Седем разказа искат да ти спечелят гласа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6127143 www.24chasa.bg

Популисткият е като сватба, след която кумовете

се разсейват за обещаното

"Разказана история е нашият Бог”, беше казал Вим Вендерс. Така е, защото само тя може да придаде порядък и смисъл на съществуването ни. И изборите създават естествено очакване към политиците да се превърнат в разказвачи на живота на общността, и то да го разкажат така, че да откроят проблемите му и да подскажат възможните им решения. Предизборната кампания свършва и вече може да се каже кои бяха доминиращите ѝ политически разкази и колко ефективно работеха, т.е. предизвикваха интерес и доверие.

Сред тези, които продължават да губят популярност, сякаш на първо място е антикомунистическият. Въпреки че тъкмо той създаде историческото дясно на прехода у нас и в началото разгорещяваше страстите и пълнеше площадите. Вече от него се отказват дори десни партии, макар и не пряко, а с отказ от самото деление на дясно и ляво. Истината е, че те носят поне част от вината за състоянието му, защото проблемът опира до това кой има моралното право да го използва. А те непрестанно си го отнемаха, като се обвиняваха, често не без основание, в свързаност с комунизма. Днес ролята на Черен Петър играе Бойко Борисов: да си правил компромиси спрямо него, е същото като да си ги правил спрямо властта от “Татовото време” и последвалите я трансформации и мимикрии.

Другата част от причините за неефективността на антикомунистическия разказ е налагането на предразсъдъка, че той е загубил смисъл сам по себе си, тъй като след 27 г. комунистическото минало не може да има актуален политически аргумент. Доколко това, за съжаление, не е така, си личи дори само от факта, че процентът на сътрудници на бившата ДС сред днешните кандидати за депутати се оказва близък до този отпреди 27 г. А и само липсата на антикомунистическа твърдост може да даде самочувствие на лидерката на БСП да пресмята какво демокрацията ни е отнела. Като при това и за нея Черния Петър е Бойко Борисов.

Превръщането на антикомунизма едва ли не в мръсна дума е поредното доказателство, че поради неспособност да създаваме обществени консенсуси на паметта предпочитаме консенсусите на забравата. Тя обаче е политически сън, който, както е известно, може да роди само чудовища.

Не е в кой знае колко по-добро състояние и социалният разказ – увеличаване на пенсии и заплати, намаляване на безработица и данъци и пр. Но не защото подобно на антикомунистическия кандидатите се пазят от него, за да не им намали подкрепата, а обратното – защото той влезе във всички партийни програми и така престана да е реален фактор в предизборната конкуренция. Превърна се в синоним на неизпълними обещания, в ритуален жест към избирателите, който гали ушите им с популистко перце. Стана като на сватба, когато кумове и роднини се надпреварват кой какво ще даде на младоженците, но за разлика от сватбите после се разсейват.

Най-мощният разказ в момента – и заради мигрантите по границите, и заради геополитическия контекст, е националистическият. Ръстът на производство на “предизборен продукт” накара едноименните партии да забравят разправиите и да основат общо политическо предприятие. И останалите играчи опитват да приберат по нещо от лозунга “Да живей България”. Стигна се дотам, че почетният лидер на основния опонент на националистите – ДПС, направи поредното си парафилософско обръщение, с което да подготви почвата за евентуално следизборно обединение с тях.

Употребата на националистическия разказ от не-националисти обаче ги изправя пред проблема, че патриотизмът в него е само ароматна подправка, с която по-лесно да преглътнеш ксенофобията му и антиевропейския му реваншизъм. И партиите вдясно се опитаха хем да го приемат, хем да се разграничат от начина, по който той се практикува у нас. Това обаче едва ли е достатъчно. Досега този разказ тук винаги е водил вляво, та чак до Кремъл. Предстои да се напише десният патриотичен разказ, който да продължи политическите му традиции още отпреди 9 септември, като ги съчетае със съвременните политики на толерантност към различностите.

Хитът на тази кампания е антикорупционният разказ. Но и той има риска да се озове в положението на социалния разказ, защото никой не се отказва от привилегията да обяви, че корумпирани има (мишената са преди всичко политиците), но те са другаде. А доколкото се появява някакво различие, то е по линията дали борбата с тях да се води по румънския, или по собствен образец.

Подобно на антикомунистическия и този разказ може да се пише само от позицията на личния морал: не е толкова важно какво казваш, защото всички казват, общо взето, едно и също, а е важно дали точно ти имаш основание да го кажеш. Тук Черния Петър, както е известно, е Пеевски. Но има и нещо специфично в настоящата кампания – създаде се нова (тъй да се каже, извън подозрение) партия, специално за да лансира антикорупционния разказ като политически водещ за страната. Така че нейният резултат на изборите ще е тест за неговата ефективност.

И възникналият заради приемането ни в НАТО и ЕС партньорски разказ не върви. Или най-малкото след антилибералната вълна, Брекзит и флирта на Тръмп с Путин повече обърква, отколкото чертае перспектива пред общността. Никога не сме били толкова сами в отстояването на демократичните ценности, което предполагаше възраждане на демократичния разказ, характерен за началото на прехода. Такова нещо обаче не се забеляза. Особено от страна на големите партии, за които той е “изпята песен”, а нямат електорална енергия и достатъчно последователна биография, за да я подхванат на нов глас.

Отсъствието на демократичен разказ обаче е лош знак и навън, защото дава допълнителен мотив на недемократични режими да търсят влияние в нашите избори.

В такава ситуация най-добре върви критическият разказ спрямо последните били на власт, който да стимулира наказателния вот. Известно е обаче, че когато един е акакуван от всички страни, той попада в ролята на жертва и постепенно по обратен ред започва да генерира подкрепа. Така че в неделя ще се проведе още един тест: дали пикът на наказателния вот срещу ГЕРБ е бил на президентските избори, или инерцията му ще предреши и тези.

* Текстът е част от темите на предаването на Лозанов “Необичайните заподозрени” по телевизия “България он еър”.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,