За скоростите на Европа, България и света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6167260 www.24chasa.bg

План от 5 точки за менажиране на миграцията

Европейският проект има множество зачатия и сред тях са и Европейската общност за въглища и стомана (1951), и американският план “Маршал” (1948), и Атлантическата харта, подписана от Чърчил и Рузвелт (1941). Римските договори от 1957 г. дадоха съвременната форма на този проект.

Публикуваната на 1 март 2017 Бяла книга на президента Жан Клод Юнкер разпали разгорещени дискусии из цяла Европа за скоростта, дълбочината и географския обхват на различните измерения на европейската интеграция.

Истината е, че страните - както в Европа, така и в света - винаги са се движили и сплотявали на различни скорости и са правили различни коалиции по желание и вероятно така ще е за още десетилетия напред.
Във и около самия ЕС има различни формати на доброволно сплотяване между отделни страни членки или близки и далечни съседки. Освен широко познатите Шенген и €еврозоната имаме консултативни формати по разни регионални интереси, например Бенелюкс и Вишеград, като подготвяме и Балкански. Имаме и съществени регионални формати “ЕС + трети партньори”: Митнически съюз, Европейско икономическо пространство, Източно партньорство, Съюз за Средиземноморието, Дунавски регион, Балтийски регион, Северното сътрудничество.

Подобни скорости има и на разни нива в ООН и международните организации и това не стряска никого: СС на ООН, Г-20, Г-7, ОИСР...
Никоя страна не може да оспорва правото на доброволно обединяване на две или повече страни членки около нови и задълбочени аспекти на общо европейска или регионална интеграция. Нека помислим как да се сплотим с най-добрите, а не как да ги спираме те да вървят и ни теглят напред.

България - като една от трите най-нови и най-перспективни членки на ЕС - има присъщ интерес от участие в максимален брой от досегашните и бъдещите формати на регионализация на ЕС: в Шенген и €еврозоната (което сме договорили още с Европейския договор от 25 април 2005), в ОИСР, в Европейската космическа агенция, в Общата европейска отбрана…

Визията за включване на България във всевъзможни европейски формати не е нова: тя е формулирана най-просто и най-отдавна от основоположника на модерната българска демокрация и пръв свободно избран президент д-р Желюо Желев в само 6 думи: “България - член на всички европейски структури!”
Ако си дадем воля на мечтите, ние можем - а отдавна вече и трябва - да формулираме нови амбициозни и дългосрочни цели: “България - сред първите 40 световни икономики”, а после и “България - член на Г-20”. Време е да освободим мащаба на мисленето си от оковите на усвоените еврофондове, време е да превърнем България от беден реципиент в проспериращ благотворител на европейския терен. Но за да постигаш и по-малките цели, ти трябва да си поставиш по-високи цели...

Затова и аз не се притеснявам от различните европейски скорости, които Бялата книга на президента Юнкер ни внушава.

Това, от което аз се притеснявам, е, че Бялата книга е много закъсняла. В нея не виждаме изведени пред скоби основните заплахи пред бъдещето на Европа: непосредствената - хаотичната миграция, и средносрочната - здравината на трансатлантическата връзка, която беше разколебана през 2016 г. от електоралните процеси във Великобритания и САЩ.

Петте сценария за развитие на ЕС, отразяващи основни мисловни течения в Европа (или поне в ЕП), са достойни за обсъждане в сравнително спокойната европейска среда отпреди няколко години. Те са интетесни и днес. Но за да насочим дискусията си към истински същественото и към конкретния резултат, трябва да приоритизираме миграцията (и свързаните с нея популизъм и демография - и в ЕС, и в България) и да предложим на света общоевропейско решение, което да се превърне в глобално. Иначе рискуваме да обсъждаме пребоядисване на кухнята си помежду два земни труса, които ще сринат целия ни град.

Изкушавам се да предложа и тук проекта на Атлантическия клуб за решение, в което не очаквайте да чуете една вълшебна мярка: издигане на стена или пълно отваряне на границите или друго еднократно действие, което да даде светкавичен резултат. Закъснели сме драматично с менажиране на миграцията, но все още сме в хипотезата на “По-добре късно, отколкото никога!”.

Европа трябва да очаква многомилионни - дори, опасявам се, милиардни - миграционни талази, основно от юг и от югоизток.
1. Първото, което Европа и светът трябва да направят, е да приоритизират постигането на 17-те устойчиви цели на ООН, което ще скъси разликата в качеството на живота между богатите и бедните части на планетата и ще охлаби миграционния натиск.
2. Колкото и да окуражаваме обаче хората от мизерстващи зони да преодоляват мизерията “на място”, желаещите да мигрират към Европа ще се умножават и на тези хора трябва да предложим своевременна адаптация “на място”, още преди да са потеглили към нас.
3. Желаещите да се заселят в Европа винаги ще са многократно повече от нейния капацитет да ги приеме. Затова тя е не само в правото си, но и абсолютно задължена да има единна система за подбор на мигранти, от която система да се облагодетелстват и поканените, и отпадналите от състезанието, и Европа като цяло. Подобен подбор се прави успешно и в САЩ, и в Канада, и другаде по света.
4. Подбраните мигранти, разбира се, ще се нуждаят от специфични програми за интеграция, съобразени с техните особености и тези на приемащите европейски страни. Има добри световни практики и в това отношение, от които Европа може да се възползва.
5. Паралелно с всичко това евро-атлантическият свят трябва да укрепи своята сигурност, което включва на места и изграждане на погранични съоръжения, когато и където това се налага. Но преди всичко е спешно създаването на обща европейска армия и отбрана.

Този несложен план от само пет точки може да послужи за основа на общоевропейска стратегия за менажиране на миграцията, която ще бъде истински ефективна, ако привлече ООН и ключовите глобални фактори.
Финансирането на този проект може да се осигури с оптимизация и фокусиране на съществуващите фондове, отделяни от ЕС, САЩ и останалия свят, подпомагащи развитието. За 2015 г. ЕС е отпуснал 87,64 млрд. долара, а САЩ – 31,08 млрд., или общо 118,72 млрд., а има други заможни дори. Има много пари, заделени за целта, но тяхното харчене не е обединено от единна стратегия, заради което ефективността му е минимална.

Това е Планът! Не се смущавайте, че подобна мащабна идея произлиза от България, която мнозина забелязват като част от географската периферия на Европа.

Но нека не забравяме, че същата тази България даде на света кирилицата (вече присъстваща и върху евробанкнотите), компютъра, ПанЕвропа (преди 90 години), Атлантическия клуб (преди 27 години), общото зарядно GSM устройство (преди 9 години)...

Да, понякога географската периферия може да е интелектуалният мозък. (Забележете, че и при човека мозъкът е поместен в периферията, а не в стомаха му!)
Надявам се, че тези и други напредничави български идеи ще видят бял свят през започващото на 1 януари българско председателство на ЕС. Именно то ни задължава да запазим едно спокойствие по отношение на Бялата книга на Юнкер, тъй като именно ние ще трябва да консолидираме консенсуса по нейните идеи и последствия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой краде най-много ток

    Установен е поредният крадец на ток - цял хотел с високотехнологични хватки е теглил електроенергия, без да плаща. Софтуерните манипулации и кражбите на електроенергия от хотели, ресторанти, копачи на биткойни, понякога от цели заводи правят количествата неплатен ток повече от този, който “изтича” от гетата.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в