Това е последното интервю на Борислав Грънчаров за "24 часа", дадено на 7 февруари 2015 г.
Изкарал съм за държавата над 1 милион, получавам 127 лева за 100% инвалидност, а едно мое лекарство е 152, казва певецът
- Г-н Грънчаров, живеете на хубаво място в подножието на Витоша.
- Да, но с десетки антени наоколо. Преди 6-7 години бяха само на един мобилен оператор. След това накачиха и останалите, Национална сигурност, ДАНС, ГДБОП, армията - на кого ли не.
- Замерваха ли за облъчване?
- Тогава правих, но после щръкнаха поне още 50 антени. Съпругата ми Светла се разболя от рак една година преди мен.
- Добре ли е сега тя?
- Благодаря на докторите, вече е в ремисия - след много труд, време и пари тя е добре.
- А вие как сте?
- Не обичам да се оплаквам. Но не съм още в ремисия. Направих много тежка химиотерапия - 7-8 пъти. Но наскоро ПЕТ скенер показа, че имам метастази в лимфните възли, които сега трябва отново с химиотерапия да потискам и оперирам. Откриха и аневризма на аортата с голям тромб. Имам и една жлеза с ракови образувания. Така че просто моля Господ за добър изход. Но трябва да се боря.
- Но на вид изглеждате добре.
- Ами сега ме виждате изправен, но в повечето случаи лежа. Бил съм 12,30 часа под упойка, а това не се отразява добре на мозъка, губят ми се думи. Да не ви се оплаквам, но от 3 години всеки ден съм по болници, скенери и на някакъв вид изследване.
Не знам колко ще изкарам. Ако вляза в ремисия, надеждата нараства.
Хора като мен след ремисия живеят до 8-9 години. Сега ми предстоят 2-3 тежки операции - първата е на паротидната жлеза, после на коремната ми аорта... Операцията в “Пирогов” изчисти разсейките, но получих херния, която също трябва да се оперира. Благодаря на д-р Доросиев от втора урологична хирургия, който ми направи добра операция. После ме изпрати при проф. Дудев в ИСУЛ и д-р Великова, които ми направиха тежка, но сполучлива химиотерапия. Но после се появиха тук-таме метастази, които трябва да се отстраняват.
- Лечението е скъпо, стигат ли ви парите?
- Пенсионирах се преди 3 месеца със 100% инвалидност по болест. Пенсията ми е 127 лв. А лекарството, което пия, за да не се образуват съсиреци и тромби, струва с рецептурната книжка, т.е. с намалението, 152 лв. Тоест
пенсията не стига, за да
взема само едното си
лекарство
за моето лечение. Аз не искам пенсия по болест, а правото си на трудова пенсия.
- Ще стигнем и дотам, но нека поговорим за големия навремето певец Брислав Грънчаров. Има ли някой от рода ви да пее?
- Майка ми имаше хубав глас и пееше много тракийски песни. Почина на 52 от рак. Тя е тракийска бежанка, от Гюмюрджина в Гръцка Тракия. Баща ми е панагюрец, беше бакърджия.
- А как ви откриха като певец?
- Израснах в “Коньовица” с Иван Славков и Йорданка Христова. Там от филма “Бродяга” с Радж Капур започна моето пеене. И както си пеех “Бродяга”, така ми казаха да се явя за радиохора. Но се отказах и влязох в казармата. Бях ашлак коньовичар. След школата за запасни офицери в Плевен станах взводен командир в Хасково. А в взвода ми - Боян Иванов. В басейна на поделението, който винаги беше сух, Боян свиреше с китара и пееше. Това бе през 1962 г., а звездата му бе изгряла 4 години по-рано. Боян имаше приятелка и все бягаше от казармата, та ме наказваха заради него. Беше голям любовчия, имаше неподкупно детско изражение и жените го харесваха.
- Началото на кариерата?
- Уволних се от казармата и бяха обявили кастинг за Школата за естрадни певци към “Балкантон”, БНР и БНТ. Явих се, без да вярвам, че ще вляза. Кандидатите бяхме 350 души и всеки ден се провеждаше по един тур в първо студио на радио “София”. На другия ден видях, че са ме класирали сред продължаващите 180, а след 4 дни бях вече сред 50-те. На финала останахме 8 човека, а от тях приеха двама - Паша Христова и мен. Попаднах в класа на Ангел Заберски. Година преди мен бяха влезли Йорданка Христова и Борис Гуджунов. Преподавателите бяха творци от класа - Вили Цанков ни преподаваше актьорско майсторство, професор от ВИТИЗ - техника на говора, и т.н.
- Бързо ли се ставаше популярен преди 50 години?
- Имаше предаване “Мелодия на седмицата” и ако участваш с добра песен, можеш да станеш звезда за кратко време. След школата ме назначиха за солист в Оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. Вили Казасян бе обикновен пианист в него. Две години обикаляхме по турнета, два пъти ходихме в Съветския съюз. После заминах на фестивала в Дрезден и спечелих първа награда.
- И ставате звезда в Германия?
- Специалисти в забавната музика там оповестиха, че съм много подходящ типаж за немската жена. Тоест
германките много
ме харесвали, и
продуцентите
заложиха на мен
Първите договори бяха с Оркестъра на Берлинското радио и телевизия под диригентството на Гюнтер Голаш и бигбенда на Валтер Айхимбер. Тръгнах с тях на турнета из ГДР. Харесаха ме и ме взеха да пея във “Фридрихщат палас” - втората по големина зала в Европа след “Олимпия”. Там имах две постановки по два месеца. Бил съм в един спектакъл “Мелодии от света” заедно с Карел Гот, Мирей Матьо, Елена Вондрачкова и др. Всички пеехме на немски, дори Демис Русос, Челентано и Тони Кристи.
Започнах да правя дългосвиреща плоча по музика на най-известните тогава немски композитори. Бях вече записал 10 песни, а мой мениджър бе главният продуцент на немската звукозаписна компания “Амига”. Каза ми: “Бориславе, остана да запишем още една, време е да направим едно голямо интервю. Ти ще станеш една от най-големите източноевропейски звезди, защото започваме да излъчваме тези записи. Но преди да запиша последната песен, пристигна писмо от София, че на моето място изпращат Христо Кидиков. Върнах се в София, а след 2 месеца се върна и Кидиков.
- Защо ви върнаха?
- У нас работех с композитор, който пишеше много хубави песни за мен. Но той не се примири, че се отделих от него и останах да работя в Германия. Затова ме върнаха обратно и изпратиха друг на моето място.
- Тончо Русев ли бе?
- Не казвам имена. Тогава той отговаряше за естрадата в Концертна дирекция. Аз го заведох в Германия и го запознах с всички главни редактори на телевизии и радиа. Благодарение на това той започна да пише песни за техните големи изпълнители.
- Издадохте ли немската плоча?
- Не, пропадна най-големият шанс в живота ми. След време Концертна дирекция въведе политика за лансиране на групите, а певците над 40 години смяташе за стари. Усетих кризата и направих собствен оркестър - “Гонг”. Преди това из България и на две турнета в Съветския съюз загрявах концертите на Лили Иванова. След това - концертите на Емил Димитров. С тях общо имах близо 300 концерта. Бях възхитен от двамата - от Лили, защото е изключителен професионалист, а когато те познава, е голям приятел. Да не говорим каква велика певица е. А Емил бе природно интелигентен, изключително културен и добронамерен. Много съм научил от двамата.
После с “Гонг” започнах турнета. Имам писмо от Концертна дирекция, което документира, че най-малко 10 години съм работил в чужбина с оркестър “Гонг” в най-различни вариетета, дискотеки и концертни зали.
- Послужи ли ви този документ за пенсия?
- Дадоха го да ми послужи, тъй като съм си плащал данъците и осигуровките. Само от чужбина съм внесъл в хазната около 60 000 долара. И то, без да ми е намирана работа от Импресарска дирекция. След време неин директор ми каза, че са ни вземали тези проценти незаконно, защото всъщност те не са ни намирали работа. От СССР, Чехия или ГДР идваха персонално за мен договори, а на Запад сами си намирахме работа.
- Колко концерта имате зад гърба си?
- С оркестър “Гонг”
имам към 4000
концерта само до 1989 г. Същата година направихме страхотно шоу с дъщеря ми Мария, която бе започнала да пее и бе сред най-популярните млади изпълнители. Тя имаше вече над 20 песни в програмите на радио “София”. С нея и с 5 гимнастички - световни шампионки в ансамблово съчетание, направих 40-минутно шоу и с него пътувахме 3 години в Западна Европа - Холандия, Швейцария, Германия, Швеция, Норвегия и т.н.
- После ли направихте триото “Бо-Бо-Бо”?
- Да, като се върнах през 1992 г., леко изморени с Боян Иванов и Борето Гуджунов направихме “Бо-Бо-Бо”. Но имахме само 4 турнета - едно с Йорданка Христова, друго с “Ритон” и две самостоятелни. При пълни летни театри. Но поостаряхме, нямахме мениджър, бяхме малко като орел, рак и щука. И тримата характери - всеки искаше да наложи своята концепция. А и тръгна възходът на чалгата. И разочарованието дойде.Тя отказа и дъщеря ми да пее.
- Гуджунов сега издава диск с избрани песни. Не ви ли се е искало да възкресите хитове като “Елеонора“, “Ти, аз и песента”, “Влюбените момчета“...
- ...“Ти си моят край”, “Пей ми ти, земя”... Нямам амбицията. Дезорганизирам съм да събирам материали за себе си. Имам 7-8 турнета в Съветския съюз, където съм пял пред 15 000 души на концерт, а нямам и една снимка. Подгряваше публиката преди концертите ми София Ротару - знаменитата украинска певица, която бе изгряваща звезда. Българските певци бяха на почит. Имаше голяма жажда за наша музика в Съветския съюз.
- Пели сте в страни, които сега младите могат да сънуват – цяла Скандинавия, Холандия, Германия...
- ... Швейцария, Куба. Ами старото поколение учеше законите на пеенето в школи, а сега минават през музикални риалитита. И друго важно - имахме собствени стилове, не имитирахме никого. Музикални агенции ни купуваха, защото сме неповторими, няма други като нас. А в едно музикално шоу сега всички имитират създадени песни, и то на английски. Това е най-голямата грешка, ако искаш да станеш добър певец. Навсякъде хората искат срещу билета си хубава авторска песен, а не подражателство на известен певец. И там е цялата работа, че певците в риалититата нямат персонален облик и собствен стил, не можеш да ги различиш в ефира - те си приличат, защото имитират. И след като завършат участието си в такъв тв формат, съм виждал много от тях продавачи в магазини. За да станеш звезда, хората трябва да те запомнят и да знаят, че друг като теб не пее така. А не да се правиш на Майкъл Джексън, Бионсе или Риана. Един пример: имам много добър приятел, турски певец. Казва се Тайфун и като го чуеш да пее, все едно слушаш едно към едно Том Джоунс. Но Том Джоунс на концерт вземаше по няколкостотин хиляди долара, а Тайфун пееше по ресторанти за 100 долара.
Когато си копие на
някого, пеенето ти
няма стойност,
никой не те ангажира и купува. Да имитираш някого е занаятчийство, а не изкуство.
- Имате една песен “Няма вечна любов”. Каква е вашата любов със Светла?
- Имам легендарна съпруга и не сменям любовта си. С нея сме заедно 50 години. Тя е безбожно честен и много достоен човек, великолепна майка, съпруга и домакиня. Много я обичам, дори и след 50 години. Тя бе двигателят на семейството и отгледа две звезди - Мария и мен.
- Къде се запознахте?
- В студиото за естрадни певци бях едновременно и манекен на модния център “Витоша” и на модна къща “Лада”. Тя бе тогава от най-добрите ни манекенки - красива, с походка като на Наоми Кембъл - като ходеше по улицата, хората се обръщаха с отворени уста. Запознахме се на едно ревю в бар “Астория”.
Както казват,
мъжът има две жени -
едната му дава живот,
другата - смисъл на
живота
Светла ми даде смисъл на живота, като ми роди и любима дъщеря, тя пък - обичан внук, който ми дава сили да живея. И така го обичам, че просто стомахът ме заболява от обич към него.
- Откога не сте пели?
- От 2 години, откакто се разболях. Имам 4-5 песни за родината, написани от Тончо Русев, а някои изпяха една и тя ги храни цял живот. Не съм амбициозен, не съм дал дори една песен в БГ радио. Не виждам защо, аз не търся оттук нататък слава, интересува ме само здравето.
- Боли ли ви от нихилизма на държавата към творци като вас, Гуджунов, Емил Димитров?
- Отговорност на държавата е да обезпечи хората, засегнати от уникални недоразумения при прехода от една политическа система в друга. Никой от нас не си е представял, че един ден, когато не ще можем вече да се трудим, държавата няма да е способна да установи какви са били договорите ни с нея и така да ни лиши от пенсия. Веднъж казват, че архивите на Концертна дирекция били наводнени, друг път, че пожар ги унищожил... За мен това е жестоко и нехуманно особено за професия като нашата, упражнявана с любов и произвеждаща любов. Искрено се надявам, че сегашните управници ще разберат истинските причини и ще ни зарадват с достойна пенсия, когато вече сме на преклонна възраст. Както ние ги радвахме с нашата музика, вдъхваща любов и надежда, когато бяхме млади и можещи.
- Наредбата за достойно възнаграждение на заслужили българи вече е готова и предстои да се внесе в Министерския съвет.
- И аз чух за нея. Но правилният критерий в случая е предопределящ. Мнозина са засегнати от смяната на обществения строй и много предприятия и институции са минали в ликвидация и липсват архиви, за да се докаже стажът. Естрадата е една малка група от тях - 20-30 души, които са пели, т.е. работели са пред народа. Може би трябва да се включат и други, които още нямат възрастта. Но да има приемственост и да се започне от някъде. С тези 20-30 души, които
имаме не само
творчески, но преди
всичко финансови
заслуги към страната, тъй като от всички концерти приходите отиваха в републиканския бюджет. Да оставим, че и песните ни бяха стойностни.
Давахме не доброволни вноски, удържаха ни задължителния данък, който нямаше как да бъде избегнат, защото преди да ни дадат хонорара, вземаха него. А имаше и ред други данъци. Отделно към
60 процента от
хонорарите ни
влизаха в бюджета
на държавата. Срещу това певците на свободна практика не получавахме справка образец 30, тъй като не ни се полагаха трудови книжки. Но парадоксът е, че нашите печалби издържаха и народните ансамбли за автентичен фолклор, които бяха на трудови договори. Защото един естраден певец тогава можеше да напълни стадиона с публика.
Но най-големите печалби на държавата идваха от продажбата на билети, плочи, тв предавания. И от нашите удръжки! И всички тези приходи нека залегнат сега в критерия на наредбата. Ако аз в България съм направил около близо 4000 концерта, не говоря за турнетата на Запад, от всеки един 250 лв. са оставали за държавата. При 4000 концерта това е 1 милион. Да не говорим за финансовия принос на Лили Иванова, Емил Димитров или Георги Парцалев и Тодор Колев. Всички колеги сме платили няколко пъти пенсията си.
- Споменахте големи имена, а сте пели и с Емил Димитров.
- На турнетата с Емил Димитров бяхме с два оркестъра - той със “Синьо-белите”, а аз с оркестъра на Никола Чалашканов. Моята група пътуваше с рейс на Концертна дирекция - “Синята стрела”, който почти винаги се разваляше на 200-300 м от залата. И го бутахме, за да докараме апаратурата до сцената. А Емил Димитров пристигаше след нас с американски осмобил. Васил Андреев слизаше от колата, пускаше червен килим и Емил минаваше по него, а хората в шпалир му ръкопляскаха. Вижте разликата между звездата и мен. Бе уникално популярен. Движението в града спираше, когато го видеха да се разхожда. Така бе и с Лили Иванова. С нея съм пътувал много из Съветския съюз. Казвам ви - магазините спираха да работят и хората излизаха навън, когато Лили Иванова се покажеше на улицата. Водеха я на концерта с милиционерски шпалир. Такива звезди и на Запад не съм виждал.
- Напрежението от дълги турнета не си ли е казва думата днес?
- Вероятно. Аз имах близо 20 години собствен оркестър, т.е. мислил съм за изхранването на 10 души, за това как да купя със собствени пари апаратура, за осветление, превоз, реклами и пр. Напрежението бе голямо, за да бъде концертът по-стойностен. Аз почти не съм си бил вкъщи, непрекъснато пътувахме. Когато се роди дъщеря ми, пеех на Златни пясъци. Върнах се да я взема от родилния дом и после я видях чак когато тя бе на 2 години, тъй като заминах за Германия. Далеч от семейството и без неговата опора, с грижа и за оркестъра - всичко бе на мой гръб. На Запад работехме по 6 часа през нощта - на прожектори и на прах. И съм карал едновременно бус с 2 тона багаж по фиордите с летни гуми по най-опасните участъци. Това са все стресове. А имаше певец само със 100 концерта в кариерата си, и то в общи изяви. Аз непрекъснато пътувах и нямах време за записи, затова имам само около 130 песни в програмите на радио “София”.
- След толкова премеждия остана ли суетата у артиста?
- Преди време в “Пирогов” дойдоха от Би Ти Ви, не дадох да ме снимат, докато не се обръсна и приведа във вид, макар и на легло. Артистът трябва да поддържа докрай илюзията у своите почитатели. Макар че снимката на Борето Гуджунов от болницата, като обиколи медиите, му се помогна.