Нейко Нейков: Уранът във водата е от 50-те години и не е бил проблем

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6195918 www.24chasa.bg

Смеят ни се, че въвеждаме норми без обсъждане, които не можем да спазваме, казва хидрологът и председател на Съвета на директорите на "Водоканалпроект"

 В един град има 9 кладенеца - 6 са повече манган, а 3 с нитрати. Като се смесят, водата е в нормите

Изследвания в цялата страна само ще вдигнат цената за потребителите

Водата ни от миналия век не се е променяла, защо сега решихме, че е станала отровна?

- Г-н Нейков, вие сте участвали в изграждането на водоизточниците на Хасково. Има ли уран в тях и може ли да говорим за нов “Чернобил”?

- Проблемният водоизточник и първата помпена станция на Хасково са правени през 1936 г. от немците, аз съм работил за следващите водоснабдителни участъци на града. В изискванията навремето са се изследвали водите само по микробиологични и химически показатели. И то не всички.

През 50-те г., когато атомът се въвежда за мирни цели и започва да се развива уранодобив у нас, се въвеждат в БДС изисквания за изследване и по радиологични показатели. И когато ги правят, се установява, че в някои от кладенците на тази помпена станция има повишена бета-радиоактивност. Това означава, че има нещо. Но здравните власти навремето не са се опасявали, тъй като водата от тези водоизточници се смесва с тази от другите, които нямат бета-активност. И смесената вода за населението е с показатели в рамките на пределно допустимите концентрации. По тази причина се е считало, че е нещо незначително, защото

водата от

кранчето

влиза в норма

- Защо, след като от 50-те г. на ХХ век се знае за урана в Хасково, сега се стигна до тази истерия?

- Сега някой раздуха проблема и аз не знам защо. Бях в чужбина и когато си дойдох на 18 април, всички медии говореха само за уран. Веднага се обадих на управителя на ВиК-Хасково, за да го успокоя. Защото щяха да го побъркат човека, побеля му косата.

- Станала ли е по-опасна водата ни?

- Разбира се, че е една и съща, няма промени. Тя трябва да отговаря на изискванията на наредба №9 - за вода за пиене, която замени БДС, за да е в унисон с европейските стандарти и норми. И някои от показателите се смъкнаха като пределно допустими. Изкуствено сваляш една норма и казваш - водата стана 2 пъти по-отровна. Не е вярно това. Мога да го кажа, защото от 1976 г. до днес работя все в областта на питейно-битовото водоснабдяване като хидрогеолог.

- Къде и как трябва да се мери уранът и другите елементи във водата?

- Има две наредби. Едната - №1, е като подзаконов норматив на закона за водите и е за експлоатация и охрана на подземните води, а наредба №9 вече е тази, която регламентира качествата на водата за пиене. И тя трябва да се прилага за водата, която се подава за консумация. А наредба №1 третира само водоизточника.

Искам да обърна внимание на следното нещо. Няма да казвам кои са населените места, за да не стреснем някой друг, излишно е да се дърпа струнката от страхове за здравето. Но за един водоснабдителен участък има 9 кладенеца, разположени в линеен ред. От тях първите 6 имат манган над нормата, а нитратите са ниски. Другите 3 са със завишени нитрати, а манган няма.

И като ги смесиш, водите отиват при консуматора в пределно допустимите норми и по двата показателя. А ако забраниш едните кладенци, защото се отклоняват, то веднага и крайната вода ще излезе от нормата. И тази преценка се правеше задължително, като на проектанта му се даваше да интерпретира, за да получи искания резултат.

Другото, което е по-важното за мен, е, че експертите не се търсят. Намесват ги чак когато нещо стане. Въвеждат се нормативи, които изобщо не се и коментират.

- Има ли нужда от законодателни промени за единен контрол над водите?

- Това не е проблем. И едно време е имало такова разделение и всичко е работело прекрасно, като добре смазана машина. Но сега тази нормативна база се въвежда, без да се коментира и да имаме подготовка. Тоест като директива се спуска. А ние първо трябва да видим къде ще увиснем с проблем, който трябва да решим. И преди това не е добре да го въвеждаме. Искам да ви цитирам колега проектант от Англия, който ми каза: “Защо приемате такава нормативна база, която не сте в състояние да обслужвате? Това не е полезно на обществото ви”. И обясни, че и при тях се случват подобни неща и ако 6 месеца не работи една наредба, я смачкват и хвърлят в кошчето.

А ние правим разни смехории. Въвеждат се правила, които са от Холандия, а там всичко е под морското ниво - торфове и блатясало. Пък при нас имаме понякога такива засушавания, че се чудиш какво да правиш.

И тази директива 2013/51/Евроатом за радиоактивни вещества е от 2013 г. Промяната в наредба №9 за въвеждане на изискванията ѝ е в сила от 2015 г., а е коментирана за първи път в Габрово на национален семинар за питейните води чак на 9-10 юни 2016 г.

- Имате ли информация каква е причината СЗО да намали пределната норма за уран във водата от 0,06 на 0,03 мг на литър?

- Това не е съвсем правилна интерпретация. Да, преди беше като пределно допустима концентрация 0,06 мг/л. И сега се въвежда тази от 0,03 и другите показатели, но те са индикативни. Показват, че има някаква радиоактивност - радионуклеиди, които са фиксирани. Това са

контролни нива,

а не пределно

допустими

стойности

Когато ги установиш, сигнализираш здравните власти и те вече поемат инициативата да видят ще се отрази ли на здравето на хората, или не. Но не означава, че всичко е свършено. Тя водата ни от миналия век не се е променяла. Сега решихме, че изведнъж е станала отровна.

- Очаквате ли и на други места да се открие вода, която не отговаря на нормата за уран?

- Ако се продължава по този начин, сигурно ще гръмнат и други бомби със закъснител.

- Подобна паника имаше преди години за арсен в Меричлери. Тогава каква беше причината?

- Ние сме проучвали участъка за водоснабдяване на Меричлери през 80-те години. И тогава БДС беше с пределно допустима концентрация на арсен 50 микрограма. А във водата той беше 20. Затова и се подаваше. После изведнъж някой видя, че новата норма била 10. Е, разбира се, като намалиш нещо 5 пъти, как няма да не излезеш от границите.

И изведнъж водата била се променила. Хората в Меричлери се подсмихват, че

до оня ден са

я пили и нищо

им няма,

а сега изведнъж ще се изтровят.

- Има ли възможност за промяна на водозахранването от по-чисти източници?

- Винаги има възможности. Но всичко е свързано със средства. А когато кажеш на някого, че трябва да поддържа нещо, което вече е направено, той вика няма пари. Можете да си представите какво е за нови.

Ще дам пример, че една помпена станция за Пловдив за 700 литра в секунда е въвеждана в рамките на 10 години. Това е проучване, проектиране, изграждане. А за средства да не говорим. И такива големи неща не са правени у нас след 1990 г. Все се кърпи.

А чиновникът ще ни побърка с простотиите, които се въвеждат. Безпокоя се, че нямаме кадрова обезпеченост. Нито в институциите, нито пък имаме толкова лаборатории, че да проверяват качеството на водата в цялата страна. Доскоро нямаше акредитирана по показателя тритий, който също е изменен (радиоактивен изотоп на водорода - б.р.).

Като дам да изследват вода на някоя лаборатория, ми казват: “Ама имаме само 24 касети”. А едно ВиК има над 300 водоизточника. Как ще ги проверят? А в цялата страна? Тези лаборатории си имат предел и повече не могат. Това са много скъпи изследвания за уран, които влизат в разхода на ВиК-то. То като ги калкулира, после ще ги въведе в цената на доставената вода. И ще се плати от джобовете на хората. А водата не е станало по-опасна, тя е същата.

CV

l Роден е на 27 май 1949 г. в Оризово, Старозагорско

l Завършил е минно-геоложкия университет през 1974 г. със специалност “Инженерна геология и хидрогеология”

l От 1976 г. работи във “Водоканалпроект” във филиала в Пловдив. След приватизацията през 1999 г. е акционер в дружеството

l В момента е председател на съвета на директорите на “Водоканалпроект” АД.

l От 2012 до 2016 г. представлява професионалната секция “Минно дело, геология и екология” в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране

l Семеен, има син и внучка

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,