Гласуване по Фройд с първичен инстинкт

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6127342 www.24chasa.bg
КРИСТИНА КРЪСТЕВА СНИМКА: Десислава Кулелиева

В неделя участвайте, вместо да влизате в ролята на жертва

Най-голямата част на съзнанието е несъзнаваното с произтичащите от него желания, които са всъщност задвижващи ни сили, и с инстинктите, и с изтласканото, което не сме успели да приемем. Като например спомените и емоциите, свързани с травми.

Според Фройд именно несъзнаваното е източникът на мотивацията. Но ние упорито се съпротивляваме да осъзнаем тези мотиви и

предпочитаме да

ги оставим в

най-затънтения

ъгъл на мазето си...

Ако някога сме били травмирани и фрустрирани вследствие на участие в избори, вече панически бягаме от риска да останем отново разочаровани. Изпаднали сме в една невротична тревожност и само при споменаването на думата “гласуване” цялото ни същество се разтриса панически. Това е нещо, от което страним до последно като например от зъболекарския стол, вследствие на което си усложняваме още повече статуса (здравен, психичен, политически и т.н.).

Понеже трансформацията от нужди към желания е първичен процес (пак според Фройд), такъв ли е и гласуването? Това, същото, което се възприема от мнозина като травматично преживяване (или вход към такова, което идва в следващите 4 години). И поради което го покриваме с плътния брезент на

механична защитна реакция,

каквато е отричането.

Това е, когато блокираш осъзнаването на външни събития. Просто отказваш да преживееш реалността. Което е опасно за психичното здраве - не само твоето собствено, а и на общността. Никой, който отрича реалността, не е стигнал далече. (И после друг му е виновен - личност, партия, система или държава. А най-вероятно микс от всичко това плюс още щипка от незнайни, индивидуални за всеки есенции и подобрители, с които оправдаваме пред себе си, че сме бездействали...)

Травматично изживяване ли е обаче гласуването? За част от българите със сигурност е.

Според принципа

на удоволствието

потребността

трябва да се

задоволи на мига.

Което е обяснимо - на българина вероятно му е омръзнало да слуша, че забогатяването, тоест повишаването на доходите, ако е по законен начин, не става за една нощ. Изпитва паническа атака само, като чуе, че ръстът на личните му средства е правопропорционален на ръста на държавата.

Но именно така се решават проблеми - лични, национални и трансконтинентални. Не като първичен процес, който води непосредствено до задоволяването на желанието по най-краткия път, а като вторичен - такъв, при който потребността се засища на принципа на реалността, според рационалния ориентир, но не и с първото, което ти се изпречи (в случая с изборите - в лицето на популист, вътрешен или външен за нашата държава, или на безобиден утопист). С една-две думи,

в тая работа с гласуването

трябва да има и

(поне малко) разум.

А той започва с участие.

Ако и този път оставим работата с изборите на случайността, рискуваме да хлътнем в друг защитен механизъм, който всъщност е саморазрушителен - обръщането срещу себе си. Всички лекари на човешката психика - и фройдисти, и нефройдисти, са категорични, че оттук следват чувствата за малоценност и вина и депресията. Обръщането срещу себе си, също както и противоположният ѝ механизъм - проекцията, при която сме склонни да виждаме собствените си неприемливи желания у другите, са еднакво себеразрушителни. Просто във втория случай се разтоварваме за чужда сметка, което пак се връща при нас. Понеже живеем заедно, под един обществен договор.

Ако не ни е важно,

да го късаме,

да отменяме изборите

и да влиза анархията.

Когато тревожността притисне всеки от нас, е най-лесно да се откажем. Но нека опитаме нещо по-умно - да преработим енергията чрез сублимация, като си излеем емоцията в нещо полезно (например рисунка за детето или засаждането на дърво/цвете), а след това да направим каквото правилата на гражданското общество и на правовата държава повеляват.

Да излезем от балона на рутината. Да се погледнем в огледалото, да целунем децата, да отворим вратата и да излезем в неделя. Да срещнем отговорността. Да сме пак деца по Фройд, но вече осъзнати и излезли от зоната на комфорта. А след като гласуваме, може и да си поиграем, и да се позабавляваме.

Иначе възпроизвеждаме все същия модел, при който се самоунищожаваме - не участваме, предварително се предаваме. А после се успокояваме, че сме жертви, и се оглеждаме кого да обвиним - Путин, Тръмп или Ердоган. А най-добре и тримата, взети заедно.

  • Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Всеки втори от младите шофьори се чувства подготвен да окаже помощ на пострадал в катастрофа, показва проучване. Едно е обаче да имаш знанията да го направиш, друго е да имаш волята да помогнеш, когато не си засегнат лично. Варненецът Йордан Йорданов, който предотврати самоубийство на възрастна жена на Аспаруховия мост, разказва как видял жената
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар