Може ли светът да съществува без ред

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6028924 www.24chasa.bg

Тръмп слага край на морализаторската политика, което изглежда много
опасно

С няколко указа, които подписа за седмица, Доналд Тръмп друсна световния ред. Този същия, който след 1989 г. наричахме нов световен ред.

Какво отличаваше реда от 1989-а насам от предхождащите го редове - че международната политика стана морализаторска. Нямаше вече глобално противопоставяне, военните разходи бяха намалени драстично - най-ниските за всички времена са през 1994 г. Войни се водеха, но за да се поддържа този световен ред, а всички бяха приятели - Русия и НАТО, Китай и Япония, Саудитска Арабия и Европа. Турция и ЕС. Имаше един-двама пакостници - аятоласи, талибани, Саддам и Кадафи, които всички игнорираха, но ако се наложи, ги ступваха единодушно с коалиция на желаещите.

Пример за морална война бе тази срещу Югославия. За да предотвратят касапница като в Сребреница, САЩ удариха Югославия и така създадоха държавата Косово и свалиха Милошевич. В тази война няма интереси - нито петрол има в Югославия, нито газ, нито стратегически предмостия за завладяване на чужди територии. Целта бе чисто морална - да се спасят човешки животи и да се спази правото на самоопределяне - основен принцип в световната политика поне от съвещанието в Хелзинки.

По стария световен ред - т.нар. реалполитик (тук може да си купите съчиненията на Кисинджър http://trud.cc/?cid=9&pid=152, в които подробно и ясно е направено това разграничение и е дефинирана реалполитик), най-просто казано, всички държави имат интереси, те имат право да ги преследват, но не се бъркат в работите на други страни, ако това не ги засяга. Никой няма право да налага на съседа си как да живее. След 1989 г. стана легитимно да защитаваш хора от чужда държава от собствения им владетел. Суверенитетът стана твърде условен.

След Втората световна война САЩ и Западните сили губят много заради нацизма и болшевизма. Затова те налагат един ред, в който човешките права, свободата, стремежът към щастие стават универсални критерии и заради тях се водят войни. Тоест моралът става легитимен повод за война. Начинът, по който се управлява някоя държава, може да бъде приет от другите като опасен, застрашаващ живота на други граждани или на собствените, и това да е причина да бъде поправено.

Това бе наложеният стил поне от 1985 г. насам. Понякога резултатът от тази морализиторска политика не бе добър. Например Косово, което се превърна в първата държава на наркотрафиканти, субсидирана от ЕС, САЩ и голяма Албания. Косово е най-големият извор на престъпност, корупция и тероризъм в цяла Европа, а за да бъде постигнато спасението на едни невинни хора, бяха жертвани други невинни хора.

Лош пример за морализаторски войни е феноменът “провалени държави” - страните от Магреба и Леванта, които след революции и войни са в много по-лошо състояние, отколкото бяха. Онзи ден гледах по една американска телевизия предаване, което много прилича на българския “Референдум”, в което две групи спорят и трябва да убедят публиката в тяхната си теза. Та спорът беше трябва ли САЩ да се нагърбват с ролята на морален лидер и световен полицай, който да поддържа реда и да брани лошите да станат много силни. Убеждението, което господстваше в САЩ след Втората световна, е, че трябва да го правят, за да не бъдат изненадани, както с Пърл Харбър. Там се смята, че да бъдат морален лидер е задължение, което са получили заради това, което Господ е дал на Америка - да бъдат най-богата и преуспяла нация.

Но в това предаване обратната теза защитаваше Питър Галбрейт - бивш посланик на САЩ в Хърватска, помощник специален пратеник на Бан Ки Мун в Афганистан, съветник на правителството в иракски Кюрдистан, пратеник в Източен Тимор, политик, дипломат, професор и син на Джон Кенет Галбрейт, икономиста легенда, един от красивите умове на XX век.

Питър Галбрейт каза буквално следното: Изхарчихме 1 трилион долара в Близкия изток и какво постигнахме - повече сигурност и ред ли? Повечето от зрителите бяха за изолационизъм или поне за либерален просветен изолационизъм.

Очевидно е, че на повечето американци им е омръзнало да оправят бакиите на света и предпочитат да се приберат в континента си и да оставят другите да си живеят живота.

Това обяснява защо Доналд Тръмп отсвирва морализаторската външна политика и се връща към една реалполитик от времето на Кримската война. Нещо повече, той наложи такива сегрегационни мерки срещу мюсюлманите, които преди 10 години биха били заклеймени като откровено фашистки.

Възможно ли е обаче светът да съществува без ред? Възможен ли е свят без световен полицай и морален лидер? И ако се се върнем в един многополюсен свят, това ще подобри ли живота на човечеството, или ще го влоши? Как ще ни се отрази на нас? Разбира се, че ще стане по-зле, ако това, което сега изглежда закана, се превърне в реалност.

Ако нямаше амбицията на САЩ да водят света към по-добро, вероятно щяхме да сме още под съветски ботуш и не бива да го забравяме. Да, напоследък се усеща едно чувство, което богословът Калин Янакиев нарече “омраза към свободата”. Масовата фрустрация, че животът на големи маси хора е бил провален заради свободата, която получиха. И ако всеки местен диктатор бъде приет за “реалполитик”, какво ни чака, ако няма колективна система за сигурност?

Но да кажем и една добра дума за Тръмп накрая - светът вървеше към американо-руска война. С неговия изолационизъм, признаването на Русия за световен фактор и приемането на тяхната “управлявана демокрация” светът е по близо до мира. А всеки мир е по-добър и от най-добрата война.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,