Деца, помнете! Изолацията от Европа и Запада е ужасна
ПРЕЗ 1963-1964 година на Централната софийска гара. Тя е много различна от днешната.
Там имаше колело на трамвай 1 (може и да бъркам!), нещо като по-малка гара и оттам се отправяше към центъра.
Озовал съм се в чакалнята на гарата - не помня защо. Под ръка е редовната студентска чанта - тъмна пластика с цип. Вътре са тетрадки и учебници.
Виждам някакво струпване. Лелки, в центъра видимо чуждестранни младежи и до тях колега от филологиите. Отивам. Говори се на английски, от който нищо не отбирам. Лелките питат младежите (5 човека - 3 момчета и две момичета, всички с раници) дали знаят турски, те не знаят, друга се обажда и пита на гръцки - знаят ли елиника, тцъ, трета ги пита за влашки, сръбският и руският пропадат...
Колегата ме вижда. Познаваме се по лице от мензата. Разбирам - той е сътрудник на “Балкантурист;. Трябва да придружава тази група, докато дойде връзката за Истанбул. Те там отиват. На софийската гара имат няколко часа престой.
Лелките вече не са важни. Колегата и аз повеждаме разговор с тях. Те след няколкочасовото прекарване на гарата най-после са видели свой връстник българин. Разпитват ме за София, за България, за социализма... Отговарям патриотични баналности. Питам ги аз - откъде, закъде? Всички са холандци. Някои от тях учат в американски и английски университети (споменават имена на свои преподаватели, от които ставам кривоглед), друг един си учеше в Утрехт.
Те учат философия и социология. Впечатлени са, когато им говоря за Кант и Хегел. Искат още да си говорим. Техният влак идва. Те си заминават. Искат да отида при тях и да продължим...
Вие, младите, които четете това, не знаете нашата цена. Да не говорим за Белене. (По темата съм запознат!)
Деца, ужасна е изолацията от Европа и западния свят.
Говоря ви за духовен ужас!
Говоря само са изолацията, а не за емиграцията! Зная отлично разликата между двете.
Деца, бдете!
Моля ви....
...
Чета в една медия, че “България била духовна и социална пустиня”.
Това е простотия!
Никога не са излизали повече книги - авторски и преводни, никога не са превеждани повече български книги по света, никога не е имало повече нови театрални постановки, дори посетители на театри, опери, концерти, никога не е имало повече и успешно реализирани навън артисти...
За политиката?
Добре.
Никога народът не е участвал така активно в подбор, доколко е сполучлив, е друг въпрос, на ръководещите го политици.
Никога българите не са могли да пътуват и работят по цял свят, както сега.
Никога не е имало такъв достъп до информация и свобода на мнения, организации, действия...
Ей, богу, какво искате?!
Готвено на масата, ядене и пиене на корем, а на суетните - нестихващи аплодисменти? Друг да ви изхвърля боклука, да се грижи за хигиената на обживеното пространство и да пази вашата природа? Няма, нали?..
Вярно е. Няма и няма да има!
Примирете се, правете си сметката, бъдете реалистични в оценката на своя труд и се научете да се пазарите и борите. Впрочем и да работите! И да се организирате в защитата на общите си интереси...
Средства има!
(От фейсбук)