Муравей Радев: Отмяна на борда, без да сме в еврозоната, ще обезцени лева и стопи спестяванията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6108722 www.24chasa.bg

А може да стане неусетно и без шокове при влизането ни в чакалнята на еврото

Ако го поиска служебен кабинет, ще получим отказ, който ще ни отдалечи от целта

Нереформираният публичен сектор е бомба със закъснител - като гръмне, от критериите за членство няма да остане нищо

Вярно, че сега централната банка не може да печата пари, и слава богу

Муравей Радев е роден на 6 май 1947 г. в София. Завършил е "Икономика на промишлеността" във ВИНС. Министър на финансите от 1997 до 2001 г. в правителството на Иван Костов. Депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание на СДС. Женен с две деца.

- Време ли е да гасим пожар с кофа бензин, г-н Радев? Нали така определихте напъните бързо да излезем от валутния борд и набързо да влезем в еврозоната?

- Винаги съм смятал, че България трябва да влезе в еврозоната. Вярно е, че приемането ни е политическо решение, но то се базира на определена степен на готовност на страната кандидат. Готовност, каквато ние нямаме и години наред не правим нищо, за да я добием. Защото не е важно само да покриеш Маастрихтските критерии за членство. Необходимо е това покритие да е устойчиво във времето. Не само тази година, но и следващата, по-следващата и т.н.

Проблемът е, че ние нямаме надеждни гаранции за такава устойчивост, защото липсват структурни реформи в ключови сфери. Например публичният сектор. Здравеопазване, образование, социална дейност, ред и сигурност, държавна администрация и т.н. раздути, неефективни, силно бюрократизирани системи, които харчат все повече пари, а дават все по-лош резултат.

Често сравнявам тази сфера с бомба със закъснител. А когато един ден тази бомба гръмне, тогава от Маастрихтските критерии няма да остане нищо. Друг пример - правосъдната система. Години наред ни повтарят едно и също. Трябва да промените това и това, за да се доближите до европейските стандарти.

Вместо решителни промени - козметика и пудра.

В резултат мониторингът продължава. В икономиката започват да се натрупват дисбаланси, продукцията ни не е достатъчно конкурентоспособна, енергетиката също. За доходи и стандарт на живот да не говорим. България сериозно изостава с реалната икономическа конвергенция, което отдалечава възможността за влизане в ЕРМ 2 - чакалнята на еврозоната. Освен това за тази чакалня трябва да покрием и редица други изисквания и конкретни дългосрочни ангажименти, които днес не сме готови да изпълним. Затова бързането за влизане в еврозоната трябва да се изрази в бързо отстраняване на обективните пречки и повишаване степента на готовност на страната за чакалнята.

- Кой обаче иска отмяна на борда преди еврозоната?

- Колкото за валутния борд, от време на време се повдига въпросът за премахването му. Наскоро отново се чуха гласове в тази посока. Мисля, че сега е най-неподходящото време за подобен спор. Да предлагаш премахване на борда, когато страната е в политическа нестабилност, която може много скоро да прерасне в политическа криза, е противопоказно. Още повече че спорът е теоретичен, по-скоро академичен и принципен, но далеч от днешните реалности в България. Всички аргументи против борда принципно са валидни за някоя абстрактна страна, но за България почти всички от тях са несъстоятелни.

Критиците на борда донякъде са прави само по отношение на силно ограничената парична политика на БНБ. Вярно е, че банката не може да печата пари, с които да финансира правителството, и слава богу. Последния път, когато го направи при социалистическия кабинет на Виденов, държавата катастрофира. Вярно е, че БНБ не може да рефинансира търговските банки и да им помага при ликвидни трудности. Но и това не е чак такъв проблем, защото вече има законов ред, по който това да става без сътресения. Всички останали доводи срещу борда са лесно оборими.

Както и са лесно доказуеми вредите от премахването.

Например повишен риск за нови КТБ-та. Или обезценка на лева, която ще намали покупателната способност на населението и ще стопи спестяванията му. Ще стопи и левовите кредити. Ненужни рискове, защото премахването на борда може да стане автоматично, без шокове и неусетно при приемането ни в чакалнята на еврозоната. Дотогава нека си върши работата на усмирителна риза за безотговорни и самонадеяни политици и банкери. Още повече че в България бордът доби ново качество - психологическо. В съзнанието на българина той се превърна в своеобразна котва на стабилност и доверие.

- Вие, а и други икономисти, сте твърдо за влизане в еврозоната. Сигурен ли сте, че това е верният път?

- Трябва да питаме хората. Еврозоната си има своите плюсове и минуси, които за голяма част от населението са неизвестни.

За да вземем правилно и информирано решение дали да заменим лева с еврото, е необходима широка разяснителна кампания и национална публична дискусия за предимствата и недостатъците на едното и на другото. След което да се вземат съответните решения.

- Кои са плюсовете на еврото?

- Ставаме редовен член на еврозоната. Това означава сигурност и стабилност от нов, по-висш порядък. Образно казано - клас А. Нещо, което силно ще повиши инвестиционната активност. Лихвеното равнище ще се понижи в резултат на намаляване на рисковата му съставка. Което за вътрешния пазар означава по-евтино кредитиране на икономиката, а за външния пазар - по-евтино финансиране на правителството. България ще получи достъп до огромните целеви фондове на еврозоната и практически неограничено финансиране на банковата система от Европейската централна банка при необходимост и при определени условия. Ще се спестят излишните разходи за превалутиране между държавите от еврозоната. Ще участваме равноправно при вземането на всички решения, касаещи еврозоната, и ще можем далеч по-добре да отстояваме интересите си. И т.н, и т.н. Има обаче и рискове.

- Кои са най-големите рискове?

- Днес еврото не е в най-добрата си кондиция. То е заплашено както от вътрешни фактори - деструктивните действия на някои страни от ЕС, така и от външни - силни турбуленции на световните валутни пазари. При въвеждането му ще се наложи да приемем всички регулации и норми, валидни в еврозоната. Някои от тях съвсем не са леки. Ще се наложи да правим вноски в общоевропейските фондове. При синхронизиране на икономическите политики е възможно да се преразгледат някои данъчни постановки.

 

- А ако стъпката направи служебен кабинет, каквито планове има?

- Добре би било служебният кабинет да положи усилия за провеждането на разяснителна кампания и национална дискусия за предимствата и недостатъците от въвеждането на еврото. Сам по себе си кабинетът не е страна по такава инициатива. Без национален консенсус и най-вече без достатъчна готовност страната да покрие необходимите критерии и изисквания за такова членство една прибързана заявка за членство само би навредила. Ще получим отказ, който ще ни отдалечи от целта.

- Как да извървим пътя до еврото с най-малки загуби? И кога?

- Веднага. Пътят е дълъг и труден. Изискват се големи и последователни усилия както от държавните мъже и политиците, така и от цялото общество. Тръгвайки по този път има да вършим много неща и нито едно от тях не е излишно, още по-малко вредно или носещо загуба за България. Напротив, всички те са необходими и полезни за страната, защото ни доближават до средноевропейския стандарт, към който се стремим. Така че, дори по някаква причина да не стигнем до еврозоната, усилията ще си струват, а ползите ще са налице.

Мисля, че трябва да се изготви национална пътна карта, която да опише последователно стъпките по отстраняване на пречките пред членството, те да се изпълняват неотклонно от следващите правителства и парламенти и когато сме готови, след адекватно политическо лобиране в ЕС да подадем заявление в Комитета по валутния механизъм ЕРМ 2.

- Струва ли си това веднага, след като Европа тръгва на две скорости?

- Да, трябва да бързаме. И да бързаме още по-бързо, ако се стигне до различни скорости.

Проблемите в ЕС се задълбочиха и промяната вече сякаш е неизбежна. Председателят на ЕК Юнкер представи пет възможни сценария за тази промяна. Изборът е в широк диапазон, който аз бих групирал за яснота в три основни пътя. Първият е връщане назад и свеждане на ЕС само до общ пазар, без особен политически и икономически интегритет. Вторият път е запазване в общи линии на сегашното състояние, което е неприемливо за големите водещи западноевропейски държави и много удобен за страните от периферията.

Този път няма особен шанс, защото вътрешните противоречия се задълбочиха, някои държави систематично не спазват приетите норми и общностни регулации, някои плащат, за да има общност, други консумират от тази общност.

Третият път, е най-общо казано “Повече Европа”. Той може да има най-различни варианти, разположени по възходящата линия на интеграция - от най-ниската степен - днешният модел, до най-високата - европейска федерация.

Може да бъде обединение на държави на различни скорости, или на ядро и периферия, или на държави с желание за по-висока степен на интеграция и по- ускорено развитие, или други формати.

Може да бъде обединение не на държави, а на общи дейности или политики. Общ граничен контрол, обща отбрана, обща енергийна политика, задълбочаване на икономическия и валутен съюз и т.н. Възможно е еврозоната да се преучреди, изискванията за членство да се завишат, еврофондовете да се преструктурират и ...какво ли не. Дискусията стартира. Големият въпрос за нас е кой път да хванем. Моето скромно мнение е,че трябва да напуснем периферията и да се стремим към по-високите скорости и основното ядро. Което значи, че трябва да бързаме по пътя на промяната.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво трябва да се промени в изборните закони

    Какво трябва да се промени в изборните закони

    Пак ще променят Изборния кодекс. Това е правилно действие, защото изборните закони у нас определено имат кусури - твърде са сложни, твърде излишни забрани има и няма някои важни възможности. Струва ни се например, че е важно да започне някаква форма на дистанционно и предварително гласуване по аналогов път
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя