За влизане в чакалнята ще ни трябва сериозна неформална дипломация
Има един парадокс, свързан с членството в еврозоната – страните, които искат да влязат, не могат, а страните, които могат, не искат. Например, ако Швеция, Дания или Чехия решат да влязат в еврозоната, те вероятно много бързо и безпроблемно ще бъдат приети – тези страни обаче засега не кандидатстват за членство.
Обратният пример е
Румъния, която
все иска
да влезе,
но все не успява – поне на този етап. Първоначално Румъния си беше поставила за цел да влезе в еврозоната до 2014 г., след което промени целта на 2015 г., после се отказа от целта за известно време, после определи цел за 2019 г. и наскоро отново се отказа от определянето на цел. Не е достатъчно да искаш да влезеш в еврозоната – трябва и еврозоната да те иска.
Целият този парадокс се появи след финансовата криза, която започна преди близо десетилетие. Преди това всеки, който искаше да влезе в еврозоната, успяваше да влезе. Такива примери са нашата съседка
Гърция, която
не отговаряше
на абсолютно
никакви
критерии,
същото се отнася за Италия, а и други страни, които влязоха в еврозоната. След кризата обаче, еврозоната стана по-предпазлива и затегна изискванията. Днес влизането в еврозоната изисква не само покриване на критериите, но и да отговаряш на много други допълнителни условия, които да гарантират устойчивост.
В същото време кризата охлади и желанието за влизане в еврозоната – поне сред тези страни, които се справят добре и извън еврозоната. Има едно изчакване да се види как еврозоната ще си реши вътрешните проблеми (с Гърция, със структурните реформи и пр.) преди да се вземе решение за влизане. Отделно Брекзитът създава допълнителни трусове за Европа, важни са и предстоящите избори в ключови европейски страни.
Всичко това означава, че влизането ни в еврозоната ще е значително по-трудно – а и по-бавно. Но за нас това не е изненада, тъй като имаме същия опит с Шенген. Да припомним, че България заяви желание да влезе в Шенген още преди десетилетие, след това изпълни изискванията през 2011 г. и Европейската комисия потвърди този факт – въпреки това и до момента България не е приета, както и Румъния. Защото влизането в Шенген изисква единодушно одобрение от всички страни членки – също както и членството в еврозоната.
За еврозоната има и допълнителни затруднения – преди самото членство в еврозоната страната първо трябва да бъде приета в т.нар. “чакалня” на еврозоната ( механизма ERM II). В допълнение, страната трябва да излезе от процедурата по макроикономически дисбаланси, да излезе от процедурата по мониторинг на съдебната система и да влезе в Шенген, както и да подобри конкурентоспособността си. Общо взето, еврозоната е черешката на тортата – но преди да стигнем до черешката, трябва да свършим много работа.
Една реалистична стратегия за влизане в еврозоната изисква работа на всички фронтове – по процедурата за дисбаланси, влизането в Шенген, съдебната реформа и приемането в чакалнята на еврозоната. Същевременно трябва да се продължат усилията за повишаване на конкурентоспособността, инвестициите и икономическия растеж.
Може да започнем с процедурата по макроикономически дисбаланси, където вече има напредък, и с малко ускорение на реформите спокойно
до края на
годината може
да излезем
от групата
на страните с дисбаланси. При съдебната реформа имаме списък с конкретни препоръки от ЕС, които могже да се изпълнят през следващите 1-2 години.
По-трудно е с Шенген, където ще трябва да изчакаме резултатите от изборите в няколко ключови европейски страни – вкл. Холандия, Франция и Германия. Но няма нужда да чакаме за реформите в икономиката и инвестиционния климат, напротив, трябва да ги ускорим максимално – те са ни нужни не само за еврозоната, но и за нас самите, за постигане на висок стандарт на живот.
Паралелно с горните мерки може да се работи за самото влизане в чакалнята на еврозоната (ERM II). Влизането в чакалнята не гарантира членство в еврозоната, но би изиграло ролята на печат за качество за българската икономика – така че то е полезно само по себе си. Обаче влизането в чакалнята изисква единодушие на всички страни членки и Европейската централна банка, поради което е необходима сериозна неформална дипломация – най-вече срещи с всеки един европейски финансов министър поотделно, както и спредставители на Европейската централна банка. Когато имаме 20 гласа “за” влизаме в чакалнята.
Когато свършим всички гореизброени задачи пред нас ще се открие възможността за членство в еврозоната. След това са нужни минимум две години за оценка на страната, но опитът на Словакия и балтийските страни показва, че от влизането в чакалнята до влизането в самата еврозона минават
между
3 и 10
години,
в зависимост от подготвеността и желанието на съответната страна.
Във всеки случай реформите, които са ни нужни за членство в еврозоната, са същите реформи, които са нужни за успешно икономическо развитие, дори и без да сме членове на еврозоната. Така че трябва да запрятаме ръкави още отсега!