Не вярвам и в Бангладеш да има желаещи да работят за български заплати, казва президентът на КТ "Подкрепа"
ВИКТОР ИВАНОВ
- Г-н Манолов, с какво “Подкрепа” убеди президента да наложи вето на закона за концесиите?
- Има доста глупаци, които си мислят, че те са го накарали, аз не съм от тях. Така се получи, че след нашата среща той наложи вето. Президентът не е човек, който на базата на едно становище да вземе решение.
Това, което ние споделихме, е, че в закона за концесиите няма гаранции за защита на обществения интерес, създава възможности държавата да плаща на недобросъвестни концесионери. Имаме много ярък пример - “Софийска вода”. От началото на концесията досега водата е поскъпнала 9 пъти. Сега в КЕВР е представен бизнес план, според който
в следващите
няколко години
поскъпването да
бъде 14 пъти,
не проценти, пъти. Столичната община с нейните около 2 млн. консуматори участва с около 20%, а останалите 80% са някакво страхотно ноу-хау. Някой знае защо тече водата и заради това някакви хора получават 78% от печалбите от водата в София. Не зная какво в България за тези няколко години се е повишило 14 пъти с изключение на цената на водата в София.
- Пред служебното правителство започнаха да се поставят социални искания за заплати и командировъчни, вие с какво ще наддавате?
- Няма да наддавам, защото не се усещам на пазар. Давам си сметка за хоризонта на работа на това правителство и какви са му възможностите. Ясно ми е, от друга страна, че заради това, че правителства от този тип - служебни, без политическа поддръжка, се считат за по-лесни, и доста хора опитват да постигнат някакви неща. Това, за което мисля, че липсата на политически тежнения е от полза, е да довършим изработването на механизма за договаряне на минималната работна заплата. Ако постигнем това, ще сме постигнали голяма цел.
- Какви критерии за определяне на минималната заплата ще поискате да залегнат?
- Нещата са много прости. Минималната работна заплата трябва да се разположи някъде между прага на бедност и средната работна заплата. И това е най-малката част от дебата. По-голямата е да се откажем от политиката на дребните тарикатлъци и да се отнасяме отговорно към това, което вършим. Да си спомним как миналата година работодателите бойкотираха преговори, за да искат нещо друго да стане обект на преговори. Това поведение трябва да бъде коригирано и да създадем ясни механизми, че поведението оттук нататък ще е отговорно. Дали ще договаряме увеличение, дали размерът няма да се променя, или не дай си боже се стигне дотам да се докаже, че трябва намаление на минималната работна заплата - всички, които участваме в преговорите, трябва да имаме отговорността да го правим. А не да си пробутваме селски хитрини.
За числа в момента не искам да говоря, защото в случая по-важна е философията.
- Как приемате исканията на работодателите за облекчаване на вноса на работници и ограничаване на износа?
- Идеята, че ще решим един въпрос по най-лесния начин, ни отдалечава от решаването на проблемите, които утре ще ни се струпат на главите. Да видим какво се случва в Европа, която е подходила недалновидно към този въпрос и сега се тресе от него. По тази тема трябва да пипаме по-внимателно. Далеч по-лесно е да направим нещо в България, за да останат работниците тук. Друг е въпросът, че за тези доходи в България не съм много сигурен откъде точно ще си внесат работници. Твърдят, че от Бангладеш и Виетнам, но не вярвам и тези работници да искат да работят за български заплати. През 1997 г. се говореше, че ние сме чудесна страна с квалифицирана работна сила и ниски заплати. Това е възможно само в страни с диктатура. В свободен пазар имаш квалифицирани хора с високи заплати или нискоквалифицирани с ниски.
- А как ви се струва от синдикална гледна точка наддаването, което започнаха партиите за вдигане на заплати и пенсии?
- Разбира се, че тези обещания са реалистични, но не в рамките на един мандат. Или ако могат да бъдат осъществени за 4 години, това ще е частично. Но
не мисля, че има
партия, която
смята наистина
да изпълни тези
си обещания
Тази тема иска един задълбочен стратегически дебат, на който не е способна нито една политическа сила в България. Мисленето на българските партии е максимум в рамките на един мандат. Ако средата, в която живеем, не се промени, ще продължаваме да се питаме защо всяка година по едно село българи отиват на Запад. И това не е само заради доходите. Въпросът е, че тези хора не виждат никаква перспектива. Всички ние говорим колко е гадно в тази страна и се самобичуваме и самонаказваме, а в това не сме прави. Ако променим отношението си към това, което вършим, може нещата да изглеждат по-различно.
- “Подкрепа” през годините винаги е била изкушена от политиката, очаквате ли стабилно управление след тези избори?
- Аз поставих на обсъждане в конфедеративния съвет въпроса какво ще правим, ако се въведе 100% мажоритарна система. И всички решихме, че тогава
ще е грехота да я
пропуснем тази
възможност Защото по сегашните правила няма как да участваме - синдикатът не може да се яви на избори. Но ако те са мажоритарни, това ограничение с лекота може да бъде заобиколено през инициативни комитети. И няма да пропуснем възможността, разбира се. Колегите от КНСБ също не са чужди на подобна идея.
Иначе стабилно управление? Моята прогноза е, че
след изборите
ще имаме
редовно
правителство, неясна е само конфигурацията, която ще го избере.
- А какво го очаква това правителство?
- Съпротивата срещу правителствата се случва в София и я правят софиянци. Така че въпросът е това, което ще се случи, дали ще изнася на софиянци, или не. Може цялата останала страна да има някакви настроения, но ако софиянци не харесват станалото, то ще срещне съпротива. Но в последните няколко години идеята за граждански протести беше тежко компрометирана и честно казано, аз не залагам и на софиянци по улиците много... Струва ми се, че единствено при нас, в синдикалните организации, все още има енергия за съпротива.
ВИЗИТКА
Роден е на 23 август 1958 г. в София
Строителен инженер по образование
Член е на КТ “Подкрепа” от ноември 1989 г.
Вицепрезидент на синдиката до 2015 г.
Председател на делегацията на “Подкрепа” в тристранния съвет и член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт
Димитър Манолов е президент на КТ “Подкрепа” от 2015 г., когато замени на поста основателя на синдиката Константин Тренчев.