Сега България
има нужда от
гъвкава и умерена
дипломация
спрямо Анкара
С твърде малко, но достатъчно турският президент Реджеп Ердоган спечели референдума за промяна в конституцията, която ще му даде власт, каквато преди него са имали само османските султани. Какво означава това за страната му, за Европа, за света и най-вече за България?
С няколко думи, с референдума се нанасят следните поправки в конституцията:
Досега официално безпартийният президент вече ще може да принадлежи към партия и дори да е неин председател. Парламентът се увеличава от 550 на 600 депутати. Парламентът и президентът ще се избират в един ден, което прави по-вероятно изборът на президент да е от партията, която печели мнозинство и в парламента.
Президентът сам определя броя на вицепрезидентите и министрите и ги назначава, без да е нужно одобрението на парламента. Получава правото да пише декрети с по-голяма законодателна сила отколкото досега. Те може да стават недействителни само в случай, че парламентът приеме закони на тяхно място. Това обаче е малко вероятно, тъй като мнозинството в парламента ще е на партията, чийто лидер е президентът.
Вотът на недоверие се отменя като легална възможност правителството да бъде свалено. За сметка на това президентът ще може да бъде изправян пред съда за всякакви наказуеми дела, а не само за върховно предателство, както досега. От друга страна обаче, президентът ще назначава 13 от съдиите във Висшия съдебен съвет. Останалите се избират от парламента, в който, както вече казахме, мнозинство има партията на президента.
Първият извод е, че референдумът нарушава сериозно разделението на властите в полза на президента, като вече няма да има противовес на властта му, както е в други държави със силна президентска власт като САЩ или Франция.
Не по-маловажен е и резултатът от референдума – Ердоган печели с по-малко от 2%, което, от една страна, му дава възможност да сбъдне мечтата си, но от друга, я поставя и под риск. А мечтата на Ердоган е през 2023 г. за 100-годишнината от рождението на република Турция той да се е превърнал в пълновластен лидер на една световна политическа, военна и икономическа сила. Ердоган започна с изпълнението на тази мечта още през 2010 г. с първия референдум за промени в конституцията, с който се прие ограничаване на властта на военните и се даде повече власт на правителството върху съдебната система.
На следващата година на изборите Ердоган спечели властта за трети път с почти 50% от гласовете.
Постепенно той започна да узурпира все повече властта, като дори назначи зет си за премиер и така де факто вече бе самодържец, макар и не узаконен. Референдумът от неделя му дава възможност цялата власт, която получи, да бъде официализирана.
От друга страна обаче, изниква въпросът как той ще управлява тази силно разделена държава? Резултатите показват, че почти половината от населението не го подкрепя.
Това означава, че властта далеч не му е гарантирана и той може бързо да я загуби, ако разочарова онази половина, която застана сега зад него.
Кои са хората, подкрепилили президента? Ердоган спечели огромна популярност сред най-бедните и губещите от глобализацията слоеве на населението, попаднали извън икономическия възход на триъгълника Анкара - Истанбул - Измир. Това обяснява донякъде и силната му подкрепа сред турците в Западна Европа. Там емигрират големи групи именно от Анадола и други най-бедни области на турската държава. На Запад години наред емигрираха и по-богати, но силно религиозни турци, които
искаха техните жени да
следват и да работят,
но без да са принудени да свалят забрадките заради това.
Всички те са изкушени от обещанията на президента да превърне Турция в световна сила, в която стандартът на живот ще е висок за всички, а ислямът ще е силен и видим отново. Ердоган има амбициозни икономически планове.
До 2023 г. той иска да инвестира 118 милиарда в Истанбул за построяването на трето летище – най-голямото в Европа, трети мост над Босфора и канал за товарни кораби, който да облекчи движението по Босфора. 100 години след делото на Ататюрк Ердоган иска
да изгрее с пълния
блясък на
“новия баща
на Турция”
За да изпълни тези мегапроекти, Ердоган настоява лихвите да са рекордно ниски. Това ще има временен благотворен ефект върху дребния бизнес, но най-вече върху голямото строителство. Само че подобно отклоняване на огромни суми по еднолично усмотрение на президента предизвиква и силна нервност в пазарите.
Икономисти предупреждават президента, че така наречената “ердоганомика” може да разори страната. След опита за метеж от юли миналата година обаче всеки експерт, който протестира срещу ниските лихви, е обявяван за враг. А какво би означавало едно държавно разорение за политик, който дължи главоломната си кариера именно на икономическия възход, можем само да гадаем.
Извън икономическите капани, заложени по пътя на Ердоган, има и десетки други, политически или военни. Ердоган внуши на населението на Турция, че във времена на терористични заплахи, война в Сирия и конфликт с кюрдите само един силен и авторитарен държавник може да донесе сигурност.
На глобалната сцена обаче президентът не може да спечели като самотен играч, той има нужда от съюзници. А през последните две години Ердоган направи всичко възможно, за да съсипе съюзите, в които участва Турция. САЩ са негов враг, тъй като според него подкрепят кюрдите в Сирия и шиитското управление в Ирак, с Русия отношенията се менят по-бързо и от сезоните, Европа пък многократно я набеди за извор на тероризъм и фашизъм, с което се прости с всички възможни и невъзможни приятелства с членове на съюза.
Твърде възможно е след референдума Ердоган да се върне отново към прагматичното управление и да прекрати провокациите към довчерашните си съюзници. Но това едва ли ще оправи отношенията му с тях – те са наясно, че противоречивите действия и изненадващите постъпки са част от стила на управлението му, и ще подхождат предпазливо.
Това е важно и за бъдещите отношения на България с новия силен съсед. В интерес на всички е Турция да се превърне отново в стабилен партньор, но нима е възможно да има стабилност без предсказуемост? Така че България трябва много внимателно да планира политиката си спрямо южната ни съседка. Що се отнася до перспективата преговорите за членство на Турция в ЕС да бъдат прекратени, по-мъдро ще е България да се противопостави на това. По въпроса има разнобой в ЕС и е добре София да настоява преговорите да останат в сила. Това е един от начините за влияние на политиката в Анкара и база за разумен диалог, която не бива да бъде разрушавана.
Ако искаме разумен и все пак добронамерен диалог с Анкара, българските политици трябва да спрат също така да разиграват картата с бежанците, която размахваше и самият Ердоган. В Турция в момента се намират 2,5 милиона сирийски бежанци, които според анкети, направени сред тях, не желаят да се местят към Европа, а изчакват умиротворяване на родината си, за да се върнат обратно. Така че заплахите на Ердоган, че ще пусне поток от милиони бежанци към Европа, са по-скоро несъстоятелни. Едва ли мъжът, който иска да бъде коронясан като “бащата на нова Турция” и “спасителя на модерния ислямски свят”, ще рискува да прогони милиони свои събратя по вяра и така да развали и отношенията си с ислямския свят, чийто лидер той претендира да стане.
Това, от което страната ни има нужда, е много гъвкава и премерена дипломация с Турция, както и непрестанното съгласуване с ЕС, за да може да се реагира на всяка новост там. Твърде възможно е Турция да се запъти към икономическа катастрофа, което ще ускори и политическата такава. Някои експерти пророкуват дори разпад или отцепване на кюрдите. Дори и това да не стане, по всичко личи, че хаосът, репресиите и кръвопролитията в Турция далеч още не са приключили.