Победят ли
френските
националисти на
втория тур за
президент, ще лишат
политиците ни от
всички свръхзадачи
За деня на Европа 9 май е съвсем реално Марин льо Пен да изпее “Етот ден победы со слезами на глазах...”.
Така ще се сбъдне изтърканият наш лаф, че към каквото и да се присъединим или ни присъединят - все го разпадаме. Като почнем от Византийската империя, минем през Османската и стигнем до непобедимия и могъщ Съветски съюз. Е, дойде редът и на Европейския съюз.
Двама французи
го измислиха, една
французойка ще го закрие
Победа на Льо Пен, до идеите на коята Валери Симеонов изглежда като “млад, юноша бледен”, носи рискове, но си има и своите плюсове.
Една победа на френските националисти ще лиши целия ни политически елит от всички свръхзадачи, с които се товари зорлем. Първо на първо - какъв Европейски съюз, ако и Франция му бие дузпата.
Второ на второ - какъв Шенген, след като Франция ще излезе от него. Трето на трето - каква еврозона и чакалня, като няма да има какво да чакаме. Да чакаме евро без Франция в съюза, е като да чакаме Годо. Да не говорим колко ще облекчи това нашето европредседателство… Първо, не е ясно, дали ще има какво да председателстваме и второ, даже и да има… без французите ще ни е по-лесно. Те са едни такива - хем деликатни, хем придирчиви… само си спомнете посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Въобще що за име!? Това френско “дьо” сякаш винаги ни намеква - ние сме от Версай, а вие от Шоплука…
Франция ще си остане българската несподелена любов. Ние им се възхищаваме, те на нас - не съвсем. А ние винаги сме ги обичали. Още от Възраждането, та чак до 10 ноември, че и после. Та нали великият Тодор Колев визуализира мечтата на соцпоколението ни с куплета “Пием, пеем, пушим, и французки учим, чакам виза за Париж да излиза, ах, кат съ изучим, дали ша съ случим да видим отблизо Мона Лиза”. Ключово е прозрението
“чакам виза за
Париж да излиза”
Намеквам, че пак може да почнем да чакаме.
В основата на идеята за обединена Европа винаги е бил френско-германският съюз. Оста, на която се крепи евроидеята, е Париж - Берлин. Един бегъл анализ показва, че без Франция Европейският съюз спокойно може да се прекръсти на Германски съюз. А каквото и да говорим, Германия си ни е по на сърце. Два пъти сме си били съюзници. Верно, неуспешно, но дори и по време на тоталитаризма ние си имахме специални отношения.
Легендата разказва, че на среща с германския бизнес, преди да поиска голям кредит, другарят Тодор Живков тупнал по рамото един едър германски индустриалец и свойски рекъл: “И да помагате, ей, че два пъти се издънихме заради вас!”.
Ами ако навлезем в дълбините на българската душа? В народопсихогичен план всеки таксиджия ще ви каже, че националната ни мечта е “българите да станат като германците”. Нещо повече. Феноменът Сашка Васева измисли основополагащия икономически постулат на прехода “Левовете в марки сменям аз, вино за да пия в този час”. Нашите отношения с Германия са си традиционни.
Даже навремето покрай страшната българска армия ни излязло прозвището “прусаците на Балканите”.
Царската ни династия си е Сакс-Кобург и Гота - от това по-германско накъде.
И Бойко Борисов с кой е най-близък? С канцлера Меркел. А ако погледнем към лявата политическа традиция и там двама германски поданици стоят в началото - Карл Хайнрих Маркс и Фридрих Енгелс. Ами Роза Люксембург и Клара Цеткин - какви са? Хем жени, хем социалистки, хем германки... Излиза, че и двете големи партии са кръвно свързани с Дойчланд. Обединените патриоти също ще са доволни от българо-германската дружба. Техният девиз “България над всичко”, си е директна заемка от немците. Така че, образно казано, България “бял мерцедес” я преследва в историята. Може да избираме - или да ни сгази, или да се качим на него. Досега два пъти ни е газил, време е да се повозим.