Стандарт като в ЕС - сега в София, скоро и в други градове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6098409 www.24chasa.bg

Икономиката в Северозападна България още не може да стигне нивата отпреди кризата, не помогнал и Дунав мост 2

Преди време имаше реклама, в която се казваше еди-какво си сега в София, скоро и в други градове.

Та същото може да се каже за развитието на България в последните 10 г. и постигането на стандарт на живот като в ЕС. Доклад за промените в отделните райони показва, че в София всичко е нагоре - заплати, заетост, икономика.

За 10 години - от 2005 до 2015 г., България е успяла да постигне реален напредък. Това се казва в доклада за изпълнението на националната стратегия за регионално развитие. Според документа целите били изпълнени “в достатъчна степен”, независимо от отраженията на световната икономическа криза.

По-задълбочен прочит на данните в доклада обаче показва, че изпълнението на целите “в достатъчна степен”, се отнася само за част от България. Всъщност единствено в Югозападния регион, където се намира София, БВП на човек от населението в края на 2015 година е достигнал 75% от средното за ЕС - тоест целта, поставена в стратегията, е постигната.

Югозападният район се развива по-бързо от средния темп за голяма част от ЕС. Той има по-добри показатели за създаден брутен вътрешен продукт и привлечени инвестиции. Затова и глобалната икономическа криза му се отразява по-слабо. В последните години се наблюдава постепенно стабилизиране и ръст на темпа на растеж.

Данните на НСИ показват, че

Югозападният

регион е

произвел 47,8%

от стоките и услугите в страната през 2015 г. Основната заслуга е на София, където са произведени 39,4% от БВП.

За миналата година БВП на човек от населението нараства във всички области с изключение на Враца, Разград, Сливен и Стара Загора, където има спад. Средно за страната брутният продукт е 12 300.

И отново Югозападният район е значително над това ниво - 20 000 лв. Причината е повече от ясна - в София на човек е 26 700 лв. - два пъти повече от всички останали области. БВП на глава от населението е над средното още в Стара Загора, София-област и Варна.

За последните пет години - от 2010 до 2015 г., най-голям е ръстът на БВП в София-област – 35,1%, следва Стара Загора (31%) и Русе (30,7%).

В останалите пет района брутният вътрешен продукт на човек от населението е под 50% спрямо средното за ЕС. Все пак Южен централен район е на първо място по ръст на БВП за 2015 г. на годишна база. Това се дължи най-вече на Пловдив и икономическата зона край града. В нея за последните години влязоха повече от 1 млрд. лева инвестиции и там работят над 100 предприятия.

Най-зле е положението в Северозападния регион, където БВП е 30% от средното за ЕС, а заложената цел е била да стигне 45 на сто. В доклада се посочва, че въпреки предприетите мерки и отпуснатите средства проблемите остават и

това е

най-бедната

част от ЕС

Причината е неработещата икономика и нивото на развитието на бизнеса, демографските проблеми и обезлюдяването. По тази причина и ресурсите са съсредоточени в областните градове.

Всъщност Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч, все още не може да достигне производството отпреди кризисната 2008 г.

В 19 области брутният вътрешен продукт също все още не е достигнал нивото си преди кризата. Тези области са разположени по територията на цялата страна и във всички региони на страната. Областите в Северна България, чиито икономики са над нивото от 2008 г., са Велико Търново, Разград, Русе, Варна и Добрич. На юг това са Пловдив, Стара Загора, Ямбол.

В доклада се посочва, че в Северния централен район има потенциал за развитие на туристическата инфраструктура, но икономическият растеж е с по-бавни темпове от необходимото.

В Североизточния и Югоизточния ръстът на БВП пък зависел основно от туризма, а се усещат проблеми с качеството на обслужването и разнообразяването на предблагания продукт.

В Южния централен район има положително въздействие по отношение на подобряване на средата за живот, но все още няма силно отражение върху икономическото развитие.

Туризмът е определен като един от отраслите с развитие през последните 10 г. Благодарение на парите по програма “Регионално развитие” са реализирани проекти за подобряване на туристическия продукт, което води до ръст на нощувките.

Постигнат е и

ръст на заетите

в науката и

технологиите

Осезателно това е в Североизточния район, където работещите в тази сфера са нараснали до 32,4%. В Югозападния заетите в сектора са 46,8% от всички работещи. Но в Северния централен район увеличението на работещите в технологичната сфера е едва 2,2% за 10 г.

Значителен напредък има България в изграждането на пречиствателните станции, канализационната мрежа и проектите за третиране на отпадъци. Оценката тук е от “средна към висока”, тъй като вече са построени 50 от 58 пречиствателни станции.

Средна е оценката ца подобряването на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата. Открити са нови боници и са изпълнени проекти за подобряване на качеството на образованието съобразно потребностите на пазара.

Въпреки спада на безработицата, която вече е малко над 7%, за десет години нито един от районите в България не е постигнал целите по отношение на заетостта.

Чрез програма “Конкурентоспособност” пък са реализирани проекти в подкрепа на малкия и средния бизнес, за навлизането на новите технологии и за интегрирано градско развитие. Въпреки това тези мерки не са били достатъчни, а подкрепата на малкия бизнес е стигнала до сравнително ограничен брой фирми, което е било пречка за по-голям икономически ръст.

В развитието на инфраструктурата като условие за растеж и заетост, най-голям напредък има по отношение на магистралите. Общата им планирана дължина в България е 1245 км и в края на 2015 г. 58,9% от тях са готови. Със завършването на “Тракия”, “Люлин” и напредването на “Струма”

ползи имало за

хората в трите

южни района,

където живеят 64,4% от населението на страната.

Северната част на България обаче изостана не само по отношение на достъпността и свързаността, но и по икономическото развитие. Ефект от пускането на Дунав мост 2 не се отчитал заради изоставане в подобряването на пътната и железопътната инфраструктура по транспортния коридор София-Видин.

Като се изключи Югозападният район, в останалите пет икономическият ръст не е в състояние да преодолее изоставането им. А направените инвестиции във високотехнологични центрове за изследвания и иновации, още не дават резултат.

Ето защо стандарт като в ЕС сега само в София, скоро и в други градове. Скоро, скоро, колко да е скоро, след като покупателната способност на БВП на човек от населението в Бъгария е 47% от тази в ЕС.

Вижте картата тук

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Срам за баретата с откупа, но има ли и други в схемата

    В най-скоро време зевзеците ще родят поредния афоризъм на нашето време, който ще гласи нещо от рода: “Ако ви откраднат джипа, за нищо на света недейте да звъните на позната барета”. Най-малкото защото ще ви поиска откуп, а отгоре на всичкото няма и да ви върнат откраднатата кола. Вярно, че във времената на мутрите ченгета и престъпници вършееха
  • Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

    В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции