Соня Йончева: Грешно е да ме сравняват с Мария Калас или Анна Нетребко

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6207382 www.24chasa.bg
Концертът на Соня Йончева пред българска публика е на 18 юни в зала 1 на НДК. Снимка: Личен архив

След двугодишно отсъствие сопраното Соня Йончева се завръща пред българската публика, за да представи репертоар на Верди. Концертът й ще е в зала 1 на НДК на 18 юни.

Преди няколко години световните медии нарекоха българката “най-ярката нова оперна звезда”. Световните медии я определят като “прекрасна”, “изключително талантлива”, притежаваща “уникално сценично поведение” и “вокално обаяние”. Колко е популярна, става ясно в музикалния магазин в операта “Метрополитън” в Ню Йорк, където на нейните дискове е отредено видимо повече място в сравнение с други световни певци.

Звездата й изгрява през 2010 г., когато печели престижния конкурс на Пласидо Доминго “Опералия” в миланската Ла Скала. От този момент започва възходът на българката, чийто талант печели публиката по целия свят.

Освен изключителна певица тя е красива жена, винаги усмихната и много дисциплинирана. Животът й е пълен - семейството е плътно зад нея, радва се на любовта на съпруга си - диригента Доминго Хиндоян, и на малкия им син Матео.

“Виновна” за откриването на таланта й е нейната майка. Като ученичка Соня имитира на шега оперна певица, докато се гримира пред огледалото. Чувайки как звучи, майка й я насърчава. Така на 16 години Соня започва да учи оперно пеене в родния си Пловдив. Дипломата за висше образование по класическо пеене е от консерваторията в Женева. Още като студентка се изявява в Женевската опера, а в Парижкия театър “Шатле” дебютира в рок опера със Стинг. Следват всички световни оперни сцени.
Със семейството си живее основно в Швейцария, но натоварената програма я праща по целия свят. С мъжа си, който е от Венецуела, си говорят на френски, но Йончева знае още английски, италиански и испански.

- Г-жо Йончева, последният ви концерт в България бе преди 2 години. Скоро ще напълните зала 1 на НДК. Ако зависеше от вас и програмата ви позволяваше, колко често щяхте да се връщате при българската си публика, а и при приятелите си у дома?

- За жалост, ще бъда само два дни в България и няма да имам много време, за да бъда вкъщи. Но лятото бих останала повече и бих посетила бащиния си дом и гроба на баща ми. Обичам да се връщам у дома, да бъда на местата, където ми е минало детството. Имам съученици, приятели и роднини, с които винаги ми е било приятно да общувам. България е място, което ме зарежда с енергия. Родината винаги е свързана с много спомени и емоции. Любопитна съм как се променя, отворена съм към нови запознанства.
За мен и брат ми Марин България завинаги ще си остане “у дома”. В София пристигам с брат ми Марин Йончев, който е в началото на пътя си в големия оперен свят, и съпруга ми Доминго Хиндоян. Ще бъдем в същия състав, в който направихме концерта в зала “България” преди 2 години, но ще се покажем в друга светлина. Програмата на концерта обаче ще бъде различна. Вярвам, че ще бъде един много емоционален концерт.

- Какво ще изпълните?

- Верди! Но нека да има и малко тайна в програмата, която съм подготвила за българската публика. Само ще кажа, че концертът в София е първият от поредица концерти през следващата година по целия свят, на който ще представя великия Вердиев репертоар.

- На целия свят е ясно колко сте талантлива и успешна. Интересно ми е обаче колко сте амбициозна? Преследвате ли целите си “на живот и смърт”?

- Не преследвам целите си на живот и смърт. Не съм амбициозна, просто следвам много логични стъпки в моя живот. Имам цели, приоритети, мечти. Никога няма да се откажа от пътя да се развивам, да откривам нови светове в необятния свят на операта, на музиката.

Харесвам и други изкуства - театър, кино, литература, изобразително изкуство, мода...

- Неведнъж сте разказвали, че вашата майка е изиграла ключова роля за кариерата ви на оперна певица, а като дете вие сте мечтали да бъдете художник. Някога съжалявали ли сте, че сте последвали избора на майка ви?

- Не съжалявам, че последвах избора на майка ми да стана оперна певица, защото тя се оказа права - и за мен, и за брат ми. Всъщност тя винаги е права. Безсмислено е да упорствам. Но все още мога да рисувам вкъщи и това е хубаво. Майка ми е силна и емоционална. Тя е човек с мечти, които сбъдва. Благодарна съм за пътя, който ми посочи, и за търпението да го върви с мен и брат ми. Без нейната и на баща ни подкрепа трудно бих осъществила някои от мечтите си. Важно е да чувстваш, че някой те подкрепя и вярва в теб безусловно.

- Имате малко дете. Оглеждате ли се, ослушвате ли се вече за неговия талант? Ще насочите ли един ден пътя му?

- Няма да насоча детето си по моя път, но съм изключително радостна от факта, че той има една много голяма чувствителност към музиката и към изкуството въобще и му харесва да рисува, както и на мен.

Синът ни расте в атмосфера на любов и почит към изкуството, което смятам за важно за формирането на една личност. Спомням си колко много музика имаше в нашия дом благодарение на родителите ми. И продължава да има, защото майка ми е голям меломан. В нашия дом също звучи много музика.

Синът ни знае с какво се занимават мама и татко. Съпругът ми дори го води на репетиция, слага го на коленете си и двамата дирижират оркестъра. На Матео му харесва, но пътя си в живота ще избере сам.

- Чувала съм, че сте работохолик. Така ли е?

- Работя много, но повечето хора, които познавам, работят много. Обичам работата си. Не е лека, но пък ми дава емоции, които не мога да получа от друга професия.
Когато работата е любов, не тежи. И това важи за всички професии.

- А какво правите, когато имате почивен ден?

- В свободното си време съм майка и обикновено момиче - разхождам се, пазарувам, харесва ми да съм си вкъщи и да се наслаждавам на природата. Аз съм човек като другите. Животът ми извън сцената е обикновен.

- Винаги съм се чудела как хора като вас, на които се възхищава цял свят, се опазват от звездоманията? Завладява ли ви понякога и как се връщате “на земята”?

- Всички сме нормални хора. Аз съм винаги на земята и никога не се изстрелвам по други планети, които не познавам. Харесвам си нашата Земя. Реалист съм, нямам илюзии, нито фантазирам. Перфекционист съм в работата си. Знам си мястото. И цената. Обичам аплодисментите като всеки артист, но нямам илюзии, че са даденост. Или пък, че са гарантирани за цял живот.

- Цената на този успех остава зад завесите. Каква е?

- Цената е едно стопроцентово занимание с това, което правиш. Да искаш винаги да го направиш добре, да си винаги на разположение. Това е една професия, която е заедно с теб дори докато спиш. Нямаш право на пауза. Да се задържиш по-дълго на голямата сцена, изисква непрекъсната работа, отдаване, труд, лишения.

- Много българи сякаш нямат високо самочувствие за себе си. Вие научихте ли се вече да знаете цената си - и в пряк, и в преносен смисъл?

- Човекът няма цена. Ние не сме предмети. За мен животът има цена, хубавите неща имат цена. Добрите и приятелски отношения. Това са нещата, които ценя най-много. Моите ценности са изградени винаги около човешкото.

- Сравняват ви с Мария Калас. Какво от класата на вечните диви като нея бихте искали да притежавате?

- Не искам да притежавам нищо чуждо. Искам да имам мой собствен път. Има певици, на които се възхищавам, от които се уча, но си имам свой път в операта. Следвам го.

- Ще ви върна към “Норма” в Кралската опера в Лондон, където вие влязохте след отказа от ролята на Анна Нетребко. Оттогава няколко пъти съм чувала въпроса “Коя от двете е по-добра?”. Как изглежда конкуренцията във вашите среди? Имате ли отношения в живота извън сцената с Нетребко например или с други ваши колеги?

- В изкуството няма конкуренция. В изкуството всеки има право на избор и всеки има право да се покаже в различна светлина. Аз не мога да се сравня, нито някой друг би се сравнил с мен и смятам, че е грешно да бъдат сравнявани двама артисти. Не можете да сравните Ван Гог с Микеланджело - не е възможно. Затова добрият артист създава собствен стил и свят, които го правят неповторим, различен за публиката.
От сравнения имат нужда понякога критиците, за да съпоставят един артист с друг, за да обяснят един успех или провал. Но аз не се сравнявам, нито се състезавам с другите. За добрите винаги ще има сцена.

- Синът ви Матео пътува ли с вас навсякъде? Как се справяте при вашата постоянна заетост?

- Когато съм по-дълго някъде - да. Например в Ню Йорк бяхме заедно. Той е все още малък, но когато тръгне на училище, ще трябва да се разделяме за по-дълги периоди. Ето това също е едно от трудните лишения, които изисква професията на артист. Понякога искаш да си с най-близките, но невинаги това е възможно. Да имаш дете, е съзнателен избор, който сме направили със съпруга ми. Обичам децата. И ролята на майка е сред най-важните роли в живота ми.

- Разказвали сте неведнъж как сте срещнали съпруга си Доминго Хиндоян - диригент, който също обикаля сцени по цял свят. Как се справяте с дългите раздели, колко често съвпадат градовете и държавите, в които можете да сте заедно?

- Справяме се. Да живеят Facebook и Whatsapp. Когато двама души се обичат, разстоянието не е проблем.

- Дисциплината е ключова за вашата професия. В колко ставате сутрин, как поддържате форма?

- Опитвам се да спя до много късно. Правя различни упражнения за дишане. Опитвам се също да поддържам някаква фигура, доколкото е възможно, защото в часовете на един певец често се хапва много късно, пийваш по 1-2 чаши шампанско. Трудно е, но някак се справям.

- Винаги сте усмихната, но каква сте, когато сте ядосана на нещо или на някого. Крещите ли, или мълчите? Плачете ли?

- Когато съм ядосана, аз крещя, плача, мълча. Аз съм жена във всеки смисъл на тази дума. Харесва ми да съм жена, харесва ми да съм слаба и силна. Нищо човешко не ми е чуждо. Нормален човек съм и притежавам целия диапазон от емоции. Според мен е важно човек да не крие емоциите си, да не ги задържа.

- Има ли нещо, което ви се изплъзна в живота, какво пропускате?

- Живея на сто процента и никога не съжалявам за неща, които съм направила в миналото. Доверявам се на интуицията и опита си. В живота сме изправени пред непрекъснат избор. Понякога нямаш много време, за да го направиш, трябва да се реагира на мига. Разбира се, случвало се е да сгреша, да пропусна нещо. Но аз съм човек, който живее в настоящето. И съм благодарна за всичко, което ми поднася животът.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,