Свещената професия трябва да се върне сред най-престижните.
Прочетох, че 3000 учители преподават, без да имат ценз за педагози. И още, че поради липса на кадри 5500 пенсионирани учители продължават да преподават.
Казва го Янка Такева - председател на Синдиката на българските учители. Уж някаква малка статистика, но от нея в главата ти могат да нахлуят мисли, мисли… И да те заболи. Най-важното и вероятно баналното - в България никой не иска да бъде учител.
Всеки иска да бъде всичко друго, но не и това. Професията е напълно девалвирала, обезценена, бих казал - направо тъжно.
Да си учител тук и сега, от много време е някакъв срам. Така излиза.
Има поне сто други занимания над учителската професия, които се смятат за по-успешни. Имам усещането, че да бъдеш учител тук днес, се смята за нещо по-ниско от това да бъдеш козметик, маникюрист, фризьор, продавач в будка за цигари и алкохол или в магазин за 1 лев и да не изреждам още.
Не подценявам работещите на подобни места, но не мога да го спестя и да не го кажа, защото това е истината. Голата и неприятна истина. Не знам в кого трябва да се търси вината за това, но най-вероятно във всички нас.
През всичките тези години сякаш се правихме на ударени, когато статутът на “даскала” ставаше все по-малък и крехък, все по-безличен и тъжен. Сякаш наблюдавахме неговата агония с наслада. Забравихме какво му дължим. Присъствието му ни беше безинтересно и скучно. И как няма, когато героите на деня бяха съвсем други. И продължават да бъдат.
Герои, които вместо да те възпитават в някакви дори и елементарни ценности и добродетели, издигнаха в култ простащината и тарикатщината, анцузите и джапанките. Опитаха се да направят от мозъците ни прогнили стафиди. От душите ни - нещо подобно. И когато някой скачаше и не се съгласяваше с това, смяташе се, че е ретро, демоде и по-добре да се гръмне.
Ето по тази причина много наши сънародници си взеха багажа и се махнаха от България. Не можаха да издържат на това унижение. А тези хора, в много отношения, са цвета на нацията. Но вече ги няма тук. Няма и да се върнат. Вече са от други нации.
И как на този фон българският учител да съществува? Как да се развива и расте?