Стандарт като в ЕС - сега в София, скоро и в други градове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6098409 www.24chasa.bg

Икономиката в Северозападна България още не може да стигне нивата отпреди кризата, не помогнал и Дунав мост 2

Преди време имаше реклама, в която се казваше еди-какво си сега в София, скоро и в други градове.

Та същото може да се каже за развитието на България в последните 10 г. и постигането на стандарт на живот като в ЕС. Доклад за промените в отделните райони показва, че в София всичко е нагоре - заплати, заетост, икономика.

За 10 години - от 2005 до 2015 г., България е успяла да постигне реален напредък. Това се казва в доклада за изпълнението на националната стратегия за регионално развитие. Според документа целите били изпълнени “в достатъчна степен”, независимо от отраженията на световната икономическа криза.

По-задълбочен прочит на данните в доклада обаче показва, че изпълнението на целите “в достатъчна степен”, се отнася само за част от България. Всъщност единствено в Югозападния регион, където се намира София, БВП на човек от населението в края на 2015 година е достигнал 75% от средното за ЕС - тоест целта, поставена в стратегията, е постигната.

Югозападният район се развива по-бързо от средния темп за голяма част от ЕС. Той има по-добри показатели за създаден брутен вътрешен продукт и привлечени инвестиции. Затова и глобалната икономическа криза му се отразява по-слабо. В последните години се наблюдава постепенно стабилизиране и ръст на темпа на растеж.

Данните на НСИ показват, че

Югозападният

регион е

произвел 47,8%

от стоките и услугите в страната през 2015 г. Основната заслуга е на София, където са произведени 39,4% от БВП.

За миналата година БВП на човек от населението нараства във всички области с изключение на Враца, Разград, Сливен и Стара Загора, където има спад. Средно за страната брутният продукт е 12 300.

И отново Югозападният район е значително над това ниво - 20 000 лв. Причината е повече от ясна - в София на човек е 26 700 лв. - два пъти повече от всички останали области. БВП на глава от населението е над средното още в Стара Загора, София-област и Варна.

За последните пет години - от 2010 до 2015 г., най-голям е ръстът на БВП в София-област – 35,1%, следва Стара Загора (31%) и Русе (30,7%).

В останалите пет района брутният вътрешен продукт на човек от населението е под 50% спрямо средното за ЕС. Все пак Южен централен район е на първо място по ръст на БВП за 2015 г. на годишна база. Това се дължи най-вече на Пловдив и икономическата зона край града. В нея за последните години влязоха повече от 1 млрд. лева инвестиции и там работят над 100 предприятия.

Най-зле е положението в Северозападния регион, където БВП е 30% от средното за ЕС, а заложената цел е била да стигне 45 на сто. В доклада се посочва, че въпреки предприетите мерки и отпуснатите средства проблемите остават и

това е

най-бедната

част от ЕС

Причината е неработещата икономика и нивото на развитието на бизнеса, демографските проблеми и обезлюдяването. По тази причина и ресурсите са съсредоточени в областните градове.

Всъщност Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч, все още не може да достигне производството отпреди кризисната 2008 г.

В 19 области брутният вътрешен продукт също все още не е достигнал нивото си преди кризата. Тези области са разположени по територията на цялата страна и във всички региони на страната. Областите в Северна България, чиито икономики са над нивото от 2008 г., са Велико Търново, Разград, Русе, Варна и Добрич. На юг това са Пловдив, Стара Загора, Ямбол.

В доклада се посочва, че в Северния централен район има потенциал за развитие на туристическата инфраструктура, но икономическият растеж е с по-бавни темпове от необходимото.

В Североизточния и Югоизточния ръстът на БВП пък зависел основно от туризма, а се усещат проблеми с качеството на обслужването и разнообразяването на предблагания продукт.

В Южния централен район има положително въздействие по отношение на подобряване на средата за живот, но все още няма силно отражение върху икономическото развитие.

Туризмът е определен като един от отраслите с развитие през последните 10 г. Благодарение на парите по програма “Регионално развитие” са реализирани проекти за подобряване на туристическия продукт, което води до ръст на нощувките.

Постигнат е и

ръст на заетите

в науката и

технологиите

Осезателно това е в Североизточния район, където работещите в тази сфера са нараснали до 32,4%. В Югозападния заетите в сектора са 46,8% от всички работещи. Но в Северния централен район увеличението на работещите в технологичната сфера е едва 2,2% за 10 г.

Значителен напредък има България в изграждането на пречиствателните станции, канализационната мрежа и проектите за третиране на отпадъци. Оценката тук е от “средна към висока”, тъй като вече са построени 50 от 58 пречиствателни станции.

Средна е оценката ца подобряването на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата. Открити са нови боници и са изпълнени проекти за подобряване на качеството на образованието съобразно потребностите на пазара.

Въпреки спада на безработицата, която вече е малко над 7%, за десет години нито един от районите в България не е постигнал целите по отношение на заетостта.

Чрез програма “Конкурентоспособност” пък са реализирани проекти в подкрепа на малкия и средния бизнес, за навлизането на новите технологии и за интегрирано градско развитие. Въпреки това тези мерки не са били достатъчни, а подкрепата на малкия бизнес е стигнала до сравнително ограничен брой фирми, което е било пречка за по-голям икономически ръст.

В развитието на инфраструктурата като условие за растеж и заетост, най-голям напредък има по отношение на магистралите. Общата им планирана дължина в България е 1245 км и в края на 2015 г. 58,9% от тях са готови. Със завършването на “Тракия”, “Люлин” и напредването на “Струма”

ползи имало за

хората в трите

южни района,

където живеят 64,4% от населението на страната.

Северната част на България обаче изостана не само по отношение на достъпността и свързаността, но и по икономическото развитие. Ефект от пускането на Дунав мост 2 не се отчитал заради изоставане в подобряването на пътната и железопътната инфраструктура по транспортния коридор София-Видин.

Като се изключи Югозападният район, в останалите пет икономическият ръст не е в състояние да преодолее изоставането им. А направените инвестиции във високотехнологични центрове за изследвания и иновации, още не дават резултат.

Ето защо стандарт като в ЕС сега само в София, скоро и в други градове. Скоро, скоро, колко да е скоро, след като покупателната способност на БВП на човек от населението в Бъгария е 47% от тази в ЕС.

Вижте картата тук

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,