Родители, община и държава дават хиляди да ги квалифицират хора, а в чужбина ги наемат, без да платят и цент
Да се сключат междудържавни договори за специалистите и младите хора. Един футболист да премине от един отбор в друг се плащат торби, пълни с пачки, един инженер или лекар, за да отиде да работи в друга болница - пръст. Среден. Дават се хиляди за подготовката на специалиста, той казва чао и отива да рита за друг отбор.
Как така?
Този, който ще ползва нашия специалист, да си плати! Да плати на фирмите, в които е придобил опит, на университетите, на средното и начално училище, на детската градина, на родителите. Сумата е обща, а те ще си я разпределят. Не може специалист в IT, който изкарва за фирмата си пари, колкото голям футболист за своя тим, да е безплатна размяна.
В НАСА работят българи. Един лев да е получило за това българското образование? Зная точната сума. Нула.
Същото се отнася за десетки фирми, които играят на световния пазар.
Хайде, моля ви се, играете с наши играчи, печелите милиони, а ние с пръст. В устата.
Този проблем не е лесен за решаване, но е добър за обсъждане.
Всички разбираме от футбол! Няма спор. Всички разбираме и от зъболекари. Така е.
Колко струва на България един лекар? Пари, дадени от джоба на родителите му, от общината, от държавата? И този, който го взема на работа, няма да плати стотинка на родителите му, на общината, на държавата?! А ако беше футболист - ще плаща. Това е комично!
Нередно е един световен учител от Казанлък (далеч не е само той!), дал десетки (само той - десетки) специалисти, работещи в суперфирми, да няма пари за керемиди на училището си...
“Търговията” със специалистите и образованите трябва да се приравни с “търговията” на футболистите!
Ако произвеждаш роботи - всеки робот може само да се купи. Плащаш! Ако произвеждаш хора, които създават роботи, можеш да ги вземеш без пари.
Как се нарича това?
Богатите страни и компании изсмукват по-бедните държави и смазват средния и дребен бизнес. Точно те поддържат тази система, защото им е изгодна.