Корнелия Нинова, лидер на БСП в интервю за Агенция „Франс прeс“. Ето го цялото интервю:
Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция от една страна и включително България като член на ЕС? Коя е подходящата политика от страна на България и одобрявате ли действията на сегашните български власти?
Корнелия Нинова: Чувайки размяната на мнения последните дни, смятам, че тонът между Турция и ЕС се изостря. Ние като партия казваме категорично не на намесата на чужда държава в нашите вътрешни дела. Не приемаме изказванията на турския министър на социалната политика, на турския кмет, поведението на турския посланик в България, които открито призовават да се гласува за една определена партия, да се въвежда като официален турския език в България. За нас това е директна намеса във вътрешните ни работи и не я одобряваме. Бихме се обърнали към служебния премиер за още няколко конкретни действия, с които да даде ясен знак, че такава политика не е приемлива. Например призовахме го тези дни да спре една процедура за отдаване на концесия на стратегически за националната сигурност обект. Това е летище „София“, за което кандидатства турска фирма, както и да се предприемат мерки за отмяна на постановление 208, което задължава българските кметове да настаняват в български общини бежанци. С такива малко по-конкретни действия може би ще се даде и по-ясен знак за поведението на България.
Агенция „Франс прес“:Добре ли разбирам, че Вие искате да избегнете настаняването на бежанци в общини със смесено население – концентрирано мюсюлманско малцинство?
Корнелия Нинова:Обвързвам двата въпроса заради заплахите, които г-н Ердоган отправя да пусне голям мигрантски поток към Европа през България. Затова обвързвам темата поведение на Турция и бежански въпрос. Не се отнася само за смесени райони, а за кметове на всички общини в България. Това постановление ги задължава да настаняват, да осигуряват безплатни жилища, да плащат здравни и социални осигуровки. Нещо, което българските общини по закон и на практика не са длъжни е не правят за български граждани, които не могат да си плащат здравните и социалните осигуровки. Има едно неравнопоставено положение между задължение към бежанци и задължение към български граждани. Това създава голямо напрежение в България. Ние и в предизборната кампания сме казвали ,че спечелвайки изборите и управлявайки, ще отменим постановление 208.
Агенция „Франс прес“: Доколкото ми е известно, това не е измислено от предишното правителство. Международната организация на ООН за бежанците има такива препоръки. Ако вие съставите правителство, не бихте прилагали подобни препоръки, така ли? Смятате, че те не са подходящи за България?
Корнелия Нинова: Това не е препоръка, това е акт на Министерски съвет. Говоря за конкретното постановление. И да, потвърждавам, че ние бихме го отменили, защото то нарушава принципа на равнопоставеност на български и чужди граждани. Бихме защитили и българските граждани. Освен това в постановлението се вменява на общините да финансират цялата тази политика с национално финансиране, без държавният бюджет да ги подпомага със средства за това. Много общини нямат средства да изпълнят такова задължение, т.е. това постановление може да остане само на хартия, без общините да имат финансова възможност да поемат такива разходи.
Агенция „Франс прес“: Очаквате ли да се осъществи заплахата на Ердоган контролирано да пуска големи групи бежанци през България и ако се случи такова нещо, готова ли е България да реагира?
Корнелия Нинова: Неприятно звучат тези заплахи от страна на Турция. Изглежда като рекет и натиск над Европейския съюз, като изнудване над Европейския съюз. Ние трябва да предприемем няколко конкретни неща по политики, които не сме довършили. Например да доизградим стената, която започна да се изгражда на границата между България и Турция; да изпълним закон, който предишният парламент прие, но той не се изпълнява и досега – Българската армия също да се включи в опазване на границата, заедно с Гранична полиция. Иначе като обща политика сме солидарни с тези лидери на Европейския съюз, които се противопоставят на такава агресия и на такъв опит за извиване на ръцете и рекет от страна на Турция.
Агенция „Франс прес“: Как трябва да се постъпи с тези бежанци имигранти, които се намират в момента в България? Разбира се, Сърбия и другите страни по пътя им към Централна Европа са затворили границите си. Как трябва да постъпи България с тях?
Корнелия Нинова: Към онези, които отговарят на всички изисквания на международното право и на българското право и са бежанци от война, в изпълнение на изискванията на тези и международни, и български правни актове, т.е. с необходимата грижа, с признаване на статут и т.н. С онези, които са икономически имигранти, които търсят друг стандарт на живот, а не са заплашени непосредствено от война и не отговарят на строгите изисквания за статут на бежанец от война, да се връщат обратно в страните на произхода им.
Агенция „Франс прес“: Очаквате ли спадане на напрежението между Европейския съюз и Турция, между България и Турция, след като преминат нашите избори, след като премине и референдумът в Турция, или се опасявате от дълъг период на нестабилност?
Корнелия Нинова: Изострянето на напрежението започна доста преди кампаниите за изборите. Говоря и за България, а и за някои държави в Европейския съюз. Вярно, беше по-меко, може би сега изборите изострят тона, но не мисля, че ще се прекрати с края на изборите просто изведнъж. Смятам, че ще си остане. Това са въпроси, които дългосрочно трябва да се решават. Те не зависят само от едни избори. Темата за бежанците, споразумението между Европейския съюз и Турция, изпълнението на условията от страна на Турция за присъединяване са дългосрочни проблеми. Те не са въпрос на едни избори само.
Агенция „Франс прес“: Вие обикаляте сега по време на кампанията районите с християнско и мюсюлманско население в България. Усещате ли напрежение във връзка с намесата на Турция и действията на партия ДОСТ?
Корнелия Нинова: В някои райони има. Хората са притеснени, подложени са на натиск. Не във всички смесени райони, но в някои да. Най-напрегнато ми се видя в Кърджали.
Агенция „Франс прес“: Балканите са един неспокоен район и много страни са нестабилни в момента. От друга страна, американският президент прави едни изявления и като че ли няма особен интерес към този район в момента. В Европейския съюз отделните държави имат проблеми. Въпросът ми е дали очаквате при това положение засилване на нестабилността на Балканите и намеса на други страни, една от които е Турция, Русия евентуално в този район и по този начин повишаване на нестабилността?
Корнелия Нинова: Не очаквам намеса от страна на Русия. Иска ни се да се засили интеграцията между държавите в Европейския съюз. Обратно на това, което започва да се случва. Говори се за Европа на две, на три скорости. Смятаме, че тези процеси на разделяне на Европейския съюз такъв, какъвто беше замислен в началото като общ дом между всички държави членки, не е верният път. Ние сме за Европа на една скорост, за засилване на интеграцията между държавите членки в Европейския съюз, засилване ролята и силата на Европейския съюз и в международните отношения, и икономически, и търговски, и политически. За нас това е притеснение - процесите, които започват на делене в Европейския съюз.
Агенция „Франс прес“: В случай, че вие съставите правителство, възнамерявате ли да поставите отделни въпроси за мястото на България? Освен това, което току-що споменахте за една по-голяма интеграция, да кажем за влизане на страната в Шенген, за влизане в механизма ЕRM2?
Корнелия Нинова: Да, ние сме за влизане в механизма ЕRM2. Също така малко по-отчетливо бихме отстоявали националния интерес на България в Европейския съюз. Например много по-сериозно и аргументирано бихме искали да се гледа на един въпрос, който мина между другото – подписването на споразумението с Канада. Смятам, че предишното правителство направи голяма грешка. И ако зависи от нас, ние не бихме ратифицирали това споразумение в Българския парламент. Бихме го заявили спокойно и аргументирано на колегите в Европа, защото ние не сме и единствените, мисля 7-8 държави други в Европейския съюз изразиха позиция, че не биха го ратифицирали. Обвързваме го със защита на националния интерес, защото не приемаме корпорациите да могат да съдят държавата България в специално създаден съд само за това, ако не са им гарантирани достатъчно печалби от тяхната икономическа работа в страната ни. Сега има достатъчно международни съдилища, има арбитражи, има възможност всеки да си търси правата в един спор. Сега се създава извънреден трибунал, който да обслужва големите корпорации срещу държавите. Предишното правителство каза: „да“. На това нещо бихме се противопоставили. Другото е, че се предвижда пълна либерализация на публичните услуги, а това е: здравеопазване, образование, комунални услуги, ВиК и т.н. Смятаме, че има стратегически сектори, които трябва да останат в държавната грижа: като здравеопазване, като образование. Отдаването напълно на концесии, на приватизация в тези сектори не е защита на националния интерес. Давам един пример, че много по-категорично и ясно бихме отстоявали българския национален интерес в Европа, без това да означава – обвиненията, които ни отправят , че социалистите ще извадят България от Европейския съюз. Това е абсурд. БСП е партията, която вкара България в Европейския съюз и в НАТО и държим на тези съюзи, но не искаме да сме втора ръка хора в тях.
Агенция „Франс прес“: В този смисъл, по-ясно ще отстоявате позициите си, така ли?
Корнелия Нинова: Да.
Агенция „Франс прес“: Като споменахте НАТО, имаше една размяна на реплики между Вас и Борисов на тема учения на военноморски сили на НАТО в Черно море. Предвижда се едно голямо учение сега през лятото. Смятате ли, че България трябва не само да се включи, но да направи всичко необходимо, за да протече добре това учение, като член на НАТО или имате някакви възражения?
Корнелия Нинова: Ние сме за това България да изпълнява ангажиментите си по договора за НАТО. Това е съюз, към който сме се присъединили и трябва правата и задълженията да се покриват там. Ние се обявихме против една извънредна мярка за създаване на специална Черноморска флотилия от държавите, които са гранични на Черно море. Това не беше идея за учение на НАТО, това беше идея за извънредна мярка за флотилия от такива държави. Обявихме се против това, защото не искаме територията на България, акваторията на Черно море в българската част, да бъде използвана като плацдарм за агресия към трети държави, които и да са те. Просто не искаме да вкарват България във война. Не искаме да се използва наша територия за водене на военни действия. Двете неща са различни. Ангажиментите ни към НАТО – да. Но всички извънредни мерки, които демонстрират създаване на извънредна ситуация, на използване на България за такава, ние сме против.
Агенция „Франс прес“: Ако добре Ви разбирам, включително за мерки, евентуално някаква операция за борба с тероризма в Близкия Изток, евентуално там България не би се присъединила, ако е в рамките на НАТО, така ли да Ви разбирам? Ако е извън НАТО, вече може?
Корнелия Нинова: Всичко, което е борба с тероризъм, няма да срещне нашата съпротива.
Агенция „Франс прес“: Какво е особеното в отношенията на България с Русия и защо Вие настоявате за премахване на санкциите спрямо Русия?
Корнелия Нинова: Заради българския национален интерес и заради двойните стандарти, които се прилагат по тази тема. Всички виждат, че тези санкции не дават ефекта, който се очакваше. Под всички имам предвид и в Европа се вижда. Имаме колеги външни министри и на други европейски държави, икономически министри, които казват, че тези санкции не дават ефект. България загуби над 1 милиард и 300 милиона в икономиката си от загуба на пазари. Това ни кара да защитим националния си интерес, да кажем – тези санкции хем не дават политическия ефект, който се цели, хем ние губим от това. Има и нещо допълнително. Редица европейски държави си обезщетиха например земеделските производители за загубите, които претърпяха. България не получи такива обезщетения. Затова говоря за двойните стандарти. На нас ни се налагат ограничения за износ на български стоки на този пазар. Редица европейски държави увеличиха стокооборота си по време на санкциите с Русия. Има преди един месец друга европейска държава, която открива завод там за производство на автомобили, не за каквото и да е – сериозна инвестиция. Тоест, на нас, българите, ни се казва, че не можем да сме против санкциите, в същото време други европейски държави ги заобикалят и си провеждат политиката в търговията и в икономиката, която защитава техния икономически интерес. Затова, защитавайки българския национален икономически интерес, сме против тези санкции.
Агенция „Франс прес“: Тези санкции, цифрата, която споменахте, 1 милиард и 300 милиона, как я изчислявате? Това е загуба в резултат на контрасанкциите от страна на Русия за износ на какво? На земеделски стоки?
Корнелия Нинова: Да. Най-вече земеделски стоки. Информацията е на Българското министерство на земеделието. Става въпрос за земеделски стоки, хранително-вкусова промишленост, леката промишленост, козметика и други. Може би ще бъдат и повече, ако се отчетат и други сектори. България изнасяше там и резервни части, електрокари, мотокари и т.н.
Агенция „Франс прес“: Какво специфично има в отношенията между България и Русия? Трябва ли България да поддържа, бидейки член на Европейския съюз и НАТО, привилегировани отношения с Русия? И моля Ви да развиете позицията си за развитието на сътрудничеството в енергетиката за централата в Белене, евентуално някаква форма на реализация на "Южен поток"?
Корнелия Нинова: Смятам че и България, и Европейския съюз като първа стъпка трябва да върнат нормалния диалог с Русия. Да отпадне този списък за забрана на пътувания. Да има срещи между парламентарни групи и правителствени групи. Да се възстановят, например, в България Смесената българо-руска търговско-икономическа комисия, т.е. да се възстанови разговорът и диалогът, защото се вижда, че от тези санкции и забрани няма резултат. След това да се поддържат взаимно-уважителни, дипломатични, с отчитането на интересите и на двете страни, отношения. Що се отнася до проекта „Белене“, ние сме за неговото изграждане. Причината отново е българският национален интерес. Ще имаме нужда от допълнителни ядрени мощности в годините напред, заради това, което ще се случва в АЕЦ „Козлодуй“, заради това което се случи зимата тук. Ние имахме 20-тина много студени дни и се оказа необходимо да искаме внос на енергия от Македония, Турция и Румъния. Гледаме на проекта „Белене“ като на инвестиционен проект, т.е. не държавата да го изгражда с пари от бюджета, а държавата да търси инвеститор, който да се ангажира и да го подпомага процеса административно и с регулации. Проектът ни е необходим и икономически – за работни места, за инвестиции, и стратегически. Геополитически е много за нас поне сериозен проект.
Агенция „Франс прес“: Ако не се намери инвеститор, тогава вече реакторите са построени.
Корнелия Нинова: Да, и са тук вече или скоро ще бъдат доставени. За нас проектът има бъдеще, стига да се намери инвеститор, който да се ангажира. Доколкото знам имаше в последните дни на предишния парламент проявен инвеститорски интерес.
Агенция „Франс прес“: Евентуално за 7-ми блок на „Козлодуй“ мислили ли сте дали това е вариант също?
Корнелия Нинова: Да, ние сме за изграждането и на 7-ми блок.
Агенция „Франс прес“: Тъй нареченият газов хъб, който още няма газ добра идея ли е, според вас и бихте ли го продължили? Дали тръбата, която по проекта „Южен поток“ сега е придвижвана към Турция, би могла да се отклони към България и да доставя газ?
Корнелия Нинова: Дали ще се отклони, това не зависи само от нас. То е решение и от другата страна. Да, газовият хъб е добра идея. Въпросът е, че няма как да се достави газ. Иначе е хубава политическа тема в предизборна кампания, но е много важно да се гледа на този проект комплексно. Да, ще го изградим, добре, но ако не може да се захранва и няма източник. За какво е? Иначе е хубаво България да има такова нещо.
Агенция „Франс прес“: Борбата с корупцията е една такава вечна тема от 10 г., откакто България е в ЕС, но напоследък Румъния се открои с резултати, въпреки събитията напоследък. Кое от румънския опит смятате, че е подходящо за България? Одобрявате ли го, преди всичко? Кое е подходящо и към кое изпитвате резерви?
Корнелия Нинова: Най-много приветствам резултатът, защото се вижда, че тази система и подход дават резултат, т.е. има ефективни осъдителни присъди за корупция. Най-много ми харесва независимостта на органа, който ръководи този процес и смятам, че у нас това е голямото предизвикателство. Не са промените в законите. Това е лесната част от борбата с корупцията. Голямото предизвикателство са независимите хора, които са в тази система. Независими от икономически интереси, от политически натиск, от натиск отвън, от чужди интереси отвън. За мен и за нас, за БСП е голямата задача – да направим този екип от независими хора, освен от закона, и от морала си.
Агенция „Франс прес“: Законът за борба с корупцията не можа да мине, който предвиждаше създаването на такъв орган, който е препоръчан и от ЕК. Как така стана в миналия парламент, че той беше отхвърлен и смятате ли отново да поставите тази идея за независим орган?
Корнелия Нинова: Предложението на колегите от бившия кабинет, на госпожа Меглена Кунева, която внесе законопроекта, не е истинската същност на органа, който ние си представяме. Там например не се създаваше нов и независим орган, а се събираха други органи, които досега съществуват и чиято работа не показа никаква ефективност, като например БОРКОР. Това беше един механичен сбор от различни структури, които досега не дадоха резултат, т.е. не може да се очаква, че като събереш на едно място няколко неработещи неща, те изведнъж ще станат работещи. Една от причините, поради която не подкрепихме този закон бяха анонимните сигнали. Всеки може заради политически натиск, икономически интереси, дори и лични интереси, да злоупотребява с анонимен сигнал. Борбата с корупцията изисква и смелост, когато покажеш някакъв проблем, да можеш да застанеш с лицето си , да свидетелстваш. Анонимният сигнал може да се използва за огромни злоупотреби и натиск – и политически, и икономически. И да се изроди вместо в борба с корупцията в борба с конкуренцията, за отстраняване на политически опоненти. Това бяха, причините, заради които ние не подкрепихме този закон в този му вид.
Агенция „Франс прес“: Вашата идея, ако добре разбирам е независим орган, но за нов независим орган, така ли? Който да не се отчита пред никого и да няма квоти в него или как да го разбирам?
Корнелия Нинова: Взаимният контрол на властите помежду им е много важно нещо. Не може да има безконтролни органи. Към днешна дата не мога да ви дам готов отговор на това как ще изглежда този орган. Продължаваме да провеждаме срещи с професионалисти, съдебни среди, неправителствени организации, сектори, за да можем със стартирането на парламента да внесем вече един готов продукт. Нека към днешна дата да не го коментирам, за да не изпреварвам нещата и да се обидят колегите, които в момента дават мнения и отработват цялата стратегия.
Агенция „Франс прес“: В кампанията си вие искате възможности за повишаване на пенсии и заплати. Какъв би бил източникът на тази мярка?
Корнелия Нинова: По-висок ръст на БВП, който ние залагаме и по-сериозен отпор на така наречената, както ние казваме в нашата платформа „паралелна държава“. 10 милиарда лева се крадат годишно в България. При една много сериозна държавна политика за ограничаване на тези кражби, ще има пари за всичко. Преизчисляването на пенсиите при нас ще струва 800 милиона лева. Сравнете какъв огромен ресурс се губи в кражби и корупция – 10 милиарда лева и тези 800 милиона лева. Има големи резерви в борбата с контрабандата. Въпреки че нашите опоненти се хвалят, че тя е ликвидирана, там има големи възможности. Ще ви дам пример с цигарите. През 2008 г. се облагаха 22 милиарда къса цигари и се плащаше акциз и ДДС. В момента се облагат между 10 и 11 милиарда къса цигари, т.е. на половината, а не е спаднало наполовина потреблението на цигарите и тютюнопушенето в България. Абсурд. Значи ето една огромна възможност за допълнителни приходи от акцизи и ДДС. Сигурно същото е и в другите сектори, но аз давам пример с цигарите, т.е. имаме резерви в контрабандата.
Агенция „Франс прес“: Споменахте за по-голяма роля на държавата в индустрията например, как си я представяте – чрез построяване на нови предприятия, чрез връщане, обратно изкупуване?
Корнелия Нинова: Бизнесът ни казва, че има няколко проблема и очаква да ги решим, за да има икономика и да се развива. Първо, финансиране. Особено на малкия и средния бизнес. В България сега всички поръчки, обществени и европейски средства се вземат от 7-8 големи фирми, а малките и средните загиват. Предвиждаме промени в законите, които да дадат възможност малки и средни предприятия да се листват на борсата и оттам да си набират средства за финансиране. Да направим Финансов холдинг от Българската банка за развитие, Националния гаранционен фонд, Българската агенция по експортно застраховане. Ето една държавна политика. Събираш тези органи в едно, ние го наричаме Финансов холдинг и на едно място обслужваш малкия и среден бизнес. Банката за развитие дава кредит на малкия и средния бизнес. Това е единствената държавна банка и тя е създадена само затова, въпреки че сега не прави това. Българската агенция по експортно застраховане, на която смятаме да увеличим капацитета, помага за експорта, за застраховането и за външните пазари. Националният гаранционен фонд помага за пазара, т.е. правиш един холдинг, който обслужва малкия и средния бизнес. Предвиждаме Фонд „Индустрия“. 500 милиона. Това е нещо по подобие на плана „Юнкер“ в Европа, само че на национално равнище. Държавата заделя тези средства, но не за да създава държавни предприятия или да връща стари модели. На съвременен, модерен и пазарен принцип държавата участва с някаква част като апортна вноска, частен предприемач с проект влиза в сдружение с държавата, така нареченото публично-частно партньорство. Прави се този проект: държавата с финанси, частният предприемач с един проект, за който имаме изискване да е само индустрия и производство, работни места и да отговаря на определени критерии, по които да бъдат оценявани тези проекти. Развиват едно такова предприятие за производство. Създават работни места. В един момент частният предприемач може да си изкупи дела от държавата и да продължи да го развива, когато вече си стъпи на краката.
Агенция „Франс прес“: Кои са възможните партньори на БСП за създаване евентуално на коалиционно правителство, ако не получите абсолютно мнозинство и има ли такива, които да изключвате?
Корнелия Нинова: Средата в момента е много е несигурна. Ще Ви отговоря, разбира се, и малко по-конкретно. Не бягаме от тези въпроси. Имахме среща със социолози и политолози, много неизвестни има за тези избори. Например за реформаторите казват, че са на бариерата, на прага за влизане или не. Не че ние ще направим коалиция с реформаторите, но от това дали те ще влязат, ще се отрази на броя на депутатите на другите партии. Социолозите казват, че в момента не могат да уловят какво се случва с партия ДОСТ и дали този натиск, който има в Турция, това организирано гласуване, ще ги вкара над бариерата или не. Не можем да имаме гаранции колко партии и в какво съотношение ще влязат. Мога да ви гарантирам едно – не е възможна голяма коалиция между БСП и ГЕРБ. Твърде сме, просто взаимно отрицание сме и в политиките, и идеологически, и като стил на управление.
Агенция „Франс прес“: Да кажем, Обединените патриоти и Веселин Марешки възможни партньори ли са?
Корнелия Нинова: Ние сме си казали, че ще разсъждаваме затова след 26-ти и то след, като питаме членовете на партията си. Т.е. ще правим референдум по този въпрос. Най-близки като платформи, ако трябва да говорим за политики и най-близки като платформи сме с Патриотичния фронт.
Агенция „Франс прес“: След като Ахмед Доган заяви ясна позиция близка до тази на българските националисти, смятате ли че ДПС е възможен партньор?
Корнелия Нинова: Не, не смятам.
Агенция „Франс прес“: Включително подкрепа в парламента за ваши политики, без да сте официални коалиционни партньори, бихте ли приели?
Корнелия Нинова: Не бихме направили коалиция с ДПС. Но пак казвам – не искам да го предрешавам, ще си питаме членовете на партията. Това е част от промяната в БСП, която направихме с промените в Устава на партията. Затова имаме и претенцията за промяна в България, защото направихме една много болезнена промяна вътре в БСП с налагане на мандати за депутати - 12 г. не повече. Хората казаха, че искат нови лица, че искат промяна. Против лицата на прехода са, против статуквото. Сега с промените в Устава, всеки член на партията ще гласува, за да се избира председателят. В нашата партия това нещо никога не се е случвало. Сложихме на председателя мандат – два мандата и не повече, за да няма самозабравяне във властта и който и да е председателят да си помисли, че тази партия е негова. Нашата партия е различна, тя не е лидерска. Т.е. едни сериозни такива много кардинални промени направихме вътре в БСП. Част от тези промени са допитванията до всички членове.
Агенция „Франс прес“: Доколко смятате, че заплахите на Ердоган за прекратяване на изпълнението на споразумението си с ЕС за задържане на мигрантите, са реални?
Корнелия Нинова: Не мога да гадая докъде ще стигне този човек. По това, което дотук се случва, можем да си направим изводите. Има изостряне на темата до степен да се говори за османски шут на Европа. Абсолютно неприемливо е. Чрез тази агресия може да се очаква, че ще има и по-сериозни стъпки. От другата страна тонът също доста се повиши. Досега Европа нямаше категорични действия, като отказ на техни министри да кацнат там, да провеждат агитация за референдум. И от двете страни има агресия. Не мога да предположа докъде ще стигне това, но ситуацията е опасна и изисква много ясна и категорична позиция от страна на България, а тя е Турция да не се меси в нашите вътрешни работи.
Въпрос: Как оценявате реакцията на Вашите опоненти, в частност от ГЕРБ срещу поведението на турския президент Реджеп Ердоган в последните седмици.
Корнелия Нинова: Отдавна и досега го оценяваме като послушание. ДОСТ и ГЕРБ са обвързани. ДОСТ беше създаден по времето на ГЕРБ и с помощта на ГЕРБ. ДОСТ подпомогна президентската кампания на ГЕРБ. Открито имаше призоваване и на лидера им, и в Турция да се гласува за госпожа Цачева. Смятаме, че това че сега ГЕРБ мълчат е в подкрепа на ДОСТ, за да могат да влязат в парламента и да им бъдат партньори в следващото правителство. Посещението на Борисов при Ердоган не е случайност. И досега чакаме да информира българския народ какви разговори е провел и какви ангажименти е поел там. Нямаме отговор на това. Така че ние ги обвързваме - ГЕРБ и ДОСТ са заедно.
Интервюто е публикувано в агенция "Фокус"