниран.

- Във всички интервюта, които съм давал и които ще давам, пише едно и също - монреалец от български произход или българин, живеещ в Монреал. Няма други квалификации. Аз така съм познат. Всички тук знаят, че съм българин, роден в Кюстендил. Аз не искам да бягам от това. Чувствам се много комфортно така - осъзнал съм го с всичките позитиви и негативи. Дали ми помага? Не. Тук не ми помага, когато кажа, че съм българин. Много по-трудно ми се случват нещата, защото се казвам Ушев, а не Дион.

Но това не е никакъв проблем и подобни коментари нямат почва. Моята номинация не върви с държава. Номинацията е за “Сляпата Вайша” и отдолу пише Теодор Ушев. Нито пише къде съм роден, нито къде живея.

Миналата година един мой много симпатичен приятел - индиец, беше номиниран с филм, направен за “Пиксар”. Цяла Индия говореше за него като за национална гордост и в нито една статия нямаше коментар, че този човек не е индиец, защото живеел в САЩ. Същото е и с филма на “Дисни”, който отпадна тази година от номинациите - един от авторите е бразилец. Какво значение има къде си изкарваме прехраната? При мен така са се стекли обстоятелствата, че съм в Канада. Но утре може да съм в Япония, в Португалия, може да се върна в София. Никой не знае какъв му е пътят.

- Знак за какво е фактът, че вие победихте “Дисни” - по думите ви нещо невиждано, сравнимо с победа на “Лудогорец” над “Барселона” на “Ноу камп”. Академията се променя в крак с променящия се свят, променя се отношението към изкуството или има опит за връщане на баланса?

- О, да! Академията се променя. Става много бавно, но се случва. Тази година има пробив и при номинациите в други категории. Случват се много позитивни и обещаващи неща. Свързвам го, между другото, със смяната на президента на академията, сега е жена (Шерил Буун Айзъкс – б.р.). Не знам как се случи изобщо.

Хората казват - късометражки, какво толкова? Но в тези късометражки компании като “Дисни” и “Пиксар” хвърлят страшно много средства и усилия.

За тях те са въпрос на престиж. Колеги от “Дисни” ми обясниха, че това е част от историята и културата на компанията. Първият оскар, който старият Уолт Дисни е взел преди много години, е бил за късометражен филм. За тях е въпрос на чест и традиция да печелят тези статуетки. Имат дори специален музей, в който са изложени всичките оскари, които Уолт Дисни е печелил за късометражни филми, с каквито са започнали. Там се хвърлят много пари.

По този начин те си изграждат младите таланти. Тези, които правят късометражни, след време вече са подготвени да правят пълнометражните им филми. Такава е системата.

Нямаше нито една прогноза, която да изключва техния филм от тазгодишните номинации (отпадналият филм е “Inner Workings”). Нито една! Предполагам, че са в шок от отпадането. Дори искрено ми е жал за момчето, което е правило филма, защото това напълно ще унищожи кариерата му. Сигурно вече не е в компанията.

- Толкова ли са жестоки?

- О, да, повярвайте ми. Абсолютно безмилостни са!

- Разкажете за новия филм, който правите пак с писателя Георги Господинов.

- Това е филм по неговата “Физика на тъгата”. Работим усилено, вече са готови 5-6 минути. Правя го с напълно нова техника, никога не е била използвана досега в анимацията. Тя е най-старата техника за рисуване. Нарича се енкаустика. Рисува се с горещ восък, в който са разтворени пигменти. Оказа се, че с нея може да се прави анимация.

- По колко часа на ден рисувате?

- Когато съм в продукция, между 8 и 10 часа.

- Предполагам, че сте ревнив към всяка своя творба. Но кой е по-ценен - най-награждаваният ви филм или следващият?

- Винаги онзи, който предстои. Може да е клише, но ти си толкова добър, колкото добър е последният ти филм. Всичко старо го забравям и гледам да не се връщам назад. Никога не повтарям техниките и начина, по който правя филмите си.

- Професионалният ви живот ограбва ли личния?

- Абсолютно да, за съжаление. И аз не се справям. Това е най-големият проблем в живота ми. Когато си толкова отдаден на работата, това страхотно ти пречи на личния живот. Не успявам да балансирам двете неща и това определено е моят проблем.

- Мислили ли сте някой ден да се върнете в България?

- Защо не? Нищо не се знае, оставям отворен този отговор. По-вероятно не, но е възможно.

Теодор Ушев е роден през 1968 г. в Кюстендил. Работи в областта на съвременното визуално изкуство. Аниматор и автор на късометражни филми. От 1999 г. живее в Монреал, Канада. Работи за Националния филмов борд на Канада. Носител на над 120 престижни международни награди през последните 10 г. с филмите си "Tower Bawer", "Drux Flux", "Човекът, който чакаше", музикалният "Демони".

През 2010 г. анимацията му "Дневниците на Липсет" бе канадското предложение за "Оскар". След 3 номинации за Канадските филмови награди през 2011-а печели тяхната златна статуетка "Джини". През 2014-а лентата му "Глория Виктория" бе номинирана в челната десятка на "Оскар" 2014.

Преподава и провежда майсторски класове в над 40 университета и фестивали по света - в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща, Южна Корея, Германия, Италия и др. Гост-преподавател в двете най-престижни френски академии за изкуство ENSAD И LaPoudriere.

През май 2014 г. в Канада излиза книгата „Тъмното огледало“, посветена на Ушев.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,