Ние сме наследниците
- трябва да оправим
дома си, да си
върнем децата,
натирени по света
ПОЧИТАЕМИ г-н президент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства! Уважаеми представители на различните вероизповедания! Уважаеми народни представители! Драги колеги! Скъпи сънародници!
Възрастта ми дава няколко минути право да ви помоля - затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си на каданс как целият този декор около вас изчезва - колоните, лампериите, кристалните полилеи, банките и подът под краката ви дори.
През кладенеца на времето отиваме там, където е наченато възкресението на българската държава.
“И Бенковски излиза от Панагюрище на 14 априлий начело на десетки конници, които бляскат с оръжията си.
През урви и пропасти само по една-две хайдушки пътеки може да се достигне до това чудно място, наречено Оборище. Прехвърчат искри от конски копита, кос подсвирва нейде из тъмното усое, строги стражници питат “Кой живей?” и отговорът е “Да живее България!”.
А след третата стража тъмнината е все по-гъста и пътеката все по-тънка, и води все по-надолу, в усоето, към дъното на един кратер, из който ще изригне страховита лава... И изведнъж там, в дълбокото, където чернее като в рог, от огньовете и фенерите се издига голямо светливо кълбо и гледката е грандиозна, величествена, феерична като в античен театър. Първото законодателно българско Народно събрание.
Поп Грую Бански с червения епитрахил и сабята; Георги Икономов, яснопевецът; Захарий, летописецът; Бенковски, пламтящ от безпаметна любов към отечеството. А на черковната маса, пренесена незнайно как през пущинаците, грее светото Евангелие, а върху него - кръст и револвер.
Председател на този най-пръв по достолепие парламент е благородният Панайот Волов.
Депутатите, разположени амфитеатрално върху папрат и букови листа: 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци (някои твърде заможни), 17 земеделци, трима свещеници и един лекар. Измежду тях - 27 войводи и 34-ма посветени в народното дело още от Апостола Васил Левски, йеродякон Игнатий. Всичките образовани, просветени и просветлени. Не момчетии, не луди глави, а хора, наясно с историческите последици от вулкана, който ще предизвикат.
Те не мислят за кариера, не сключват сделки, не правят компромиси. Защото няма баланс между свободата и робството, между правдата и неправдата. Да̀ли клетва пред Бога и пред народа. С едно желание - да положат живота си за свободата на България. Нищо повече. И нищо по-малко.
Захарий казва: “Моите оборищенски депутати са ангели - най-чистите и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде.”
Висока летва, а? Те са ангели, ние - техните наследници. Не знае милост Захари Стоянов.
Аз вярвам, Христос възкръсва, наистина възкръсна. Има видим и има невидим свят. И тези български ангели, които си дадоха живота, те буквално сега гледат нас. Те искат ние да успеем, да не се спънем, искат да не се провалим.
Ние сме наследниците, това е нашият свят, наша грижа и отговорност. Трябва най-сетне да оправим дома си, да има многодействие и да дойдат най-после златните години, да си върнем децата, натирени по света.
Не е достатъчно отвън само да са цъфнали дърветата. Трябва под тях да няма мъка. Очаква се всеки един от нас да изпълни дълга си.
Реч на Тома Томов, депутат от БСП, при откриването на 44-ото народно събрание на 19 април 2017 г.