Конспиративните теории започнаха да доминират в политиката.
Могат ли нашите демокрации да оцелеят?
ИВАН КРЪСТЕВ,
“НЮ ЙОРК ТАЙМС”
Докато следя новините и слушам политиците тези дни съм поразен от степента, в която Америка и Европа са затънали в конспиративно мислене. Конспиративните теории замениха идеологиите в сърцето на политиката. Те мобилизират хората да излязат на улиците, те свързват политическите лидери с техните последователи. Те решават изхода на изборите.
Но, както се казва, "това, че си параноик не значи, че не те преследват".
Руското хакване на сървърите на Националния демократичен комитет бе не конспиративна теория, а факт. Както не бе конспиративна теория и това, че САЩ са слухтели край канцлера на Германия и президента на Бразилия. Повечето от корупционните скандали в западния свят днес също не са конспиративни теории. Те са реални конспирации.
Все пак, наличието на истински конспирации основателна причина ли е да се гледа в тази светлина на всичко, случващо се по света? Дали епидемията от недоверие, която разкъсва демократичните общества ни прави повече или по-малко свободни? И дали възходът на нови тип гражданин - да го наречем "параноичен гражданин" застрашава нашите демокрации?
В Полша разпространеното убеждение, че смъртта на президента Лех Качински и още 95 души от полския елит в самолетна катастрофа до руския град Смоленск през 2010 г. е било по-скоро атентат, отколкото случаен инцидент (нещо, което бе официално отречено) бе това, което кореспондираше с гласуването за сега управляваща дясна партия "Право и справедливост" на последните парламентарни избори вероятно повече, отколкото образование, доходи, посещения на църква или всеки друг фактор.
В САЩ малцина от демократите се усъмниха в аргумента, че президента Тръмп е в джоба на Кремъл. Малко от твърдите републиканци имат желание публично да отрекат необоснованите твърдения на Тръмп, че той и кампанията му са били подслушвани по заповед на президента Барак Обама. Още по-малко биха оспорили лъжата, че протестиращите срещу новия президент са платени от леви милиардери.
Новите комуникационни технологии (в частност социалните медии) и херметичните медийни балони, които създават, вероятно са отговорни за разпространението на конспиративните теории. Но въпросът е не защо хората са готови да повярват почти на всичко напоследък, а как политическите идентичности, изградени около споделени конспиративни теории - повече отколкото около споделени идеологии - сменят вътрешната логика на демокрацията и способността на гражданите да държат лидерите си отговорни.
Конспиративните теории отнемат власт от хората. В мирогледа, оформен от конспиративни теории, политическите лидери могат да се оправдаят за лоши решения просто като обвинят невидимите, предполагаемо могъщи врагове, които кроят конспирации срещу тях. Това което прави политиката на конспиративните теории по-опасна отколкото идеологическата (а да не забравяме, че 20 век ни показа колко смъртоносно екстремни могат да бъдат идеологиите) е, че конспиративните теории могат да бъдат ослепителни в обясненията какво се е случило и кой е виновен. Но им липсва каквато и да е визия за бъдещето или виждане за това в какъв свят искаме да живеем.
Идеологиите създават фанатици, но също и дисиденти. Много дисиденти от Източна Европа искрено вярваха в комунизма и се обърнаха срещу управляващата идеология, когато тя не изпълни утопичните обещания за равенство и справедливост. Конспиративните теории не създават дисиденти, а зомбита, които нямат желание или им е некомфортно да предизвикат политическите си лидери.
Идентичност, основана на конспиративните теории, руши необходимостта от самокритичност. По-лесно е за гражданина да държи политическите си лидери отговорни в рамките на идеологията, отколкото в мъглата на конспиративното мислене. Ако Владимир Путин е бил този, който е направил Тръмп президент, тогава демократите нямат нужда да разчепкват защо Хилари Клинтън загуби или какво може да е било неубедително за нейната кандидатура. Ако протестиращите срещу Тръмп са платени инструменти, републиканците са освободени от отговорността да гледат критично на президента и могат по-лесно да се подредят в редица зад него без да търсят проблемите, срещу които протестират много американци.
Никак не липсват напоследък вайкания за "следистината" и "фалшивите новини". Но фундаменталната промяна в демократичната политика е, че когато политическите идентичности са базирани на споделени конспиративни теории, хората са ангажирани не с откриване на истината, а с разкриване на тайни. Идеята за истината е в нашия здрав разум. Привлекателността на конспиративните теории е в това, че те провокират нашето въображение. Човек може да достигне до истината сам, но тайната може само да му бъде разкрита. А за да бъде една тайна неустоима, тя трябва да е шокираща и неочаквана.
В романите с мистерии и в криминалните филми очевидният заподозрян никога не е виновния, но в истинския живот често е той. Да вярваш на собствените си очи или на личния си опит днес е станало белег на наивност. Но загърбването на личния опит и на очевидното те прави не просто неефективен за решаване на проблеми, но застрашава и свободата ти на преценка.
Много по-лесно е да се идентифицира предизвикателството, което конспиративното мислене е за нашите демокрации, отколкото да измислиш как да му отговориш. По-добре да се бориш с конспиративните теории, или да ги игнорираш? По-добре да крещиш, или да се смееш гръмко, когато се сблъскаш с тях. И не е ли време да се установи общество на анонимните конспиративни теоретици като начин да се справим с нашата пристрастеност?