Еврозоната - заблуди и рискове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6090097 www.24chasa.bg
Владислав Горанов СНИМКА: 24 часа

Тщеславни политически фигури има опасност да извършат нещо, от което би спечелила само суетата им, но бихме загубили европейските си перспективи

Присъединяването към еврозоната беше стратегическа цел на България още преди членството в ЕС, а с Договора за присъединяването към ЕС България пое и формалното задължение за присъединяване към еврозоната. Това обаче

е именно

задължение,

а не право

Изпълнението на нашето задължение преминава през изпълнение на критериите за членство (изпълнение, което освен това трябва да не е еднократно, а устойчиво в дългосрочен хоризонт). Същевременно обаче оценката дали сме изпълнили устойчиво критериите, се прави не от нас, а от нашите европейски партньори. Т.е. крайното решение е извън прекия ни контрол.

Самата оценка за готовността на една държава да се присъедини към еврозоната се извършва по критерии и правила, които се определят не от нас, а от онези, които ни оценяват. Освен това тези критерии и правила се променят, както се променя самата еврозона и нейните институции.

Напомням колко много нови механизми и структури се появиха в еврозоната, откакто през 2007 г. България стана член на ЕС, например: (1) новите инструменти за финансова подкрепа (EFSM, EFSF и ESM), (2) Пактът “Евро плюс”, (3) новата макроикономическа и фискална рамка с т.нар. Six Pack, Two Pack и Fiscal compact, (4) новата надзорна рамка в ЕС, вкл. Европейският съвет за системен риск, (5) новата капиталова рамка на т.нар. CRD 4, въвела в ЕС изискванията на Basel 3, (6) банковият съюз в еврозоната, включващ Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Аргументът, че ако сме в еврозоната

ще “бъдем

на масата”,

единствено издава нашите грешни стимули. Това е реторика, типична за консуматорски настроени политици, които гледат на членството ни като възможност за получаване, а не за допринасяне. Това само засилва недоверието към България.

Водещите страни в еврозоната си взеха поуки от начина, по който някога там са успели да влязат страни със структурни проблеми и слаби икономики, и рисковете за стабилността на еврозоната като цяло поради допускането на неподготвени страни. Така че те вече не искат да повтарят подобни случаи.

Самото присъединяване към еврозоната механично няма да ни донесе по-високи темпове на растеж или възможност за разхлабване на фискалната и финансовата дисциплина у нас.

Погрешно и

вредно е да

очакваме

влизането ни в еврозоната да ни донесе автоматично разрешаване на икономическите проблеми и бързо задоволяване на желанията ни.

На политиците и псевдоекспертите с подобно опортюнистично мислене бих казал, че подходът трябва да бъде точно обратният, перифразирайки известната мисъл на президента Кенеди - “Не питайте какво еврозоната може да ви даде, а какво вие може да допринесете за еврозоната!”

Проява на краен непрофесионализъм е Валутният механизъм (ERM II) да се нарича “чакалня”. Присъединяването към еврозоната не преминава по железопътна линия с гари и чакални, а е процес на организиране на собствената икономика, изчистване на неефективности и нерешени проблеми, успоредно с изпълнението на конкретни изисквания, и следване на процедури. Днешното виждане в еврозоната е, че вече в нея трябва да бъдат допускани единствено подготвени страни, чиито икономики не изпитват структурни проблеми и са достатъчно конвергирали към еврозоната.

Никой няма

намерение да

допусне в ERM II валутата на страна, на която й предстои дълъг престой там (тук уточнявам, че дългият престой на Дания в ERM II е следствие не на липса на готовност или невъзможност да изпълни критериите, а на нежелание на датския народ да се въведе еврото в страната). Ето защо говоренето за “чакалня” не само издава непознаване на материята, но противоречи на гледната точка на водещите държави в еврозоната.

Ето защо една от основните ми цели като министър на финансите беше да работя за разрешаване на структурните проблеми в българската икономика. В голяма степен в резултат на усилията на нашето правителство постигнахме фискална консолидация, която приключи със забележителното постижение, че за първи път от близо десетилетие през 2016 г. България реализира бюджетен излишък. Също така възложихме на БНБ да организира независим преглед на качеството на активите и стрес тест на банките - процес, който приключи през 2016 г. и който

потвърди

стабилността

на банковата ни

система. Стартирахме пенсионна реформа и предприехме действия за преструктуриране на задлъжнялостта в енергийния сектор с цел постигане на дългосрочни положителни фискални ефекти. Това са все примери за проведени от нас структурни политики и реформи в кратък двегодишен период, които са задължителни, за да може изобщо да отворим разговора за присъединяване на лева в ERM II и на страната в еврозоната.

Вече на база на реално постигнатото от нас в качеството ми на министър на финансите през август м.г. започнах разговори и сондажи с нашите европейски партньори. Тогава проведох среща с френския министър на финансите. Също уговорих моя среща с министъра на финансите на Германия през декември, която впоследствие бе отменена поради оставката на нашето правителство.

Тези мои усилия бяха дискретни и изцяло спазвайки европейските правила и процедури. За разлика от това днес

някои

политически

фигури

предпочитат

първо да правят

публични

изявления,

преди да са свършили каквото и да било конкретно действие в полза на икономиката на България.

През последното десетилетие еврозоната претърпя дълбоки институционални промени, а редица реформи още продължават. Това ще намира все по-голямо отражение в процеса на разширяване на еврозоната, включително при оценяване на критериите за членство. Номиналното покриване на критериите от Маастрихт е необходимо, но вече недостатъчно условие. Вече се прилагат по-разширителни критерии - например във връзка с финансовата стабилност, структурните предизвикателства или макроикономическите дисбаланси в съответната държава.

Дори по отношение на

номиналните

критерии -

съвсем не е ясно

доколко

България ги

изпълнява

(въпреки че днес това масово се говори у нас).

Първо, оценката за изпълнението на тези критерии се прави не днес и не постоянно, а към момента на изготвянето на т.нар. Конвергентен доклад от ЕЦБ (ЕК също изготвя аналогичен доклад). Тогава, към онзи момент, ще се измерва изпълнението на въпросните номинални критерии. Тоест няма как днес да знаем дали в някакъв неопределен бъдещ момент България ще покрива критериите, или не.

Второ, ще дам пример с прословутия критерий за стабилност на валутния курс. Изискването е курсът на националната валута да е стабилен спрямо еврото в продължение на 2 години - но с уточнението “без големи напрежения”. Валутният борд осигурява такава стабилност. Обаче всякакво

говорене за

промяна (или

отмяна) на борда

е източник на недоверие към националната валута и оттам - за напрежение на финансовите пазари. Ето защо такива подмятания са не просто безотговорни, те директно биха ни попречили да изпълним един от маастрихтските критерии (който иначе днес изглежда така “лесен”).

България изостава по отношение на реалната икономическа конвергенция, а за приемането на една страна в еврозоната е необходима именно такава конвергенция (при това тя да бъде постигната преди присъединяването, а не след това).

Днес страните - членки на ЕС, които са извън еврозоната, могат да се разделят на 2 групи - едните са готови за членство, но не го желаят, а другите го желаят, но не са готови.

Сред практически готовите за членство държави има и такива, където въпреки готовността на икономиката им хората не пожелаха присъединяване. Например в Дания и Швеция гласуваха на референдуми против членство в еврозоната съответно през 2000 г. и през 2003 г.

Няколко важни процедурни уточнения, които, за съжаление, се вижда, че

не се знаят от

“експертите”,

които днес са

така активни

по темата:

Към ERM II се присъединява не държавата, а нейната валута.

Искането за стартиране на процедура за вземане на решение за присъединяване към ERM II се изпраща чрез съвместно писмо на министъра на финансите и управителя на БНБ (т.е. съгласно правилата не може само един от двамата да го направи).

Еврогрупата (това е групата на министрите на финансите на страните от еврозоната) няма нищо общо с предварителните консултации за присъединяване на валутата на дадена държава към ERM II. Консултативният етап протича по време на среща в рамките на Икономическия и финансов комитет на ЕС в т. нар. “формат за валутния механизъм” (или още “Комитет за валутния механизъм” - ERM II Committee). На тази среща присъстват едновременно финансовите министри от еврозоната и от държавите-членки извън еврозоната, чиито валути са в ERM II, и представители на ЕЦБ и ЕК. Важно уточнение е, че решенията там се вземат с консенсус, т.е. не е достатъчно предварително да имаме симпатията на един или друг министър или дори представител на ЕЦБ или ЕК.

Тези дни се чу мнение, че служебното правителство можело “да остане в историята, поемайки риска” да подаде молба за ERM II. Това е вероятно

най-нелепият

аргумент,

който някой може да измисли, издаващ тотално неразбиране. Валутният механизъм ERM II функционира като многостранна система за координация и взаимно доверие. Всякакви едностранни стъпки, особено такива които дадена държава сама оценява като “рискови”, противоречат на принципите на ERM II и веднага биха предизвикали тревога и събудили недоверие към България у нашите европейски партньори.

Присъединяването на лева в ERM II изисква като предварително условия поемането на. ангажименти за провеждане на определени политики (т.нар. policy commitments). Тези ангажименти по дефиниция са дългосрочни. Ето защо е абсурдно (пък и никой от европейските ни партньори не би ни приел на сериозно), ако едно служебно правителство обяви такива ангажименти. Служебното правителство не е избрано в резултат на народния вот, а е назначено от президента на република България със задачата да осигури подготовка за парламентарните избори.

Как едно

неизбрано

правителство

ще формулира

и обещава дългосрочни политики (във финансовата и фискалната сфера и по отношение на структурни реформи)? И пред кого ще се отчита после?

Непремерените действия по отношение на присъединяването на лева в ERM II и на страната в еврозоната, чийто краен резултат би бил неуспешен, не са безобидни, а ще имат точно обратния ефект - ще ни отдалечат от членство. Това ще рефлектира веднага върху оценката за България на пазарите и рейтинговите агенции, като ще увеличи рисковите премии и така

ще наложи

повишение на

лихвените

проценти

за държавните ни ценни книжа и лихвените проценти в икономиката, което ще се пренесе и в банковите кредити. Това, следователно, ще увеличи тежестта както за публичните финанси, така и за голям брой български граждани и фирми.

В този контекст денят на националния ни празник 3 март дава повод за аналогия с думите на Васил Левски, който казва: “Ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си”. За разлика от Апостола на свободата обаче някои тщеславни политически фигури днес има опасност да извършат нещо толкова рисково и вредно, от което би спечелила само суетата им, но би загубила цялата страна и тази загуба ще се отрази на развитието ни години напред.

Относно

някои чести

заблуди:

Една заблуда е, че след като България се присъедини към еврозоната, лихвените проценти тук ще спаднат драстично, че едва ли не лихвите у нас са по-високи от тези в Германия само защото сме извън еврозоната. Това не е вярно фактологически. Трябва ясно да се разбере, че в еврозоната вече няма единно ниво на лихви. За всяка държава инвеститорите вече изискват различни лихвени премии, които отразяват различното ниво на риск и състояние на икономиките. Неслучайно днес например спредът спрямо Германия на десетгодишните ДЦК на Португалия е близо 4 процентни пункта, на Италия - близо 2 процентни пункта, а в случая на Гърция – близо 7 процентни пункта. Инвеститорите вече преценяват внимателно и поотделно риска за всяка страна и затова лихвите са различни. Забележете, че днес дори в самата еврозона почти не останаха държави с най-високия кредитен рейтинг (ААА). Различията в лихвите между отделните държави се изостриха особено след началото на глобалната криза и кризите със суверенния дълг и с банковите системи в част от еврозоната. Изводът е, че ако искаме ниски лихви, трябва да имаме по-конвергирала икономика, което означава да сме извършили преди това ред структурни реформи и да сме повишили конкурентоспособността си. Което от своя страна ни връща към един от основните принципи - че

една държава трябва да се стреми

да влезе в еврозоната, когато е максимално

готова за това, а не преди това.

Друга заблуда е, че при членство в еврозоната БНБ вече ще може да провежда самостоятелна парична политика. А е тъкмо обратното - присъединяването към еврозоната е краен символ на отказ от национална парична политика. Управителят на БНБ не просто ще бъде един от многото с право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ, а съгласно правилата той ще участва там в лично качество, а не като представител на БНБ или на България. Той ще взема решения като част от паричната политика на ЕЦБ при отчитане на условията в еврозоната като цяло, а не при всяка държава-членка поотделно. А понякога е възможно временно разминаване между провежданата от ЕЦБ политика и цикъла или състоянието на отделна икономика. И това не е теоретична възможност - например днес дори в Германия има силни гласове, които критикуват ЕЦБ за това, че нейната парична политика не отговаря на интересите на германските спестители и причинява неоправдани разходи на германските банки. И не на последно място в допълнение трябва да се знае, че правилата на ЕЦБ са такива, че когато в еврозоната има над 18 държави-членки (както е сега) управителите на националните централни банки гласуват не на всяко заседание, а по определен ротационен принцип, според който честотата на право на глас зависи от големината и развитието на дадена икономика. Това означава, че българският управител ще има относително по-малко влияние, отколкото други управители, при вземане на решения за паричната политика в еврозоната.

Друга сериозна заблуда е, че след като влезем в еврозоната ще можем да "освободим" международните валутни резерви, които вече няма да има нужда да обезпечават валутния борд, и така

тези уж днес "блокирани" средства

щели да бъдели "налети" в

българската икономика

Такива разсъждения демонстрират ярък непрофесионализъм, граничещ с профанизация.

Истината е различна и нея може да обясни всеки грамотен финансов счетоводител - след присъединяване към еврозоната, в баланса на БНБ ще продължи да има както активи, така и пасиви, като в пасивната част ще останат банкноти и монетите в обращение, заедно с други задължения на централната банка, на които ще продължат да съответстват позиции от активната страна на баланса. Т.е. едни банкноти ще бъдат заменени с други, но чисто счетоводно не е възможно централната банка след присъединяване към еврозоната да няма активи, или активите й да бъдат драстично намалени.
Що се отнася до аргумента, че ако в България се прилага политиката на ЕЦБ за минимални задължителни резерви, банките у нас ще могат да върнат средствата си, които днес държат в БНБ, и тези средства да бъдат използвани за кредитиране на икономиката, ще отбележа следното. Банките днес поддържат в БНБ значителни свръхрезерви (над 8 млрд. лв. към днешна дата), без никой да ги задължава да го правят. Те даже плащат отрицателна лихва за тези свръхрезерви. Това означава, че и днес банките имат значителен свободен ресурс, който обаче не отива към икономиката по други причини - например недостатъчно търсене на кредити или въздържане от поемане на риск поради усещане за несигурност. Когато тези причини бъдат преодолени,
тогава ще има значителен растеж на банковото кредитиране- но това не следва механично от членство в еврозоната.

Например, България преди 2009 г. имаше значителен растеж на кредитирането, който нямаше нищо общо с това дали страната ни е била по-близо или по-далече от членство в еврозоната (интересно е и обратното - днес има страни от еврозоната с нисък, дори отрицателен, растеж на банковите кредити).
Потенциалното членство в еврозоната е свързано и с други важни теми, които рядко се обсъждат (а би било редно), например еднократният разход на България за участие в Европейския стабилизационен механизъм (ESM), или необходимостта след присъединяване към еврозоната постепенно Фондът за гарантиране на влоговете в банките и Фондът за преструктуриране на банки в България да се слеят (терминът е mitualisation) с фондовете на другите страни от еврозоната.
Именно, за да надскочим популисткото ниво и да измерим всички аспекти, ползи и разходи, по време на нашето правителство създадохме Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната (ПМС / 168 от 03.07.2015 г.). Съветът е председателстван от министъра на финансите, в качеството му на национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната. Към Координационния съвет е създадена работна група "Макроикономически анализи и публични финанси", където вече експертите от МФ, БНБ и КФН представиха първия подробен анализ относно ползите и разходите от приемане на единната европейска валута в България. Ние, за разлика от други политически сили, се вслушваме в гласа на експертите, защото разбираме важността и дълбокия професионален характер на тази материя.
И не на последно място, съгласно правилата и процедурите по приемане на една валута в ERM II,

целият процес следва

да бъде секретен

Това е записано в правилата на ЕЦБ и включва всички етапи - от отправянето на искането за стартиране на процедурата до вземането на крайното решение, с което се съобщава присъединяването на една валута към ERM II. Ето защо всякакви публични изяви и коментари от която и да е страна в процеса противоречат на характера на процедурата и, съответно, единствено биха осуетили присъединяването.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Думата с Ц и зловещото насилие

    Тунджай Киров, изпечен крадец и грабител на 20 години, уби жена, направила грешката да си купи цигари в 2 през нощта. (Виж 6-а стр.) Този боклук, за когото някога казвахме една дума с Ц и тя обясняваше всичко. Сега тази дума е неприлична, трябва да използваме една друга с Р, за да не сме расисти. Дали думата започва с Ц или с Р,
  • Костов или Коуми

    Трябва да има поне “една ръка разстояние” между управляващи и полиция КОГАТО преди няколко месеца служебното правителство в разрез със Закона за МВР острани главния секретар на МВР Георги Костов, се вдигна традиционният тридневен шум и всички забравиха. Може би за първи път главен секретар не се даде без бой,