Ще има ли нова глава в “специалните отношения” между Великобритания и САЩ
“Нещо мистериозно се случи, когато Барак Обама влезе в Овалния кабинет през 2009 г. Нещо изчезна от тази стая и никой не можа да обясни защо. Нещото беше бюстът на Уинстън Чърчил – великия британски лидер от времето на войната… В първия ден от президентството на Обама статуята бе върната безцеремонно в британското посолство във Вашингтон. Никой не знае дали самият президент е бил замесен във взимането на това решение. Някои казаха, че това било удар по Великобритания. Други - че е символ на потомствената неприязън, която президентът, който е наполовина кениец, изпитва към Британската империя, на която Чърчил беше ревностен защитник.”
Тези “паметни” думи се появиха в статия в британския вестник “Сън” през април 2016-а по време на кампаниятa за референдума за ЕС, а авторът им бе тогавашният кмет на Лондон, сега външен министър, Борис Джонсън. Последва извинение с половин уста от Джонсън, но и куп обяснения на Белия дом. Оказа се, че
имало две статуи
на Чърчил –
“върнатия” бюст, който бил временно даден на заем на предишния президент Джордж Буш от Тони Блеър, и друга, която си стояла в Белия дом, но не заемала толкова централно място.
Преди 10 дни бюстът на Чърчил отново влезе в обсега на прожекторите, когато Доналд Тръмп показа демонстративно на британския премиер Тереза Мей, че е върнал статуята на мястото ѝ.
Британската дясна преса празнуваше възобновяването на “специалните отношения” между Лондон и Вашингтон, като акцентираше не само върху триумфалното завръщане на бюста на Чърчил, но и върху снимката, която показваше как Мей и Тръмп вървят ръка за ръка. Впоследствие и от двата лагера заобясняваха, че Тръмп ѝ дал ръка, защото страдал от батмофобия – страх от стъпала.
Еуфорията не продължи дълго и по друга причина. Часове по-късно Тръмп съобщи, че забранява влизането в САЩ на гражданите на седем, предимно мюсюлмански, държави от Близкия изток, а във Великобритания веднага обвиниха Мей, че заради подмазвачеството, водено от желанието ѝ да подпише бърза търговска сделка със САЩ, не е осъдила остро “расистката” забрана на Тръмп.
Вълна от
протести избухна
в големите градове на Обединеното кралство, а онлайн подписка, призоваваща британските власти да оттеглят поканата си към Тръмп да дойде на държавна визита във Великобритания, събра 2 млн. подписа.
Държавните визити не са обикновени посещения на чужди лидери, а изключително помпозни събития по покана на британската кралица. По данни на кралското семейство от 1952 г. насам е имало средно по две такива визити на година, много рядко три, а през някои години и само една. На никой български лидер не е оказвана такава чест през този период.
Двама американски президенти са били канени на такива визити, но не и в началото на мандата си. Джордж Буш е гостувал през 2003 г., а Барак Обама през 2011 г.
Посещението на Мей при Тръмп, разбира се, също беше символично. Тя бе първият чужд лидер, поканен от новия американски президент, който дни преди това разказа в интервю за писмо от нея с молба да се срещнат възможно най-бързо. Майката на Тръмп е от Шотландия и в същото интервю той разказваше как тя била “много церемониална”: “Тя обичаше кралицата.” На думи Тръмп е фен на Обединеното кралство, но до какви дела ще доведат обновените “специални отношения” между САЩ и Великобритания? Конкретиката липсваше не само в интервюто на Тръмп, но и на пресконференцията след срещата му с Мей. За евентуална търговска сделка не стана дума, въпреки че това беше истинската причина за нетърпението на Мей да се срещне с Тръмп.
Подкрепата на
Тръмп за НАТО
беше единствената по-конкретна новина.
Има ли изобщо конкретика в “специалните отношения” между двете държави, или терминът, измислен от Чърчил преди 71 г., се е изчерпал от съдържание? Най-ярката манифестация на “специалните отношения” в най-новата история на Великобритания бе безпрекословната подкрепа, която лейбъриският премиер Тони Блеър даде на Буш за войната в Ирак. Тази подкрепа допринесе за края на политическата кариера на Блеър и падането от власт на неговата партия. Дали раболепието пред Тръмп в стремежа да направи Великобритания велика ще доведе до преждевременен край на кариерата на новата Желязна лейди? Бурята във Великобритания не е преминала.
Докато Тръмп крои планове как ще играе голф в имението на кралицата в Шотландия пред зоркия поглед, председателят на долната камара на британския парламент, който трябва да е безпристрастен, заяви че заради расизма и сексизма му Тръмп не бива да бъде канен да изнася реч пред депутатите.
Британските депутати трябва да обсъдят петицията срещу държавната визита на Тръмп на заседание на 20 февруари. Малко вероятно е да поискат отмяна на поканата. Безпомощността на британските депутати беше очевидна и при гласуването на второ четене на внесения законопроект за оттегляне от ЕС. Въпреки че мнозинството депутати са за оставането на страната в съюза, повечето гласуваха за задействането на член 50 от договора за ЕС, за да уважат волята на гласоподавателите си.
Вестник “Икономист” публикува красноречива статия за бъдещето на страната, която обобщава доминиращите настроения сред младите и хората с висше образование – тези, които са гласували за оставането в ЕС: “Любопитното е, че Брекзит трябваше да е за възвръщане на контрола: имунизиране на страната срещу чужди прищевки и интереси, докато затвърждаваме националната си гордост и независимост. Все повече това изглежда като лоша шега. Британският елит чувства, че няма друг избор, освен да се простре пред американския президент, когото очевидно намира за отблъскващ… И на това му викаме “контрол”.”