Екипи с едни и същи ресори на “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 и май не могат да се разберат трябва ли единият да е началник
Много неща се променят, когато един политик, независимо какъв път е извървял до “Дондуков” 2, седне в президентския кабинет, затвори врата и се окаже насаме с тази огромна власт.
Независимо дали от прозореца на Министерския съвет отсреща го гледа премиер, излъчен от неговата политическа сила, или от партия опонент. Винаги нещата стават по-сложни, трябва да внимава за много повече детайли. Научава куп подробности със секретни грифове и трябва някак да овладее и използва новото си знание.
Много да
внимава
кой му го
поднася
и как да го употребява. Никога преди това не му се е налагало да борави с толкова информация и сложни институционални и междуличностни отношения. Трябва сам да чертае конструкциите на сложни баланси, дори без да споменаваме международното положение.
Та така в най-новата си история записахме “Боянските ливади” на Желю Желев, после години отекваше гласът на Петър Стоянов с репликата към Костов “Иване, кажи си!”. Но за първи път имаме служебен кабинет, който е в напрегнати отношения с президента, който го е назначил.
Как и защо се стигна до тази безпрецедента ситуация?
Първо, досега не сме имали президент, дошъл от армията. Човек властен, свикнал да взема решения, да издава команди и да му се подчиняват. И независимо че лично той (след немалко колебания и неясно точно чии наставления) избра проф. Огнян Герджиков да оглави служебния му кабинет, това са два различни манталитета. Артистичният юрист с уклон към мерената реч не може ей така да приема свеждане на заповеди особено ако има и най-малките правни основания да се съмнява в тях. Между другото като че ли
Герджиков беше
леко подценен
и от широката публика, и от партийните гурута заради своята възраст, приветливост, сговорчивост и дистанцията от политическите интриги.
Оказа се, че е доста по-опитен, апаратно обигран (справка - пусната стенограма от извънредното заседание за отмяна на наредбата за бежанците). И симпатичен на хората, което също е от голямо значение.
Оста “генерали - цивилни” се явявява някаква разделителна линия и в самото правителство. Като човек от неговата порода вицепремиерът Стефан Янев и другият силов министър, бил под пагон - вътрешният Пламен Узунов, са тези, които и
за миг не са
оспорили тезите
на Радев
Второ, досега не е имало президент, който да не се олицетворява напълно с една партия, поне в първата година от мандата си. Да, БСП изцяло си приписа победата му, но не можа изцяло да я консумира. Не е тя единственият фактор, който нареди екипа на Радев на “Дондуков” и служебните му министри.
Генералът си има и личен най-тесен кръг, че дори и професионален пиар в лицето на съпругата си.
С две думи - има групи в БСП, останали непредставени. Но най-опасното май ще се окаже, че сред вече представените има хора,
твърде
амбицирани
да се докажат,
да наваксат
за досегашното си пребиваване някъде отзад, дори да поотмъстят за дългото чакане... А те са тези, които канализират информацията към държавния глава, помагат му да навлиза на скорост в политиката. Ако го подведат, самолетът попада във въздушна яма.
Интересно е също, че БСП се дистанцира от решения на излъчения от президента кабинет. Партията разкритикува спорните законови поправки за уседналостта.
Стигаме и до трети фактор, сблъскал “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 - в общи линии на власт едновременно са два екипа с едни и същи ресори. И май не могат да се разберат трябва ли единият да се явява началник на другия. Кой кого командва? Секретарите на президента имат ресори като служебните му министри. Но
нямат
правомощия
да предприемат
действия
Такива биват възлагани и контролирани от екипа на Радев на екипа на Герджиков. Което вече няколко пъти се оказа не особено добре издържано в правно отношение, нито много добре прието в лично.
Четвърто - въпросът кой може да говори директно с президента. И само ако го повикат ли има това право? Голям проблем, отново свързан с филтрирането на информацията.
Когато настана драмата с отмененото точно преди визитата на председателя на ЕС Доналд Туск постановление за бежанците, ключови министри искали
да обяснат лично
на Радев защо не
бива да се прави
в този момент
Но, казват запознати, не получили възможност за такъв директен контакт.
Ако тежката врата на президентството продължава да спира и шумоизолира всякакви външни фактори, още по-трудни времена ще настанат при идването на редовно правителство. Бойко Борисов и Румен Радев на няколко пъти в свои интервюта са подчертавали, че са работили добре заедно като премиер и командир на Военновъздушните сили. Поотделно като че ли и двамата са склонни да загърбят реваншизма. Дано екипите им не попречат на това.