(Не)възможните следизборни сценарии

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6142452 www.24chasa.bg

Вариантът “тематичен кабинет” е осъден на смърт, правителство на малцинството - трудно

За да състави правителство, една партия се нуждае от минимум 42–43 процента от гласовете на избирателите. Но резултатът на “двете големи” не е такъв. Тогава?

Тогава европейската политическа практика предлага три основни варианта за действие:

а) съставяне на програмен (или тематичен) кабинет;

б) правителство на малцинството и

в) коалиция между двете големи партии. Особено ако съответната страна е

изправена пред

неотложни задачи

А ние сме точно в такова положение. Приоритетите на България към настоящия момент са два: справяне с опасността от предстоящата лавина бежанци, особено след заканите на Ердоган да ги пусне през нас, и подготовката ни за председателството на ЕС.

Ясен е и политическият хоризонт на тези два приоритета – краят на 2018 година. И всичко друго – от промените в Изборния кодекс до свикване на ново Велико народно събрание, отиват в графата “дребнотемие”. По-скоро се нуждаем от силно вътрешно министерство, ефективно военно и компетентно външно. А това става, ако ги оглавят експерти, а не политици.

Ама няма да стане. По нашите географски ширини по-големи експерти от политиците ни няма, поне според тях самите. Поради което вариантът “тематичен кабинет” предварително е осъден на смърт.

Аналогична би била съдбата и на евентуално правителство на малцинството. А иначе в Испания с 33% и 137 (от общо 350) депутати Мариано Рахой кара вече втори мандат начело на такъв кабинет. В Италия пък в средата на 70-те години за идентична ситуация бяха измислили елегантната формула “правителство на не-недоверието”. И какво – сега и двете държави са сред “четирите големи” на Европейския съюз...

Да, ама пак – не и у нас. Ако Бойко Борисов отново хукне да набира депутати до 121 сред

дребните

шмекери,

ще се стигне до печален ремикс на предходния му кабинет.

На свой ред Корнелия Нинова заяви, че ако ГЕРБ не успее с кабинет, БСП ще опита да състави правителство. Но, както се разбира, не на малцинството, а в комбина с когото партията прецени. Което май ни препраща още по-назад във времето, към печално известната тройна коалиция...

Значи и това няма да стане. И идва третият “европейски” вариант - коалиция между двете големи партии. Тук е необходимо едно пояснение.

Само за удобство медиите я наричат “голяма коалиция”, но това е доста далеч от истината.

Когато през 2009 г. в Германия се сглобява първата “голяма коалиция”, в парламента са представени шест партии. Но на християндемократите и социалдемократите вече им е писнало от ненаситния рекет на малките им партньори (либерали и “зелени”) и просто ги елиминират. Същото се случва и в Австрия през 2013 г. – от шест партии в “голямата коалиция” влизат само двете най-силни от дясното и лявото.

С други думи, това понятие наистина няма количествени, а по-скоро качествени измерения – на управленски съюз между голямото дясноцентристко и голямото лявоцентристко. Стига обаче и двете да са нормални политически субекти.

Е, точно с това е свързан следизборният ми песимизъм – че нашите не попадат в тази категория. Забелязали ли сте колко злоба и взаимна злъч се съдържаше в предизборните им кампании? Сякаш иде реч не за политически дебати, а за борба на живот и смърт между тях.

Трудно (ако не и невъзможно) съставяне на правителство. Продължителна политическа криза и (не дай си боже) нови предсрочни избори. Които отново нищо няма да решат...

И тогава какво? Трябва да сме пълни наивници, ако вярваме, че Европа ще ни помогне в опазването на “външните й граници”. Не, европейците са егоисти и следват принципа “спасявай се поединично”. И примерите с Гърция и Италия го доказват убедително.

Значи ще ни остане вариантът с превръщането ни в коридор към Европа, през който бежанците да си минават. Всъщност това е много по-лесно. Още повече че ще срещне разбиране у всички Динковци, Перовци и каналджии, чиято цел са предимно парите и мобилните телефони на бежанците. А май и на част от държавните служители от Капитан Андреево през София до Калотина...

Остава ни
вариант и по
втория
приоритет
– да не спрем скандалите кой колко е откраднал при асфалтирането на пътя от летището до Бояна (за да не се излагаме пред ЕС с дупките по него) и при ремонтите на залите, в които ще се заседава по време на председателството ни. Ама, както казва Марин льо Пен, това е все едно семейството да тръгне да чупи чинии пред гостите.
Ами тогава логично иде въпросът – дали пък с основание Европа не ни постави в “задния си двор”? И вторият – ако не се спрем с балканските си тарикатлъци, кога ли биха ни извадили от него?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,