Политическата интрига на празния стомах

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6192078 www.24chasa.bg

Проблемът с недояждащия си гражданин

Проблемът е трудно видим от работеща София, която е достигнала средни нива на доходи, сравними с европейските. Но проблемът е голям, колкото Еверест - има два милиона и петстотин хиляди български граждани, които не могат да си позволят поне 4 от тези 9 неща:

Да си плащат сметките,

Да поддържат дома си топъл,

Да посрещнат неочаквани разходи

Да ядат редовно месо

Да си позволят седмица почивка извън дома

Да имат: кола, пералня цветен телевизор, телефон.

Тези дни излязоха последните данни на Евростат, че 34% - всеки трети български гражданин,

живеят в една

друга епоха,

защото и да искат, не могат да си позволят благата на модерното време. Да не говорим за стандарта на живот на средната класа в столицата и още 2-3 големи града.

Да кажем, че проблемът стои така - ако си позволиш да запалиш 20-годишния опел, трябва да отгладуваш бензина. Ако искаш да купиш на децата нови дрехи, трябва заедно да ги отгладувате. Ако купиш на ученика що-годе сносен смартфон... Хм, забрави.

Преди 10 години, когато страната ни влезе в евроклуба на богатите, размерите на тази България, която не си дояжда, са били чудовищни - 4,4 милиона, 57,6% от населението.

После спада до 41-42%, но то може да е и заради вълните емиграция и гурбет. В икономическата криза през 2010 г., когато се затягаха коланите, българите в лишения са се увеличили до 46%. Така погледнато, сегашните 34% са си голямо намаление.

Голямо, голямо, но да вземем една Испания, където отиват на гурбет част от недояждащите си в търсене на по-високи доходи.

Колко са там

на ръба на

мизерията? 6,4%

В Гърция, преминала през свирепа криза и рязане на разходи, едва свързващите двата края са се увеличили за 10 години двойно - от 11 на 22%.

Една пета от гърците са достигнали дотам да си броят евроцентовете.

Изборът на

недояждащия си

гражданин

Едно е да се правят политика и реформи, когато има 5% хора в лишения, съвсем друго - ако са 30%. Как мислите им звучат на два милиона и половина, които не могат да си плащат сметките и да посрещат неочаквани разходи, обясненията колко много пазарна логика има в увеличените цени на газ, парно, вода?

Високите нива на бедност винаги водят нестабилност в политиката. Бедността си е една икономическа зависимост. Обедняването след икономическата криза в Европа има много общо с изборните стресове в Европейския съюз. А какво остава за връзката бедност - политика в най-бедната страна на Евросъюза?

Партиите знаят за този проблем най-малкото защото преди избори ходят из страната и се срещат с всякакви хора. Изключение правят едни градски партии, които седят в големите градове и разсъждават как да не бъдат “фреймвани в чужда адженда”.

Стари и млади

Данните на НСИ дават представа за състава на тази България, която е на принудителна диета. Хора над 65 години - да, това са пенсионерите. Но и всеки трети от работещите българи. И 40% от младите до 17 години. Разбира се, че много от тях мислят за бъдеще в страна, където житейските перспективи са по-розови.

Какво да се прави? Ясно е, че трябва да се увеличават доходи, да се синхронизират образователната система и пазарът на труда и т.н. Старата либертарианска рецепта е: по-важно е да научим гладния да лови риба, отколкото да го нахраним с риба. Но ако човек е гладен, все пак първо трябва да засити глада си преди дългосрочните решения.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • За кожата на един крадец - лични сметки за уреждане

    Случаят с пребития рецидивист от врачанско село е показателен, защото на хората явно им е писнало да ги ограбват посред бял ден, а ред и сигурност да няма. И точно затова, вместо да разчитат на органите на реда, са взели нещата в свои ръце - подготвили капан за крадеца и когато го заловили, му отмъстили по най-варварски начин,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.