Здравият разум победи на 4 февруари 1997 г.
ЧЕТВЪРТИ февруари 1997 г. е историческа дата.
Тогава БСП бе принудена да се откаже от властта. Принудена, това е точната дума, от категорично изразеното недоволство на българските граждани. Това бе тежък удар за бившите комунисти, които доста успешно дотогава защитаваха тезата, че докато унгарци, чехи, поляци и словаци са вдигали безсмислени и безуспешни въстания срещу комунизма, завършващи почти всеки път с влизането на съветските танкове, то у нас, в България народът си живееше безметежно и щастливо “под ръководството на славната Българска комунистическа партия и нейния ръководител Тодор Живков”.
Невижданите дотогава протести бяха предизвикани не само от
отчайващата
икономическа
криза,
но и от арогантността на бившата комунистическа партия, която искаше да управлява и след окончателния крах на комунизма в Източна Европа. Още повече че не проявяваше никакво желание за реформиране. Бившите комунисти в Полша се реформираха и техният нов лидер Александър Квашневски започна очевиден пронатовски и проевропейски курс. Същото направи преди това Дюла Хорн в Унгария. В този смисъл протестите от 1997 г. помогнаха не само на България да поеме по нов път, но в известен смисъл
помогнаха на БСП
да се реформира
и да придобие по-европейски черти.
Спомням си като днес 4 февруари 1997 г. Въпреки многократните ми публични обръщения към БСП да се откаже от съставяне на втори кабинет, Георги Първанов и Николай Добрев дойдоха с готов състав на такъв кабинет. Отказах да взема папката и свиках Консултативен съвет за национална сигурност като последна възможност БСП да се откаже от властта.
В самото начало на консултативния съвет Георги Първанов заяви почти дословно, че БСП има готовност да представи състава на новия кабинет на демократичната левица. Но тъй като самите те признават, че това не е най-добрият вариант, смятат, че най-доброто решение е сформирането на временно преходно правителство на широка коалиционна основа, но все пак правителство доминирано от БСП. Което за мен бе немислимо, защото нямаше да спре протестите.
Слава богу, под натиска и на всички останали членове на Консултативния съвет в края на краищата ръководителите на БСП проявиха здрав разум, разбраха, че в противен случай България може да се изправи пред гражданска война, а това щеше да върне страната ни непоправимо назад.
Не бива да забравяме че сградата на “Дондуков” 2, в която се провеждаше съветът, бе обградена от хиляди демонстранти с искане за оставка на правителството на БСП, а главният секретар на МВР Георги Ламбов, когото специално повиках да докладва, честно заяви, че положението е абсолютно критично и
никой не може
да гарантира, че
протестът няма
да прерасне
в кървави междуособици. Убеден съм, че това стресна участващите, защото вече ставаше въпрос не за съдбата на едно правителство, а за съдбата на България.
Затова днес мисля, че всички трябва да се гордеят с мирния изход на кризата на 4 февруари. Основната заслуга, разбира се, е на българското гражданско общество, което прояви непозната дотогава категоричност и в същото време не позволи недоволството и протестите да прераснат в кървави стълкновения и братоубийствена война.
* Главният актьор в драмата преди 20 г. Петър Стоянов, тогава току-що встъпил в длъжност президент, сподели в телефонен разговор за “24 часа” неговите спомени и изводи.
На 4 февруари преди 20 г. дойде развръзката на политическа криза, съпроводена с масови протести. БСП върна мандата за съставяне на ново правителство, страната се успокои, а популярността на тогавашния президент достигна 91%.