Заплатата на депутата да не се замразява. Да се промени начинът, по който се смята

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6071326 www.24chasa.bg

Защо да е 3 пъти по-висока от средната, а не 2 пъти,

и то в частния сектор вместо в държавния?

Свидетели сме на класическо дежавю. “24 часа” пръв и единствен написа, че базовата заплата за новите депутати ще бъде рекордно висока, а оттам и възнагражденията, които са свързани с нея - на президент, премиер и министри. Очаквано това отпуши широка полемика по всички канали. В предизборна обстановка темата със заплатите на властта веднага беше поета и

използвана за

печелене на

дивиденти

и допълнително противопоставяне по оста ляво - дясно.

А всъщност имаме пълно повторение на вече гледан, но позабравен филм. Подобна полемика се случи точно преди 7 години - през февруари 2010 г. Тогава на фона на стагниращи заплати на хората в икономическата криза се получаваше, че депутатските възнаграждения се увеличават значително. И “24 часа” пак го написа. След общественото недоволство народните избраници гласуваха заплатите им да бъдат замразени на 2196 лв. като основно възнаграждение, върху което се начисляват добавки за трудов стаж, участия в комисии и пр. И това решение се подновяваше година за година. Но тази практика беше прекратена през 2014 г. Тогава размразяването беше обосновано с това, че икономическата криза е свършила, заплатите на хората растат и оттам би трябвало да нарастват и на депутатите.

В историческата справка ще пропуснем кой е бил на власт и какви позиции е защитавал за депутатските заплати, за да не влизаме в партийната полемика. Всеки сам може да си набави тази информация, ако смята, че е съществена.

Но любопитното е, че политическите позиции се менят и тези, които са защитавали едната теза, след години

дават аргументи

за обратната

Както и да е, 2014-а беше година с нажежени страсти, оставки и избори и някак си тихомълком темата с депутатските заплати отшумя и мораториум за повишението им не беше приет. Това не се случи и от новите народни избраници в 43-ия парламент.

Така депутатското възнаграждение се променяше на всеки 3 месеца според данните на Националния статистически институт за средната заплата в обществения сектор.

Методиката за определянето ѝ е записана в правилника на парламента. Тя е равна на 3 средни заплати в държавната сфера за последния месец от тримесечието, за което има данни. Всъщност откога точно се прилага тази формула за изчисляване на парите за властта, авторът не успя да открие достоверна информация. Със сигурност обаче е от поне 15-20 години.

Цялата историческа ретроспекция показва, че увеличението на депутатската заплата по тази методика води до периодични взривове на недоволство сред обществото. Не се вземат обаче мерки тя да бъде променена, а само временно да се потуши напрежението. Замразяването е именно подобно действие, което не решава системния проблем, а само го отлага.

Нищо не пречи новият парламент

да си гласува

друг механизъм

за определяне на заплатите. Защо например те да са обвързани само със средните възнаграждения в държавния сектор? Нима основната част от заетите у нас не се трудят в частни фирми? А нали именно предимно от техните данъци идват парите за властта. Тогава не звучи логично нивото на заплатите в частния сектор да не влияе на възнаграждението на депутати, министри и президент.Освен това какви са аргументите да се вземат данните само за последния месец от тримесечието? Самата статистика обявява средна заплата за тримесечието, която “обира” случайни месечни пикове. На всеки е ясно, че дори и да не се признава официално, но в държавния сектор продължава практиката за раздаване на нещо като 13-а заплата и бонуси по т.нар.

ДМС - допълнително материално

стимулиране на

всеки 3 месеца

Така логично декември винаги е месецът с най-високите възнаграждения в обществения сектор. Това може да се види от статистическите данни за годините назад.

И избухването на недоволството срещу увеличаването на депутатските заплати е винаги през февруари, когато НСИ обявява данните за декември.

Да не говорим, че е дискусионно дали народните ни избраници заслужават тройно по-високи средни заплати и не е ли по-справедливо

да са например

само 2 пъти по-високи

Съмнението, което възниква е, че политиците предпочитат да се ослушват и ако има недоволство срещу парите за властта само тогава временно да се приеме замразяване, което в подходящ момент да отпадне. И така до следващото. Преди време имаше информация, че ще се започне работа по създаване на изцяло нова методика за изчисляване на заплатите на депутати, министри, президент. Никой обаче досега дори не е дал и едно конкретно предложение за такава промяна.

Дано поне този път да стане. Защото излиза, че ако и сега “24 часа” не си направи труда да потърси изходните данни и да ги изчисли, никой нямаше и да разбере за увеличението на парите на властта. Интересна промяна се забелязва и от начина на публикуване на официалните статистически данни.

Преди години изходната информация - заплатата в обществения сектор за последния месец от тримесечието се обявяваше в прессъобщението за средните възнаграждения за даденото тримесечие. И поне ресорните журналисти можеха лесно да изчислят промяната в парите за властта. Сега обаче тези данни трябва да се открят сред морето от информация на сайта на НСИ, а явно вече малцина знаят как.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,