Еврозоната - черешката на тортата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6085373 www.24chasa.bg

За влизане в чакалнята ще ни трябва сериозна неформална дипломация

Има един парадокс, свързан с членството в еврозоната – страните, които искат да влязат, не могат, а страните, които могат, не искат. Например, ако Швеция, Дания или Чехия решат да влязат в еврозоната, те вероятно много бързо и безпроблемно ще бъдат приети – тези страни обаче засега не кандидатстват за членство.

Обратният пример е

Румъния, която

все иска

да влезе,

но все не успява – поне на този етап. Първоначално Румъния си беше поставила за цел да влезе в еврозоната до 2014 г., след което промени целта на 2015 г., после се отказа от целта за известно време, после определи цел за 2019 г. и наскоро отново се отказа от определянето на цел. Не е достатъчно да искаш да влезеш в еврозоната – трябва и еврозоната да те иска.

Целият този парадокс се появи след финансовата криза, която започна преди близо десетилетие. Преди това всеки, който искаше да влезе в еврозоната, успяваше да влезе. Такива примери са нашата съседка

Гърция, която

не отговаряше

на абсолютно

никакви

критерии,

същото се отнася за Италия, а и други страни, които влязоха в еврозоната. След кризата обаче, еврозоната стана по-предпазлива и затегна изискванията. Днес влизането в еврозоната изисква не само покриване на критериите, но и да отговаряш на много други допълнителни условия, които да гарантират устойчивост.

В същото време кризата охлади и желанието за влизане в еврозоната – поне сред тези страни, които се справят добре и извън еврозоната. Има едно изчакване да се види как еврозоната ще си реши вътрешните проблеми (с Гърция, със структурните реформи и пр.) преди да се вземе решение за влизане. Отделно Брекзитът създава допълнителни трусове за Европа, важни са и предстоящите избори в ключови европейски страни.

Всичко това означава, че влизането ни в еврозоната ще е значително по-трудно – а и по-бавно. Но за нас това не е изненада, тъй като имаме същия опит с Шенген. Да припомним, че България заяви желание да влезе в Шенген още преди десетилетие, след това изпълни изискванията през 2011 г. и Европейската комисия потвърди този факт – въпреки това и до момента България не е приета, както и Румъния. Защото влизането в Шенген изисква единодушно одобрение от всички страни членки – също както и членството в еврозоната.

За еврозоната има и допълнителни затруднения – преди самото членство в еврозоната страната първо трябва да бъде приета в т.нар. “чакалня” на еврозоната ( механизма ERM II). В допълнение, страната трябва да излезе от процедурата по макроикономически дисбаланси, да излезе от процедурата по мониторинг на съдебната система и да влезе в Шенген, както и да подобри конкурентоспособността си. Общо взето, еврозоната е черешката на тортата – но преди да стигнем до черешката, трябва да свършим много работа.

Една реалистична стратегия за влизане в еврозоната изисква работа на всички фронтове – по процедурата за дисбаланси, влизането в Шенген, съдебната реформа и приемането в чакалнята на еврозоната. Същевременно трябва да се продължат усилията за повишаване на конкурентоспособността, инвестициите и икономическия растеж.

Може да започнем с процедурата по макроикономически дисбаланси, където вече има напредък, и с малко ускорение на реформите спокойно

до края на

годината може

да излезем

от групата

на страните с дисбаланси. При съдебната реформа имаме списък с конкретни препоръки от ЕС, които могже да се изпълнят през следващите 1-2 години.

По-трудно е с Шенген, където ще трябва да изчакаме резултатите от изборите в няколко ключови европейски страни – вкл. Холандия, Франция и Германия. Но няма нужда да чакаме за реформите в икономиката и инвестиционния климат, напротив, трябва да ги ускорим максимално – те са ни нужни не само за еврозоната, но и за нас самите, за постигане на висок стандарт на живот.

Паралелно с горните мерки може да се работи за самото влизане в чакалнята на еврозоната (ERM II). Влизането в чакалнята не гарантира членство в еврозоната, но би изиграло ролята на печат за качество за българската икономика – така че то е полезно само по себе си. Обаче влизането в чакалнята изисква единодушие на всички страни членки и Европейската централна банка, поради което е необходима сериозна неформална дипломация – най-вече срещи с всеки един европейски финансов министър поотделно, както и спредставители на Европейската централна банка. Когато имаме 20 гласа “за” влизаме в чакалнята.

Когато свършим всички гореизброени задачи пред нас ще се открие възможността за членство в еврозоната. След това са нужни минимум две години за оценка на страната, но опитът на Словакия и балтийските страни показва, че от влизането в чакалнята до влизането в самата еврозона минават

между

3 и 10

години,

в зависимост от подготвеността и желанието на съответната страна.

Във всеки случай реформите, които са ни нужни за членство в еврозоната, са същите реформи, които са нужни за успешно икономическо развитие, дори и без да сме членове на еврозоната. Така че трябва да запрятаме ръкави още отсега!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,