Седем разказа искат да ти спечелят гласа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6127143 www.24chasa.bg

Популисткият е като сватба, след която кумовете

се разсейват за обещаното

"Разказана история е нашият Бог”, беше казал Вим Вендерс. Така е, защото само тя може да придаде порядък и смисъл на съществуването ни. И изборите създават естествено очакване към политиците да се превърнат в разказвачи на живота на общността, и то да го разкажат така, че да откроят проблемите му и да подскажат възможните им решения. Предизборната кампания свършва и вече може да се каже кои бяха доминиращите ѝ политически разкази и колко ефективно работеха, т.е. предизвикваха интерес и доверие.

Сред тези, които продължават да губят популярност, сякаш на първо място е антикомунистическият. Въпреки че тъкмо той създаде историческото дясно на прехода у нас и в началото разгорещяваше страстите и пълнеше площадите. Вече от него се отказват дори десни партии, макар и не пряко, а с отказ от самото деление на дясно и ляво. Истината е, че те носят поне част от вината за състоянието му, защото проблемът опира до това кой има моралното право да го използва. А те непрестанно си го отнемаха, като се обвиняваха, често не без основание, в свързаност с комунизма. Днес ролята на Черен Петър играе Бойко Борисов: да си правил компромиси спрямо него, е същото като да си ги правил спрямо властта от “Татовото време” и последвалите я трансформации и мимикрии.

Другата част от причините за неефективността на антикомунистическия разказ е налагането на предразсъдъка, че той е загубил смисъл сам по себе си, тъй като след 27 г. комунистическото минало не може да има актуален политически аргумент. Доколко това, за съжаление, не е така, си личи дори само от факта, че процентът на сътрудници на бившата ДС сред днешните кандидати за депутати се оказва близък до този отпреди 27 г. А и само липсата на антикомунистическа твърдост може да даде самочувствие на лидерката на БСП да пресмята какво демокрацията ни е отнела. Като при това и за нея Черния Петър е Бойко Борисов.

Превръщането на антикомунизма едва ли не в мръсна дума е поредното доказателство, че поради неспособност да създаваме обществени консенсуси на паметта предпочитаме консенсусите на забравата. Тя обаче е политически сън, който, както е известно, може да роди само чудовища.

Не е в кой знае колко по-добро състояние и социалният разказ – увеличаване на пенсии и заплати, намаляване на безработица и данъци и пр. Но не защото подобно на антикомунистическия кандидатите се пазят от него, за да не им намали подкрепата, а обратното – защото той влезе във всички партийни програми и така престана да е реален фактор в предизборната конкуренция. Превърна се в синоним на неизпълними обещания, в ритуален жест към избирателите, който гали ушите им с популистко перце. Стана като на сватба, когато кумове и роднини се надпреварват кой какво ще даде на младоженците, но за разлика от сватбите после се разсейват.

Най-мощният разказ в момента – и заради мигрантите по границите, и заради геополитическия контекст, е националистическият. Ръстът на производство на “предизборен продукт” накара едноименните партии да забравят разправиите и да основат общо политическо предприятие. И останалите играчи опитват да приберат по нещо от лозунга “Да живей България”. Стигна се дотам, че почетният лидер на основния опонент на националистите – ДПС, направи поредното си парафилософско обръщение, с което да подготви почвата за евентуално следизборно обединение с тях.

Употребата на националистическия разказ от не-националисти обаче ги изправя пред проблема, че патриотизмът в него е само ароматна подправка, с която по-лесно да преглътнеш ксенофобията му и антиевропейския му реваншизъм. И партиите вдясно се опитаха хем да го приемат, хем да се разграничат от начина, по който той се практикува у нас. Това обаче едва ли е достатъчно. Досега този разказ тук винаги е водил вляво, та чак до Кремъл. Предстои да се напише десният патриотичен разказ, който да продължи политическите му традиции още отпреди 9 септември, като ги съчетае със съвременните политики на толерантност към различностите.

Хитът на тази кампания е антикорупционният разказ. Но и той има риска да се озове в положението на социалния разказ, защото никой не се отказва от привилегията да обяви, че корумпирани има (мишената са преди всичко политиците), но те са другаде. А доколкото се появява някакво различие, то е по линията дали борбата с тях да се води по румънския, или по собствен образец.

Подобно на антикомунистическия и този разказ може да се пише само от позицията на личния морал: не е толкова важно какво казваш, защото всички казват, общо взето, едно и също, а е важно дали точно ти имаш основание да го кажеш. Тук Черния Петър, както е известно, е Пеевски. Но има и нещо специфично в настоящата кампания – създаде се нова (тъй да се каже, извън подозрение) партия, специално за да лансира антикорупционния разказ като политически водещ за страната. Така че нейният резултат на изборите ще е тест за неговата ефективност.

И възникналият заради приемането ни в НАТО и ЕС партньорски разказ не върви. Или най-малкото след антилибералната вълна, Брекзит и флирта на Тръмп с Путин повече обърква, отколкото чертае перспектива пред общността. Никога не сме били толкова сами в отстояването на демократичните ценности, което предполагаше възраждане на демократичния разказ, характерен за началото на прехода. Такова нещо обаче не се забеляза. Особено от страна на големите партии, за които той е “изпята песен”, а нямат електорална енергия и достатъчно последователна биография, за да я подхванат на нов глас.

Отсъствието на демократичен разказ обаче е лош знак и навън, защото дава допълнителен мотив на недемократични режими да търсят влияние в нашите избори.

В такава ситуация най-добре върви критическият разказ спрямо последните били на власт, който да стимулира наказателния вот. Известно е обаче, че когато един е акакуван от всички страни, той попада в ролята на жертва и постепенно по обратен ред започва да генерира подкрепа. Така че в неделя ще се проведе още един тест: дали пикът на наказателния вот срещу ГЕРБ е бил на президентските избори, или инерцията му ще предреши и тези.

* Текстът е част от темите на предаването на Лозанов “Необичайните заподозрени” по телевизия “България он еър”.

 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Кадрите не решават всичко, по-важна е стабилността

    С хвърлената оставка на Димитър Главчев като председател на парламента някои наблюдатели отбелязаха голяма червена точка за БСП в двубоя ѝ с ГЕРБ.  Така ли е наистина? Да, тежестта на червената точка идва по две линии - първо, че така “потъна” важността на ревизията на приватизацията през прехода.
  • Психология на трафика

    Психология на трафика На инфарктните пътни участъци никога няма полицаи да регулират КАЗВАТ, че нацията най-добре се познавала по трапезата. Вярно е, но по пътя към гощавката неминуемо се натъкваш и на други отчетливи показатели за душевното и нравственото здраве в страната домакин, без да искаш, различаваш белези за нейната икономическа,