Или как любовта между роднини прави от всеки българин управляващ
С ГОДИНИТЕ българският политически живот все повече заприличва на турски сериал. Роднинските връзки набъбват, навързват се, оплитат се и накрая всеки е братовчед на някого. Та и в политиката у нас – всички сме братовчеди още от времето на Костов. Даже не само в политиката, ами и в спорта, в партньорските отношения и в междупартийните игри. Това, което другите имат като премиер, президент, председателка на парламента, треньор на националния отбор по футбол, съпруга на президент от партньорска държава или пък колега от противниковата партия, у нас е бате, тате, кака, чичо, баба и Бай Хуй.
Вероятно и затова едни от най-важните качества на нашите министри, генерали, директори на предприятия и други бизнесмени са отговорите на въпроса кой кум, кой сват, кой на булката брат...
След 27 години демокрация управляващи и опозиционни партии, парламент и правителство, съд и прокуратура, военни и цивилни така са се омесили, че те самите вече не знаят мразят ли се, обичат ли се и чии са децата. Всъщност това си има и своите предимства. Нужно е само да разполагаме с родовото дърво на политиката у нас и съм сигурна, че като се взре достатъчно, всеки българин ще намери я клонче, я коренче, а защо не и цяла издънка за себе си.
За да улесня направата на това дърво, изготвих наръчник с най-важните роднински титли и еквивалента им в политиката.
Президент – бащица
Премиер – бате, може и дедо
Съпругите им – баба, леля, може и просто Марчето
Председателка на Народното събрание – кака или леля
Канцлерка на Германия, държавен секретар на САЩ или шефка на партия – каките
Някои жени в съда – също каките
Някои мъже в съда – на оная кака, дето стана майка, татко ѝ.
Видни партийни деятели – на генерала на доведената му дъщеря зетят, а може и на генерала на доведената му дъщеря на зетя ортакът
Крупни бизнесмени – на другаря Х от Политбюро на жената на сина му племенник
Не чак толкова крупни бизнесмени – на шофьора на другаря У от Политбюро на дъщеря му внуче
Бизнесмен с достъп до някои обществени поръчки – на бившия министър на Костов, дето после беше министър на царя и Бойко, трети братовчед на жена му
Бизнесмен с достъп до всички обществени поръчки – на таткото на каката, дето стана майка на детето на сина на шефката на онази агенция, братовото момиче
Шефка на агенция – на министъра жена му
Шефка на инспекторат – на министъра на жена му съперницата
Кмет, общински съветник, митничарче, завеждащ културата в читалище пред приватизация – на Кирпиденкольовата балдъза братовото момче...
Този речник, разбира се, много би объркал разни чужденци, които не са свикнали на топлите семейни български отношения. Знаете ги, особено западняците, какви са – не виждат майка си по половин година, брат брата не поздравява, съседите не си помагат и въобще студенокръвни хора са. Не са като у нас – веднъж братовчед, завинаги братовчед! То и затова при тях няма такива хубави думи като шуробаджанащина. А и как да има – те нито шуреи имат, нито баджанаци. Пълни сухари са! Най-много някоя кисела мадър ъв лоу да извадят, сиреч майка по закон, вместо свекърва, тъща, на тъщата сестра ѝ. Или сестра по закон за всички сестри, снахи, зълви, чинки, лелинки, учинайки, тетки и братовчедки от първо, второ, трето, трето и половина, трето и две трети коляно и т.н математически подробности. Всичкото при тях все е систър по закон. Закон, та закон. Ама фамилията у нас е над закона. Затова не унивайте. Може и още да не сте закачили нещо от властта, ама ако разровите, все някой тетин брат с жена от селото на когото трябва ще намерите. В краен случай може и да е от страна на жена ви. С повече роднинска любов всеки у нас може да е управляващ.