Д-р Благовест Върбаков: Християнството е единствената религия, в която сам Бог влиза директно в историческия процес

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6172913 www.24chasa.bg
Благовест Върбаков



– Д-р Върбаков, в навечерието сме на най-големия християнски празник Великден, какво трябва да знаем за него?
– Не случайно св. отци на църквата наричат този празник велик, защото разкрива същността на християнската вяра. Този празник възпоменава едно събитие от живота на Иисус Христос, което само по себе си е парадоксално. В тази връзка си спомням по време на следването ми думите на проф. Тотю Коев, който веднъж по време на лекции шокира студентите си, заявявайки, че нашата вяра е илюзия, а Новият Завет причудлив роман. Възмутени от чутото, а той бе преподавател по догматическо богословие, недоумявахме как може да изрича богохулство и то в навечерието на Великден. Бяхме готови да напуснем аудиторията в знак на протест, но той съвсем спокойно започна да се аргументира. Тогава чухме една мисъл, която винаги споменавам на моите студенти, когато наближи този празник: „Християнската вяра би била една красива приказка, ако не беше фактът на Христовото възкресение.“ И той наистина е прав! Ако Синът Божи не бе възкръснал от мъртвите, то, както казва ап. Павел, напразна щеше да е нашата вяра. Поради тази причина църквата отделя значително внимание върху изясняването на това свръх събитие, тъй като в него се съдържат устоите на християнството. То разкрива и идеята на Божия промисъл за спасението на човека от робството на греха. Изкупителната голготска жертва на Спасителя Христос и последвалото му възкресение показват измеренията на Божията любов. Св. Йоан Богослов в своето Евангелие споменава точно това: „Защото Бог толкоз обикна света, че изпрати своя единороден Син, та всеки, който повярва в него да не погине, а да има живот вечен.“ Думите „живот вечен“ насочват вниманието към надеждата, която ни дава Спасителя – вярата в настъпването на Божието царство, в което ще господарува Сина Божи – Господ Иисус Христос. Великден е празник, който подтиква да вникнем в значението не само на Христовата смърт, но и на неговото възкресение, за да осъзнаем възвишеността на саможертвената любов, която проявява Бог към човека. Християнството е единствената религия, в която сам Бог влиза директно в историческия процес, ставайки човек, за да изкупи човека и така да го въздигне към себе си в своето Царство.
– Тази година православни и католици празнуват Великден заедно, което се случва веднъж на няколко години, възможно ли е за в бъдеще той да се унифицира?
– Възможно е, но ако папата издаде декрет, в противен случай това няма как да стане. Впрочем, сегашният папа Франциск още в началото на понтификата си през 2013 г. изрази желание да го празнуваме на втората неделя от месец април, което, естествено, е недопустимо за Православната църква. Причината е, че е подвижен празник, за да не съвпадне с еврейската Пасха, която възпоменава извеждането на еврейския народ от египетски плен. Християнската Пасха надвишава по сакралност еврейската, понеже тя ознаменува спасяването на човека от робството на смъртта, т.е. измерението й в християнството е духовно, отколкото чисто политическо. Затова тези две Пасхи никога не съвпадат, поне не в Православната църква, за разлика в Католическата, където се случва. Ето защо желанието на папа Франциск може да се осъществи единствено, ако католиците празнуват с православните. Вярно е, че постигането на едно такова споразумение би довело до затвърдяване на чувството за единност между тези две църкви, разделили се в началото на 11 век, но това е въпрос от догматически характер и след това от църковно канонически. Скептичен съм, че това някога ще стане. Не е тайна, че в някои православни среди с по-крайни разбирания тълкуват всеки опит за сближаването на тези две църкви като отстъпление от истината. За съжаление, това породи разцепление в самото православие. Струва ми се, че още не е настъпил момента, в който православни и католици ще преодолеят различията си относно основните постановки от истините на вярата. Нямам предвид това да е с цената на взети компромисни решения. Православната църква е с консервативни разбирания, които не бива да се възприемат негативно. Напротив, така тя се стреми да опази своята автентичност и съответно чистота на вярата такава, каквато я разпространиха св. апостоли. Покойният папа Йоан Павел II в една проповед бе отбелязал, че ако някой иска да усети мистиката на християнството, трябва да се потопи в православието, като визираше подвига на светогорските монаси. Там всичко е пропито с мистика, а строгият монашески устав изключително респектира, защото виждаме устремени към съвършенство подвижници, изпълнили ежедневието си в непрестанна усърдна молитва.
– Какви са различията в празнуването на Великден между православни и католици?
– Зависи какво имаме предвид под различие. И двете църкви празнуват възкресението на Иисус Христос, който веднъж завинаги побеждава смъртта. Различие има освен в богослужебната им практика за този ден, но и в неговото възприемане. Акцентът, който поставят католиците, е предимно върху кръстните страдания, т.е. върху дълбокото съкрушение от жертвата на Месията, докато при православните това отива на заден план без обаче да го принизяват. При тях Христовото възкресение е водещото, защото то става факт едва след неговата жертва. Във възкресението е заложена смъртта, тя представлява една априорна закономерност. Не може да има възкресение без преди това да има смърт. Така например св. кръщение символизира тъкмо това – човек умира за греха и се възражда, възкръсва за нов живот в Христос. Смъртта в християнска перспектива се тълкува най-вече в контекста на раждане за вечен живот – раждане, но само в смисъла на идеята за настъпването на всеобщото възкресение по време на Съдния ден, когато Христос ще дойде отново. За православните и католиците Христовото възкресение представлява едно непрекъснато напомняне за крайната цел на човека. Той трябва достойно да се подготви за смъртта, за да възкръсне за живот.
– Българите знаят ли какво представлява Страстната седмица и защо тогава постът е строг?
– Днес все повече българи, особено от по-младото поколение, започват да свързват Великден не само с боядисването на яйца и месенето на козунаци, но и да разбират дълбокото значение на този празник, който църквата нарича празник на празниците. Не бих се наел да правя генерални изводи, но нашите храмове започват с всяка изминала година да се пълнят все повече от младежи, които прекрачват прага им не само да запалят някоя свещ за здраве, но и да останат на богослужението. А знаем, че тъкмо в св. литургия се съсредоточава целия сакрамент на вярата. По време на това тайнство миряните стават дейни участници в нея, а не просто слушатели на красиви песнопения. Св. отци наблягат твърде много върху необходимостта от участие в св. литургия, защото само чрез нея и по-точно чрез причастяването със св. дарове – тялото и кръвта Христови, човек се очиства от греха и започва да се облагодатява от Св. Дух. С други думи, започва да придобива съвършенство, към което Христос ни призова: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.“ За деня на Христовото възкресение църквата е отредила да бъде предшестван от дълъг пост, траещ 40 дни. Затова се нарича св. четиридесетница. Той е необходим, тъй като способства да се очисти съзнанието от лоши помисли и респективно да се извиси. Сам Христос преди да начене своето спасително дело постеше 40 дни усамотен в планината. Страстната седмица е най-тежката и затова дните й се наричат велики. Тогава църквата възпоменава страданията и разпятието на Изкупителя и затова постът става строг – предписва се приема само на хляб и вода и то в малки количества. Важното е да се знае, че на велики четвъртък Христос учредява св. тайнство евхаристия, т.е. тогава е била Тайната вечеря. През същия ден Христос бива заловен и отведен на съд при Пилат Понтийски. На велики петък са били Христовите страдания и приковаването на кръста, а след това и погребението му в току-що изсечената гробница на Йосиф Ариматейски, където пребивава три дни. В събота срещу неделя църквата празнува неговото възкресение и се поздравяваме с победоносното „Христос воскресе!“. Отговорът, който даваме, цели да потвърди нашето дълбоко убеждение в това чудо – „Воистину воскресе!“ След тази изпълнена със страдания седмица настъпва т.нар. светла седмица. Богусложебните последования през тези дни са изпълнени с песнопения, възпяващи радостта от възкресението на Сина Божи. Прието е християните да отправят поздравят за възкресението не само на Великден, а до Спасов ден, когато Христос се възнася на небесата при своя Отец.
– Какво трябва да е поведението на християните в църквата, особено през тези дни?
– Каквото през останалите от годината. В църквата поведението трябва да е благоговейно, защото това е особено място, където се извършват богослужения, отправят се молитви към Бога. В някои поместни църкви правилата са по-строги. Например в Гръцката църква по време на богослуженията мъжете и жените задължително стоят разделени – едните отдясно на храма, а другите отляво. У нас това не се изисква. В Руската църква жените забраждат главите си като израз на смирение. Българските жени, с изключение на по-възрастните, не спазват тази практика, което вероятно се дължи на все по-нарастващата се еманципация сред тях. Важното е преди всичко не показността изобщо, а да бъде устремен умът към проникновена молитва. За съжаление много от миряните не са въцърковени, в смисъл – възпитани в моралните принципи на вярата. Това се придобива първо в семейната среда и след това от духовния наставник. Наложително е всеки християнин да има такъв, защото в противен случай няма кой да го насочва правилно в духовния му живот. Затова свещеникът има ключово значение. Св. Григорий Богослов казва, че ако на християнин му се яват едновременно свещеник и ангел той трябва първо да отдаде почин на свещеника поради причината, че Христос му е дал власт да претворява по време на св. литургия хляба и виното в тяло и кръв Христови с които да се причастим. Духовният наставник е необходим, за да можем да устоим на злото. И ако психотерапевта помага за регулиране на психиката, то свещеника има за задача да настани трайно Св. Дух в човека, за да се богоуподоби.
– По време на големите християнски празници излизат истории за живота на Иисус Христос, с които църквата не е съгласна. Не го ли прави, за да прикрие някоя истина, която би преобърнала господстващата представа за християнството?
– Това категорично не е вярно. Но църквата е в правото си да се противопоставя на всякакви опити да се представя различна от нейното учение истина. Оборвала е множество еретици, които с възгледите си са превръщали християнството от драма в комедия. Тезата, че Христос е имал съпруга и потомство е защитавана още в ранните векове от зараждането на християнството. Нашумелият преди време роман на Дан Браун не съобщава нищо ново, което църквата в лицето на св. отци да не е осъдила като ерес. Думите на големия религиозен мислител Николай Бердяев са особено показателни за това що е истина. Той казва, че в християнството тя не някакво абстрактно понятие, както я възприемат древните философи. При тях това е обяснимо, защото идеята за истинския Бог е изведена чрез логическите способности на разума, макар и пречупени през призмата на метафизиката. В християнството обаче – казва Бердяев – истината е самият Христос. Следователно той е и единственият критерий за нея. Възмущавам се, когато прочета някоя небивала история относно живота на Христос. По телевизията всяка година излизат документални филми, които не само, че целят да скандализират християнството, но и да заблудят вярващите. За да се вдигне тиража или рейтинга на някоя медия, се дава поле за изява на специалисти, които търсят само сензация. За съжаление ние богословите, които сме добре запознати с учението на църквата, сме малко търсени, за да дадем мнението си. Явно сме считани за скучни. Да, виждаме, че се канят тогава духовници, но сякаш това е само, за да се покаже коя е конфесионалната ни принадлежност. Ще ми се да вярвам, че това няма да бъде така в следващите години. Църквата ще заеме достойното си място, което по право й се полага, в обществения живот на страната.

CV

Роден на 25 януари 1981 г. в София
Завършва богословие в СУ
През 2011 г. е награден с приза Млад учен на Съюза на учените в България при БАН и с Почетната грамота на ректора на СУ за постигнати високи научни постижения
Специализира история и теория на византийското изкуство в Братислава и Бъркли в Калифорния

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Брюксел да не гази с двойни стандарти

    Брюксел е загрижен дали се спазват принципите на правовата държави във всички членки на ЕС. Затова и Европейската комисия ще следи под лупа гарантирано ли е върховенството на закона, или се нарушава. Досега само Румъния и България бяха под наблюдение и макар да са членове на ЕС повече от 10 г., все се намира някой и друг висш брюкселски чиновник,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в