Къде да се наврем, докато раздават скоростите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6100763 www.24chasa.bg

Елитът на ЕС - Меркел, Оланд и Юнкер, още не могат да се поберат в кожата си, че представителите на “ниската предавка” Орбан, Качински и Фицо осуетиха прилагането на ударната политика за милиони бежанци, която за нула време да преодолее националното деление в Европа и да я “глобализира” в едно цяло с Близкия изток.

Вместо да си налягат парцалите, горните трима отказаха да вземат огромни потоци бежанци в отговор на щедрата покана на г-жа Меркел от есента на 2015 г. Различната де факто скорост на интеграцията се проявява - макар и по не толкова скандален начин като между Изтока и Запада - и между Севера и Юга на Европа. Тук проблемите са финансови и засягат политиката на строги икономии, налагана от мощния Берлин върху фриволната Атина и уязвимите Мадрид, Лисабон, че и Рим и Париж дори... Накрая (не и по значение) остават реалните различия в предавките между членове и не-членове на еврозоната и на Шенген. Сред не-членовете също има йерархия. Високопоставени не-членове, които биха изгубили от еврото и от Шенген, и “дребни риби", които не ги пускат вътре. (...)

На времето легендарният професор Николай Генчев описваше картинно как всяка източноевропейска страна се справя с имперската наглост на Москва. “Поляците се бият като лъвове - отчаяно, но сърцато”, “унгарци и чехи се извиват и приплъзват”. А българите? “Ние - викаше бачо Кольо - сме се скрили под мишницата на имперския господар. Под мишницата на същата ръка, която държи сопата. А вземи сопа и се удари под мишницата, а? Не можеш!”, заключаваше проф. Генчев. Там някъде ще трябва да се наврем и при разпределянето на различните скорости в Брюксел. Файда може да не видим, но и боя няма да отнесем..

(От пост на Минчев във фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как децата ни да станат добри хора

    Този въпрос - как децата ни да станат добри хора, вероятно е сред най-трудните. И за родителите, и за учителите, и за обществото. И съвсем не са празни приказки усилията в тази посока. Затова е и съвсем естествено най-после българското училище да се обърне отново към възпитанието на качества и ценности, с които едно дете може да стане добър човек.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.