Еврозоната - черешката на тортата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6085373 www.24chasa.bg

За влизане в чакалнята ще ни трябва сериозна неформална дипломация

Има един парадокс, свързан с членството в еврозоната – страните, които искат да влязат, не могат, а страните, които могат, не искат. Например, ако Швеция, Дания или Чехия решат да влязат в еврозоната, те вероятно много бързо и безпроблемно ще бъдат приети – тези страни обаче засега не кандидатстват за членство.

Обратният пример е

Румъния, която

все иска

да влезе,

но все не успява – поне на този етап. Първоначално Румъния си беше поставила за цел да влезе в еврозоната до 2014 г., след което промени целта на 2015 г., после се отказа от целта за известно време, после определи цел за 2019 г. и наскоро отново се отказа от определянето на цел. Не е достатъчно да искаш да влезеш в еврозоната – трябва и еврозоната да те иска.

Целият този парадокс се появи след финансовата криза, която започна преди близо десетилетие. Преди това всеки, който искаше да влезе в еврозоната, успяваше да влезе. Такива примери са нашата съседка

Гърция, която

не отговаряше

на абсолютно

никакви

критерии,

същото се отнася за Италия, а и други страни, които влязоха в еврозоната. След кризата обаче, еврозоната стана по-предпазлива и затегна изискванията. Днес влизането в еврозоната изисква не само покриване на критериите, но и да отговаряш на много други допълнителни условия, които да гарантират устойчивост.

В същото време кризата охлади и желанието за влизане в еврозоната – поне сред тези страни, които се справят добре и извън еврозоната. Има едно изчакване да се види как еврозоната ще си реши вътрешните проблеми (с Гърция, със структурните реформи и пр.) преди да се вземе решение за влизане. Отделно Брекзитът създава допълнителни трусове за Европа, важни са и предстоящите избори в ключови европейски страни.

Всичко това означава, че влизането ни в еврозоната ще е значително по-трудно – а и по-бавно. Но за нас това не е изненада, тъй като имаме същия опит с Шенген. Да припомним, че България заяви желание да влезе в Шенген още преди десетилетие, след това изпълни изискванията през 2011 г. и Европейската комисия потвърди този факт – въпреки това и до момента България не е приета, както и Румъния. Защото влизането в Шенген изисква единодушно одобрение от всички страни членки – също както и членството в еврозоната.

За еврозоната има и допълнителни затруднения – преди самото членство в еврозоната страната първо трябва да бъде приета в т.нар. “чакалня” на еврозоната ( механизма ERM II). В допълнение, страната трябва да излезе от процедурата по макроикономически дисбаланси, да излезе от процедурата по мониторинг на съдебната система и да влезе в Шенген, както и да подобри конкурентоспособността си. Общо взето, еврозоната е черешката на тортата – но преди да стигнем до черешката, трябва да свършим много работа.

Една реалистична стратегия за влизане в еврозоната изисква работа на всички фронтове – по процедурата за дисбаланси, влизането в Шенген, съдебната реформа и приемането в чакалнята на еврозоната. Същевременно трябва да се продължат усилията за повишаване на конкурентоспособността, инвестициите и икономическия растеж.

Може да започнем с процедурата по макроикономически дисбаланси, където вече има напредък, и с малко ускорение на реформите спокойно

до края на

годината може

да излезем

от групата

на страните с дисбаланси. При съдебната реформа имаме списък с конкретни препоръки от ЕС, които могже да се изпълнят през следващите 1-2 години.

По-трудно е с Шенген, където ще трябва да изчакаме резултатите от изборите в няколко ключови европейски страни – вкл. Холандия, Франция и Германия. Но няма нужда да чакаме за реформите в икономиката и инвестиционния климат, напротив, трябва да ги ускорим максимално – те са ни нужни не само за еврозоната, но и за нас самите, за постигане на висок стандарт на живот.

Паралелно с горните мерки може да се работи за самото влизане в чакалнята на еврозоната (ERM II). Влизането в чакалнята не гарантира членство в еврозоната, но би изиграло ролята на печат за качество за българската икономика – така че то е полезно само по себе си. Обаче влизането в чакалнята изисква единодушие на всички страни членки и Европейската централна банка, поради което е необходима сериозна неформална дипломация – най-вече срещи с всеки един европейски финансов министър поотделно, както и спредставители на Европейската централна банка. Когато имаме 20 гласа “за” влизаме в чакалнята.

Когато свършим всички гореизброени задачи пред нас ще се открие възможността за членство в еврозоната. След това са нужни минимум две години за оценка на страната, но опитът на Словакия и балтийските страни показва, че от влизането в чакалнята до влизането в самата еврозона минават

между

3 и 10

години,

в зависимост от подготвеността и желанието на съответната страна.

Във всеки случай реформите, които са ни нужни за членство в еврозоната, са същите реформи, които са нужни за успешно икономическо развитие, дори и без да сме членове на еврозоната. Така че трябва да запрятаме ръкави още отсега!

  • За да има мир, Таско в Сибир! Без компютър

    Таско Ерменков, народен представител, един от първите редици на БСП, демонстрира колко безотговорен става човек в интернет. С фалшива новина подплаши 2 милиона софиянци, че има отрова във водата, която пият. Вероятно може да се оправдае, че е бил загрижен, само попитал дали някоя институция няма да го опровергае.
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.