Странният случай с българския екзитпол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6153069 www.24chasa.bg

Усилията на медиите у нас срещу ограниченията за информиране са описани и в Уикипедия

НИЕ си знаем, че правилото медии да не могат да съобщават данни от екзитполовете в изборния ден води до всякакви странни, смешни и невероятни начини за заобикалянето му. Знаем също, че обществената потребност от информация (право, описано и в конституцията) винаги намира начин да преодолее бента на ограниченията.

Оказва се, че българският случай е един от няколкото, описани в английската версия на Уикипедия в статията за “Екзитпол”. В раздела “Критики и противоречия” е разказана историята на “цветенцата и песничките”, сиреч как информационните сайтове съобщаваха в изборния ден междинните резултати, като измисляха класации примерно на пътникопотока до Банкя и Бузлуджа.

След това Уикипедия пише и за случая в Индия, където през 2014 г. било забранено медиите да съобщават резултати от екзитполове чак до официалното преброяване на бюлетините. Забраната обаче паднала след мощен протест на медиите.

Всъщност колкото забавният, толкова и тъжен опит с цветенцата и песничките, е минало. С разцвета на социалните мрежи и след като се оказа, че по буквата на Изборния закон те не са медии, ерго там няма ограничения, резултатите от екзитполовете в реално време започнаха да се появяват във фейсбук.

Но защо трябва да е така? Сега хората могат да намерят във фейсбук в изборния ден много резултати, но без гаранция дали са истински, или фалшиви, пуснати от тролове на нечия партия. Когато обаче ги вижда в сайта на медия, тя с авторитетата си стои зад достоверността на данните, т.е. че идват от социологическа агенция, която прави екзитпол.

Пък и няма доказателства, че информацията за междинен резултат тласка гласоподавателя в определена посока. Ако избирателят Х види, че партията Y, на която симпатизира, върви зле, може да се активизира и да пусне бюлетина, но може и да се демотивира и да се откаже да гласува за нея.

Принципът е, че гражданинът има право на информация. Затова “24 часа” предлага на новия парламент Изборният кодекс да бъде променен и ограничението за публикуване в реално време на данни от екзитполовете да бъде отменено.

Отворете например холандски сайтове и вижте как без проблем са съобщавали междинни резултати на 15 март, когато бяха ключовите парламентарни избори там. Холандия не е лош пример нито за демокрация, нито за свобода на медиите, нали?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,