Мария Гигова на 70: Живот с изпълнени мечти!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6182441 www.24chasa.bg

Най-много ме докосва, когато хората кажат: „Мария – това е един добър човек“

Великата Мария Гигова навърши 70 г. Тя е родена на 20 април 1947 г. в София. Първата в историята на художествената гимнастика, станала три пъти поред абсолютна световна шампионка (1969, 1971 и 1973 г.) С постижението е вписана в книгата на рекордите „Гинес“. Избрана за гимнастичка №1 на ХХ век в света и в България. Дългогодишен президент на Българската федерация по художествена гимнастика. Продължава да работи всеотдайно за каузата на любимия си спорт. Член на Техническия комитет по художествена гимнастика към международната федерация. Позитивен, толерантен и сърдечен човек. Легендарната юбилярка Мария Гигова даде специално интервю за „24 часа“.


- Първата голяма гимнастичка в българската история, най-златната от най-златните на 70 години. Какво значи за вас това изречение?


- Значи дълъг живот с голямо разнообразие и реализация дотук. Мога да кажа, че зад това изречение стои живот с изпълнени мечти.


- Имате ли мечти за годините след 70?

- Човек винаги си има мечти. Ако спреш да мечтаеш, значи не си жив.

Сега мечтата ми е

да имам спокойствие

и уют вкъщи с

най-близките ми хора –
дъщеря ми, внука ми.

Ние сме по-голямо семейство, мечтата ми е всички мои най-близки хора да бъдат с мен максималното възможно време, да са здрави и да могат и те да изпитат радостта от живота така, както аз съм я изпитала до момента.

- Можете ли да опишете изминалите години като живот в съвършенство, както съвършена е била и играта ви като гимнастичка?

- (Смее се.) Не мога да кажа, че животът ми е бил в съвършенство. За разлика от играта, животът поднася мигове и препятствия, които не можеш сам да избегнеш с по-голям талант или всеотдайност в тренировките. И просто трябва да ги преминеш. Но мога да кажа, че съм преминавала препятствията с лекота и със съзнанието, че след всяко препятствие идват по-хубави дни. Това ми е давало опора, че не може лошотията да е нон-стоп. Че има приливи и отливи в живота и човек трябва да ги изживее такива, каквито са. Аз съм земен, здраво стъпил на земята човек. И нямам притеснение какво би могла да ми поднесе съдбата – каквото и да ми поднесе, трябва да го изживея. Изработила съм си тази философия и приемам всичко, което ми предложи животът.

- Ако сега трябва да назовете само един конкретен миг от живота ви дотук – кой е моментът от тези 70 години, който се извисява над другите?

- Създаването на нов живот – раждането на дъщеря ми. Тогава беше

върховно чувство

на щастие, което

не мога да заменя

с нищо друго.
Действително съм изживяла много хубави мигове в живота си и слава богу, че ги има. Когато се връщам назад, си спомням само хубавото. Всичко друго е на заден план. Може би така съм устроена – да бъда позитивен човек. Може би съм същество, създадено само за хубави неща - да ги изживявам и ако мога да давам и на хората нещо хубаво, да го правя. Ако не мога, просто пас. Негативизмът няма място в живота ми, действията и мислите ми трябва да са свързани само с позитивни неща.

- Сигурен съм, че не спирате да мислите и с какво да допринасяте още - и за българската, и за световната художествена гимнастика, като все още активен и уважаван човек в структурите на любимия ви спорт…

- Старая се, да. Като член на международния комитет, като съдия международна категория, като човек професионалист в този спорт, какъвто мога да се нарека. Все още смятам, че моите съвети и консултации към треньорите, работещи с нашите състезателки на високо ниво, пък и другите, които са по цензовете, бих могла да дам още и да бъда в помощ. И да давам ценни съвети тогава, когато ми ги искат.

- Явно мечтата за повече време с близките е доста по-силна от целта за преследване на нови постижения в художествената гимнастика, освен ако не ви търсят за помощ?

- След 62 години изцяло подчинени на спорта сега се отдавам на други изживявания – със семейството, с децата. Да си с най-близките си, е огромно щастие. Не съм могла да го изпитвам преди, защото бях много ангажирана с работата във федерацията. Знаете как е с управлението, администрацията, бюрокрацията – целодневно си в бумаги, планове, отчети, анализи, наредби, организиране на състезания. Всичко това ме изпиваше до крайност и когато се върнех вкъщи, вече бях на края на силите си. Но на следващия ден продължавах. Отново и отново, и отново. Сега търся спокойствието. Търся щастието на друго място, не в спорта, а в това да бъда с най-близките си.

- Как приемате вече обнародвания указ от президента да ви бъде присъдено най-високото държавно отличие „Стара планина“ – първа степен за изключителни заслуги към спорта?

- Това е невероятно признание. И съм малко притеснена, защото има много хора, които са дали доста от себе си за държавата, но не са получили това признание. Надявам се, че всеки, който е положил усилия, развил е своите талант, заложби и възможности и е допринесъл за страната си, ще получи същото признание.

Голяма чест е за мен.

Същевременно ми

създава чувството

за особена отговорност

за всичко онова,

което тепърва трябва

да правя в живота си.

- Кое от определенията или признанията ви трогва най-много и до днес – „първата“, „най-златната от златните“, гимнастичка №1 за ХХ век?

- Най-много ме докосва, когато хората казват: „Мария - това е един добър човек“.

- Кои имена излизат на преден план в съзнанието ви, ако направите разходка из спомените от ученическите години през захващането с художествената гимнастика, златните медали и стигнете до 70-годишнию юбилей?

- Аз съм голяма щастливка в това отношение, защото са ми помагали много хора. И аз съм благодарна на всички. Благодарна съм на Жулиета Шишманова. Но преди нея на Дора Ботева – учителката ми по физическо възпитание в 19-о училище, която ме насочи към художествената гимнастика и ме заведе при Жулиета Шишманова. Тогава дойде нейната голяма роля, ролята на Жулиета – първата ми треньорка. След това Миглена Михайлова – треньорката, която ме изведе до майсторски разряд и която винаги ще помня със своята доброта и отдаденост за моето развитие. Невероятен човек. За съжаление и нея вече е няма на този свят. След това Цветана Атанасова, Иванка Чакърова, Лили Мирчева. Всички те вече не са сред нас, за съжаление, но всяка от тях ми е дала от своя професионализъм, от своето внимание. Всяка е отделяла от своето внимание за моето израстване като спортистка.

Огромен късмет е за мен,

че съм попадала все

в прекрасни ръце,

които да извайват

моя талант.

Разбира се, трябва да спомена Златка Пърлева, която ми протегна ръка в труден момент, в който се лутах с кой треньор да продължа след световното първенство във Варна през 1969 г. Много са хората, на които съм задължена безкрайно на този свят. По-късно – благодарна съм на колегите ми във федерацията, целия екип, който създадох, за да направим нещо хубаво с новото поколение гимнастички – треньорите, състезателите… И сега, разбира се, новото ръководство на федерацията – виждам в Илияна Раева много добър мой наследник, който ме надминава десетократно във възможностите. Защото тя явно е широкоскроен човек, който може много и прави всичко със сърце, за да върви художествената гимнастика нагоре и българската школа да остане жива.

- Като се върнете назад във времето, има ли нещо, за което съжалявате, че не сте постигнала? Примерно, че не сте станала министър на спорта или не сте заела още по-сериозен пост в йерархията на световната гимнастика?

- О, Боже! Аз никога не съм се стремяла към някакви постове, те просто идваха при мен, без дори да ги желая. Но няма нещо, което да съм искала, и да не съм получила. Сякаш дори съм получила повече от това, което заслужавам. Имам всички признания – и международни, и почетни, и човешки, и внимание на хората, близките, колегите. Не мога да желая нищо, нищо повече. Всичко си имам.

- Какво е мнението ви за сегашното лице на българската художествена гимнастика и очакванията ви за бъдещето – след ерата на златните момичета от ансамбъла, с настъпването на времето на диамантите от новия отбор и все по-добрите изяви на Невяна Владинова и Катрин Тасева в индивидуалната надпревара?

- Миналото беше прекрасно, настоящето е много оптимистично, а бъдещето – каквото Господ е рекъл. Дай Боже също да е прекрасно.

- Ако в този миг духате свещичките на тортата и трябва да си намислите желание, какво би било то?

- Да бъда здрава, да имам сили и да се радвам на живота.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо е добре Македония да е в ЕС

    Докато част от по-гласовитите патриотично настроени българи спорят за договора, който София и Скопие ще подпишат (виж 1-а стр.) и се опитват да трупат някакви червени точки, друга, по-голяма част от българите си дава ясна сметка, че е най-добре България да подкрепи Македония да стане член на ЕС. И този договор,
  • Босата снимка на президента и нашите комплекси

    В името на това “Да не се изложим пред чужденците” неща, които извикват усмивка, водят до конвулсия ЦУНАМИТО от фейсбук недоволства по повод босата снимка на президента бляскаво демонстрира нашата алекоконстантиновщина. Алеко Константинов е особена и за мен доста противоречива фигура в българската литература.