Обидна дума ли е "жена"?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6100481 www.24chasa.bg

Идиотските грешки на превзетото говорене

Международният ден на жената - 8 март, по традиция се празнува у нас. За някои е денят на мама, за други - на колежката, но е известен предимно като ден на жената. Само че, ако слушаме телевизорите, радиостанциите и изобщо публичните говорители, жени у нас няма, има дами.

Какво означава дама и защо така идиотски замени нормалната дума “жена”.
Дама е дума от латински произход - идва от домина, което означава господарка и съответства на българското госпожа. Може да бъде и титла - на носителите на Ордена на Британската империя - произнася се дейм, но като обръщение се използва лейди. На френски е мадам, което, преведено на нормален български, е “моя господарко”. В американската армия към жените офицерки обръщението е мем, което е техният начин на произношение на мадам.

Ние си имаме обръщение - госпожо, което напълно смислово и ефективно житейски заменя думата “дама” (мадам). Даже си спомням как в началото на демокрацията,
когато изхвърлихме
думата “другарко”

(между другото много сполучлив превод на марксисткото genosse), от трибуната на парламента поучаваха да не се използва дами и господа, защото е неестествено, не е на български, а госпожи и господа.

Използваната в Съветския съюз татаро-казашко-полска дума “тавариш”, бе по-неудачна от българската другар(ко). Тавариш някога е означавало съдружник, а в Полша - обеднял шляхтич. ООД на дореволюционен руски е било ТОО (таваришчество с ограничена отговорност). На иврит същата дума е авер, на узбекски - ортак.

Но да се върнем на думата “дама”. Защо някак си се избягва думата “жена”, сякаш е нещо срамно и позорно да си жена. Напротив, смятам, че да си жена в България, е гордост. В страна, която е измислила лафа “Кой мъж работи при жива жена?” и вица “Пише “Жени”, влизаш - кенеф”, наистина е повод за гордост да си жена. Защо обаче жените не ги наричат жени, а дами? Защото в България публичното говорене става все повече превзето. Защото не се наричат нещата с истинските им имена. Не се казва жени, а дами. Не се казва пари, а парички, не се казва кафе, а кафенце, кюфтенце, сармичка, баклавичка и прочее лигавщини. Това е симптом за не-свобода.

И то
не-свобода вътре в
главата на говорещия,
а не външна тирания.

Свобода е да можеш да се изразиш точно. Използването на заместващи думи показва, че говорещият не се чувства достатъчно уверен и сигурен да каже истинските имена на нещата.

Мислех си, че това е рудимент от соца. Че ще отмре, като минат години. Но виждам, че новите поколения са още по-зле, госпожи и господа. Може би е някаква реакция на традиционното селско говорене. Както свидетелства Иван Хаджийски, допреди 70-80 години жената в България не е имала име, а прозвище. В мига, в който загуби моминството си, Пенка ставала “жено”, “бульо”, “мари”, “ма” в обръщението към нея, а в обществото била наричана по името на мъжа си “Иваница”, “Петканица” и пр.

Даже придворната “дама” Султана била “Рачо Петрова” по името на съпруга си. И това днес просто е някаква изфренчена селяния. Хем да запазим цървула у нас, хем да изглежда някак си модно, даже хипстърско. Да наричаш жените дами, пропълзява от същата дупка на подсъзнанието, от която излетя преди 30 години маниерът да се обръщаш с Иван и Пенка, а не с Иване и Пенке. А това е стремежът да прикриеш иманентната си простащина с превзето говорене.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,