Възпълна ретро лелка, посърнала след изпълнението си на музикално риалити в праймтайма, трудно може да предизвика съжаление за недооценения си талант. Секунди преди това си е драла мецосопрана или по-скоро е ръмжала като разгонена магарица. Сляпо е копирала пиянския хрип и леко фалшивите обертонове на певиците от 80-те. Поредната кандидатка се опитва да утоли жаждата си за слава с вкиснато вино. Знам, че ми е по-лесно да не гледам телевизия, но все пак ми е мъчно за хората, които се излагат за 5-те минутки слава.
Оставете 80-те в миналото. И дори 90-те. Или ги интерпретирайте, без да подражавате сляпо. Има толкова златни парчета, които може да звучат модерно.
Всъщност по-големият въпрос е защо хората доброволно се превръщат в клоуни, пък дори и водени от любовта към музиката. И това, както всички други изкуства, е призвание за талантливите. А останалите просто се наслаждаваме и вдъхновяваме от нея.
И няма по-жалка гледка от човек с амбиции, но пропилян талант заради липса на оригиналност.