Другите артисти в НС
ще се разочароват.
А после и театърът
може да ги отхвърли
Bсяка партида кандидат-депутати си има своите звезди. И те по правило не са най-подготвените за работата, за която кандидатстват. Но пък са популярни и цветни лица, които обещават да придадат нов смисъл на омразния за българина парламент.
В зората на демокрацията беше пълна скука - юрист до юриста и инженер до инженера. Тук-там някой хирург или психиатър за разкош.
Малко по-късно царят даде път на журналистите. Така Диляна Грозданова и Милена Милотинова излязоха от екрана и се настаниха звездно на парламентарните банки.
Новата кампания би по ефекти и царските листи. В списъците сега влизат толкова таланти от различни изкуства. Реформаторите включиха Светльо Витков, предлагаха и на Васко Кръпката. Мислели също за Ицо Хазарта, но в крайна сметка май им се видял повече извънсистемен и ненадежден, отколкото екзотичен магнит за избирателя. Защото едно е да влезе, но после нали трябва и да зачита партийната дисциплина.
Патриотите се прегърнаха с партията на Кристина Димитрова и звездата от родната естрада има шанс да извисява глас от парламентарната трибуна.
Изключителна перла в листа обаче е красивата Луиза Григорова. Актрисата бе приела предизвикателството да излезе като кандидат-депутат на партията на Христо Иванов “Да, България”. Но в последния момент се отказа. Това се случи обаче, след като листата бе вече регистрирана и така името й остава на 7-а позиция в бюлетината във Варна. И като нищо ще дръпне най-много преференции - и от тези, които не са разбрали, че се е отказала, и от недоволните, че го е направила, и от гневните на политическата система. Ако пък Луиза беше излязла на дебат, със сигурност щеше да дръпне много повече симпатии дори от най-умните приказки на Кристиан Таков и Антоанета Цонева.
В "Да, България" са и други популярни актьори - Ивайло Захариев и Веселин Калановски. През БСП към Народното събрание тръгна Нона Йотова.
И друг млад техен колега атакува парламента - Любомир Ковачев от Малък градски театър "Зад канала", където играе и Григорова. Той пък търси депутатска изява през социалистическа листа.
Питахме за новата мода повелителя на най-голямата фракция на законодателя - Бойко Борисов. Той одобри артистизирането на листите, макар че не го приложи при ГЕРБ. “Мажоритарните избори са това. Трябва да търсиш най-известните лица”, обясни художествения уклон в кандидатдепутатските списъци Борисов. Но той не заложи на представителите на актьорската гилдия. (С изключение на Тома Биков, съветник във втория му премиерски кабинет. За него малцина знаят, че е завършил актьорско майсторство, макар че в момента не играе или поне не на театрална сцена.)
Избирателят иска гъдел.
А кой фокусира повече почитатели и обожатели от актрисите и певиците? Е, може би и журналистките. Затова е нормално партийните централи да експлоатират този нагон на избирателя. В крайна сметка кой каквото ще да казва, гласува се не с разум, а с емоция.
Какъв щеше обаче да е рискът пред Луиза, ако не се беше дръпнала? Този, който остава пред колегите ѝ. Аз лично подкрепям всеки млад човек с позиция, но и не адмирирам използването на когото и да било като емблема на която и да е партийна централа.
Защото каквото и да си говорим, със сигурност нито Корнелия Нинова ще разчита на законодателна експертиза на Любомир Ковачев, нито пък Христо Иванов щеше да очаква такава от Луиза.
Партийните лидери
просто в случая са ловци
на лица - звезди.
Макар че далеч по-добре
би било да направят
програмите си секси.
А ако може, след това и да си ги изпълнят. Загубена в политическия афиш, попитах за мнението му и шефа на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев - човек, врял и кипял на всички сцени на живота. Включително и пее като Челентано, но чудна работа - точно той неизменно се пази да влиза в такава политическа халтура, макар че е канен, и то много. “Хубаво е колегите да влязат в парламента, щом искат, ама като влязат, кой ще играе в театъра? Освен това парламентът не е риалити шоу предаване.”
Макар че на последното 95% от българите ще му опонират.
Вероятно младите актьори дебютират в политиката, водени от светлия пример на Стефан Данаилов. Но Ламбо не прилича на никой друг. Първо, той е бил човек с позиция дълги години, преди да влезе в представлението на “Позитано”. Него хората със сигурност го спират по улиците, заръчват му разни работи, възлагат му надежди. Виждат го и в тази роля. Луиза Григорова, при цялото ми уважение към това красиво и талантливо момиче, надали щяха да я спират, за да ѝ поръчат тя да оправи нещо в държавата.
Нищо, че целият свят е сцена и това в най-голяма степен важи за парламента, ако тя бе останала в надпреварата и получила от избирателя ролята избраник на народа, там щеше да изживее огромно разочарование. В Народното събрание никой нямаше да й ръкопляска. Нито пък ще аплодира Ковачев, ако той, който още иска, попадне там. Просто двамата нямат опита, благодарение на който биха се почувствали на мястото си.
Да напомня също, че
нито един актьор,
който веднъж е влязъл
в шоу бизнеса, после не е
успял да се върне в театъра.
Пък нищо, че според шефа на артистите парламентът не е риалити и халтура. И Народното събрание ще изяде чедата си, които идват от селенията на културата.
А и Америка, където актьор е бил президент, а друг - губернатор на Калифорния, е далече.