Крис Болдуин в Пловдив: Изправени сме пред риск да изгубим същността си на човеци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6059638 www.24chasa.bg
Крис Болдуин

Новото преселение на народи в Европа ще определя живота на децата ни

Не се ли научим да живеем заедно, алтернативата е невъобразима - Източна Украйна, казва световноизвестният режисьор, който работи по откриването на европейска столица на културата в Пловдив

Крис Болдуин е режисьор от световна величина на мащабни постановки на открито. Роден е през 1962 г. във Великобритания.

През 2011 и 2012 г. прави драматургията и режисурата на две от събитията по пътя на олимпийския огън, с които се честват Олимпийските игри в Лондон.  Негово дело са трите мащабни спектакъла с многохилядна публика и артисти в полския град Вроцлав - Европейска столица на културата през 2016 г.

Болдуин е създател на Театро де Creacion (TDC) - с включване на хора от различни населени места в осъзнаване и претворяване на отношение към място, преодоляване на проблеми и подходи за възвръщане към живот.

В проектите си той залага на значението на сътрудничеството между професионалисти и любители в процеса на изграждане на спектаклите. Автор е на множество пиеси и учебни помагала за театър. Негов драматургичен текст е носител на наградата на FETEN международния театрален фестивал в Хихон, Испания, а неговата пиеса Bright Angel (написана в сътрудничество с Бернд Кеслър) е поставяна в различни британски и германски театри.

Гост-професор е в Театрален колеж “Роуз Бруфорд” в Лондон. Крис Болдуин е чест лектор на европейски конференции и срещи, посветени на културните политики, на европейски столици на културата, на колективната драматургия. Автор е на 6 книги, множество есета и статии. Работил е в Испания, Великобритания, Германия, Полша, България.

Крис Болдуин бе една седмица в Пловдив, за да работи по подготовката по откриването на Европейска столица на културата. Той даде интервю единствено на в. “24 часа”.

- Г-н Болдуин, когато през юни м.г. реализирахте мащабния си проект “Прилив” във Вроцлав и 80-хилядната публика плака от възторг, казахте пред “24 часа”: “Много бих искал да дойда в Пловдив да видя колегите как се подготвят за Европейска столица на културата”. Вече сте в града на тепетата пети ден. Какво видяхте?

- Видях огромна енергия и много творчески идеи в екипа, който има усещането, че е дошъл моментът да започнат да се случват нещата. Всяка европейска столица на културата има своята уникална форма и програма. Но общото между всички е техническата концепция. Година след 2019-а Пловдив ще има едно поколение от творци и мениджъри, които ще са извършили нещо грандиозно. Надявам се населението да има възможност да изживее и види мащабни проекти, каквито досега не си е представяло. Дойдох в Пловдив, за да начертаем план, който да постигне този резултат.

- Наричат ви царя на зрелищните спектакли. Какво е новото визуално изкуство днес, което вие със замах правите и смесвате различни елементи в него - включвате пространство, музика, светлинни ефекти, природа, градска среда?

- Един от ключовите елементи в работата ми може да бъде приложен универсално навсякъде. Пространствата, в които хората изграждат любовта си и живеят поколения напред, трябва да бъдат именно тези места, където се случва превъплъщението на спектакъла. Преди повече от 20 г. реших, че няма да се занимавам с театър в закрити помещения. Не защото не е красиво и елегантно, напротив - това го има. Може би по този начин не успявах да дам възможност светът да види местата извън сцените. В този период живеех в Испания и от дома си виждах археологически разкопки. Прецених, че те могат да бъдат обект за постановка. В продължение на години убеждавах правителства и местни власти да припознаят тези пространства като места за сценично изкуство на открито. На тях в продължение на хилядолетия са се събирали хора и там може да се върне празничността. Това става чрез съвместните действия на творци, на дизайнери, на куратори, които да работят с местните хора. Когато се започне само от едно пространство, а не театър в класическата черна кутия, трябва да съберете екип, за да реализира събитието. И той ще бъде различен всеки път. Понякога е необходимо заедно да работят антрополози, дизайнери, художници по осветлението. Нужен е мултидисциплинарен подход. Това е тайната на моята работа.

- Какъв жанр може да се нарече един такъв спектакъл, в който има мащабност, музика, образ, форма, присъствие на сгради?

- Театър на

сътворението. В този

подход пространството

е в центъра

на творческото проучване. След това идват хората, които живеят, грижат се за него и го обичат. Оттам нататък надграждаме екип, който умело да разкаже с тези изразни средства една история.

- Но историята, особено новата, има различни тълкувания. Как успявате да ги представите във вашите спектакли?

- Освен че съм изкушен от история, аз я разказвам чрез моите проекти. В България, както и в Испания историческите събития се смесват. Може да има спорове около тях, но фактите са си факти. Въпросът е как ние си ги спомняме. Много често това няма нищо общо с науката.

- Как превъплъщавате тази история в изкуство?

- Във Вроцлав има 135 моста, 95% от тях са построени от немци. И изключително малко поляци знаят този факт. Това провокира интереса ми да разкажа кой е построил този град Брешлау, който те припознават като техен. За мен това беше интересна липса. Търсих провокацията и първият ми голям проект във Вроцлав се казваше “Мостове”.

- В момента наблюдаваме ново преселение на народи, каквото не се е случвало от 17 века. Дали това е сблъсък на култури и има ли шанс те да се допълват?

- Това е фундаменталният въпрос, който ще определи живота на децата ни. И се случва именно в този момент. Преди няколко седмици бях в Брюксел. Работих там с международна група млади творци. Говорихме си на десет различни езика. Мястото, където се събрахме, беше под управлението на Фламандския културен институт. В този квартал

полицията говореше

само на френски, а

районът беше изцяло

с турско население

Тръгвайки от хотела си, за да стигна до работното място, минавах през 15 езика и шест различни начина, по които трябва да си поръчаш кафе или чай. Всички тези начини стават норма и няма да изчезнат. Това е глобализиращият се свят, който в момента изгражда бъдещето на децата ни. Свидетели сме на огромна реакция срещу това.

- Дали това проникване на различни култури ще помогне на хората да се опознаят едни други, защото в момента наблюдаваме единствено негативизъм между пришълци и европейци?

- Градове като Пловдив винаги са били мултикултурни и са приемали различни хора. Това е европейското наследство и дълбокият спомен, който има Старият континент и трябва да го предостави на света. Нужно е да намерим инструментите, за да сме по-компетентни, когато говорим за мултикултурна среда. Такава е същността на проекти като Европейска столица на културата. А именно как да общуваме помежду си, бидейки различни.

- В спектаклите ви участват много хора от различни изкуства. Как успявате да ги накарате да зазвучат като едно цяло и да изглеждат като една общност?

- Като откривам какви са споделените ни интереси. А те обикновено са много прости. Не са свързани с икономически измерения, макар да си мислим обратно. Всеки има необходимостта да бъде изслушан и да разкаже своята история, което да го направи част от общност. Не говоря тя да бъде религиозна. Затова в спектакъла “Прилив” направих така, че да бъде чута еврейската гледна точка в някогашния немски град Брешлау. Какво е усещането да дойдеш в един напълно разрушен град. Тези истории дават възможност за обединение.

- Ако ви поверят визуалните изкуства през 2019 г., как бихте показали Пловдив - град с 8-хилядолетна история и 5 цивилизации?

- Ще тръгна от

историите, които този

град е жаден

да разкаже

Не търся политическото и туристическото измерение какъв е Пловдив в момента. А това, което го прави изключително човечен. Еднакво заинтересован съм от това, което Пловдив държи да разкаже, и това, което би искал да спести. Обикновенно тогава излиза на повърхността онова, което ни привлича. “Прилив” във Вроцлав беше такъв пример. Не съм виждал музиканти от 4 държави, събрани в един огромен симфоничен оркестър, които да плачат 20 минути след края на спектакъла. Там обединих инструменталисти от Германия, Израел, Полша и Чехия.

- Преди доста години сте били в Северозападна България и сте участвали в проект “Места за памет”. Тогава сте събрали лични истории на деца, които са научили за събитията у нас през 1989 г., но от разказа на своите родители. Как може да използваме културата и чрез нея да представим историята?

- Историята е събирането на информация, която ни позволява да осъзнаем фактите. Но начините, по които я помним, е въпрос на интерпретация.

В Северозападна

България накарахме

ученици, родени след

1989 г., да разпитат

своите родители,

баби, дядовци Поощрихме ги да направят анализ на историята, която чуват от близките си, и да го сравнят с написаното в учебниците. Надявахме се да създадем светоусещане и желание да продължат да проучват. Тогава помолих децата да извадят всичко, каквото носят в чанти и джобове. Казах им: “Знаете, че през 1989 г. у вас се случи нещо голямо. Нека да разделим всички предмети на тази маса, които можеха да съществуват преди промените, и тези, които в онази действителност в България нямаше как да ги има.” Учениците много бързо отделиха на една страна тетрадки и химикалки, а мобилните телефони отидоха на другата. От това много просто упражнение те имаха възможност да осъзнаят тази повратна точка.

- Кои според вас са важните неща в живота, които трябва да знаем?

- Като съвременни европейци сме изправени пред голям риск да изгубим същността си на човеци. Да сме обсебени от важността колко нашата държава е силна икономически. Когато слушах дебатите за Брекзит, единственият въпрос, който някой изобщо зададе , беше ще бъдем ли по-богати или по-бедни във или извън Европейския съюз. Никой не мислеше за ХХ век, никой не говореше за мир и за това да бъдем общност.

А иронията - 28% от британците гласуваха да напуснем ЕС. Огромни права ще загубят хората, подкрепили излизането на Великобритания. Броят на семействата, които ще пострадат от това решение, също е голям. Моето семейство е пример за това. Децата ми са с английски и испански произход. Те учиха в баски университет.

Майка ми е бабата на

испански, баски деца

Как е възможно да приемаме като добра идеята, че ще станем по-богати, режейки от тези връзки в името на икономика, която наричаме преимущество? Културата не е медицина, но ни позволява да докоснем нещата много по-дълбоко и хуманно. Има милиони българи по света. И милиони, които живеят в страната си. Трябва да обичаме този факт, да се научим да живеем заедно и да видим кое ни прави богати от такова едно съжителство. Алтернативата е невъобразима - Източна Украйна! Аз не се вълнувам, че ще живея в икономика, която е 5% по-богата или по-бедна. Това, което ме интересува, е, когато се разминавам с хората по улицата, да се погледнем взаимно в очите. И да имаме готовност да чуем историите си - аз тяхната, те - моята.

- Във Вроцлав живяхте 3 г. Готов ли сте да сторите същото и за Пловдив?

- В момента съм тук само седмица. Проект от този мащаб предполага изключително отдаване. Където и да поема ангажимент, аз му се посвещавам изцяло. Няма лимит на емпатията, която носим като потенциал. Пловдив е изключително красив и сложен град. Европа има какво да чуе от неговите истории.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Ако всички спазват правилата, жертвите на пътя няма да са толкова много

    Тежките пътни инциденти на 70-километровата черна отсечка на смъртта в Северна България вече са подложени на анализи, властите набелязват мерки. Правилно се предлага да се увеличи присъствието на пътни полицаи в отсечките, забранени за изпреварване. Правилно е и да се поставят още камери на пътя, както и в автобусите.
  • Не ме завихряйте в скандал с българския лекар!

    Когато описах случая със “Спешна помощ”, бях обективна, имам свидетели “БЪРЗА помощ” пак закъсня. Близо месец, след като написах статус във фейсбук за припаднало момиче пред БНТ и закъснението на линейката, лекарите от “Спешна помощ”, подкрепени от Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз,