Изборите в Холандия са добър знак, но не победа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6117661 www.24chasa.bg

Популистите активират негласуващите. Срещу себе си

13 ПРОЦЕНТА. Толкова спечели популистът Герд Вилдерс в Холандия на изборите. За първи път от години изрусеният до бяло гръмогласен лидер на Партията за свободата сякаш си глътна езика. Той бе последният холандски политик, който направи изявление пред журналисти. Явно е имал нужда да събере сили, за да признае, че 19 места в парламента са твърде далеч от 30-те, на които се е надявал. Гръмко мълчание се чуваше и откъм Франция. Марин льо Пен, която иначе е винаги сред първите политици, поздравяващи колегите си националисти в Европа с победите им, този път замълча.

И така, новината на месеца е, че победният ход на популистите бе спрян в Холандия. След брекзит, Тръмп, Ердоган изборите в Холандия дадоха глътка свеж въздух. Но дали това е окончателната победа над популизма? В никакъв случай.

Все още предстои да видим дали холандският вот бе линията “Мажино”, или десантът в Нормандия, ако прибегнем до военната терминология (при битките на линията “Мажино” германците успяват да надхитрят французите и да завладеят страната, нападайки ги в гръб, докато десантът в Нормандия обръща хода на войната и Хитлер губи от този ден нататък - б.а.)

И все пак едно е ясно: новината за смъртта на ЕС е силно преувеличена. В Холандия до изборните урни този път отидоха 81% - небивала активност от десетилетия насам. Това означава, че холандците не са отписали европейската общност и не са загубили интерес и желание да са част от нея. Това активиране на гражданите бе причина вместо очакваното второ място Вилдерс и хората му да заемат едва трето място в парламента. От този резултат може да направим два извода. Първият е, че мнозинството неактивни граждани не са задължително потенциален електорат на популистите. Вторият е, че дори и да не печелят властта директно, популистите все пак влияят силно върху ориентацията ѝ. Така благодарение на Вилдерс холандците завиха още по-вдясно, като консервативните и христяндемократическите партии печелят, а левите и социалдемократическите се сриват.

Какво ще се случи в Европа оттук нататък? Трудно е от ситуацията в една държава да се правят изводи за други. Кризите в европейските страни са твърде различни, за да минат под общ знаменател, както се опитват да сторят популистите. Бежанците и Меркел не са обяснение на всички злини. В Холандия например икономиката е във възход. Кризата от 2007 г. бе преодоляна, балонът с ипотеките така и не се спука, безработицата е 5,5%. Възходът на популистите не може да се обясни и с бежански наплив – Марк Рюте, досегашният и евентуално бъдещ премиер, спря влизането на имигранти и въобще изпълни една голяма част от заканите на Вилдерс. За популиста останаха само темите с късното пенсиониране и твърде високото социално осигуряване.

Всъщност големият проблем за холандците е мудността на ЕС и фактът, че наливат пари в държави членки, без да виждат конкретен резултат. Гърция и източноевропейските членки не носят желания резултат и това ги демотивира като едни от големите платци в ЕС. Самият Вилдерс започна популистката си кариера, яхвайки вълната на страха от Източна Европа и с кампания срещу българите, поляците и румънците през 2010 г. Тогава той спечели и най-добрия си досега резултат в избори.

Във Франция, където са и следващите важни за Европа избори, ситуацията е съвсем различна. Страната отдавна е в криза, не съумява да изпълнява критериите от Маастрихт, де факто тя е в същото положение като Гърция, но е “твърде голяма, за да рухне”. Дали френските избиратели са достатъчно гневни, за да се подлъжат по популистите, които обвиняват за това ЕС и им обещават Фрекзит, или също като холандците ще се мобилизират да заявят вярата си в реалната политика?

В Германия изборите са през септември. Там ситуацията е близка до тази в Холандия. Икономика, която процъфтява, намаляване на безработицата, бюджетни излишъци. Популистите бележат спад в предпочитанията и популярността им спада от рекордните 17% на близо 14%. Те ще влязат в парламента, но към този момент въпросът е дали ще успеят да са трета сила, както предвещаваха досега.

Всичко това показва, че махалото на популизма се връща обратно и хората предпочитат реалните политици. Причините са много, но изборът на Доналд Тръмп и Брекзитът с последвалия хаос изиграха не малка роля. Отминала ли е тогава окончателно опасността от втвърдяване на фронтовете и залитане в крайнодясното в ЕС? Засега не. Ако класическите партии отново не съумеят да отговорят на критиките на избирателите си, ако ЕС не започне с реформите, които да го направят по-работещ, ако се появи някоя нова финансова, банкова или имотна криза, популистите отново могат да съзрат своя звезден час.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,