Несигурното бъдеще е причина за тревожната тенденция
КЪСНОТО майчинство - страх, егоизъм или чувство за отговорност? Тегава и прекалено лична е тази тема. Болезнена. Но статистиката е категорична - в България броят на жените, ставащи майки на 35 и повече години, се увеличава. Тяхна си работа, ще кажете. Така е. Обаче крушката винаги си има опашка. И нямаше да се хващам за опашката, ако във форума на един дамски сайт наскоро не бяха се изправили срещу едно мое споменаване, че на 40 жените, към които един автор се обръщаше с “Баш си си добре, мойто момиче”, са вече майки и се грижат за децата си повече, отколкото за “момчето”, дето са му баш таман. Жените(!) бяха скочили като тигрици. Не били крави за разплод. Да роди, можела всяка, но да се изкачи по стълбицата на кариерата до върхови позиции, това е главното. Коя съвременна жена се ограничава със сменяне на памперси и киснене по градинките с други мами? Жената била равноправна и нейно право е да разполага с тялото си, което в никакъв случай не е инкубатор. И ред подобни. Чак ми стана неудобно, дето преживям сред полянката, на която играят порасналите ми деца. Не играят, разбира се, работят, но три пъти съм износвала и раждала, та бях поставена на мястото на безмозъчен инкубатор. Всъщност за първи път станах майка на 26 години. След като се бях дипломирала и първата ми книга беше под печат. Добре, че в родилното имаше една трийсетгодишна първескиня, та повечето обгрижвания бяха към нея. Аз минах метър.
Имам много приятелки, на които биологичният часовник тиктака. Някои си го признават, други бягат от темата и я скриват зад успешната кариера, трети откровено си казват, че не могат да намерят баща за детето си. Миналата седмица моя близка с прикривани зад нервен смях сълзи ми сподели по телефона как гледачка й казала, че на 38 ще роди, а пък тя ги навърши вече и трябвало да убеди мъжа, с когото имат 7-годишна връзка, да направи нещо по въпроса. Мъжът е женен. Но се обичат! Само дето той си има две деца. Тя никога не е искала любимият й да зареже семейството си. Има много такива случаи около вас. Но те не са кой знае какъв процент от “възрастните първескини”.
Почти 30 години живеем в условията на икономическа и социална нестабилност. Знаем кои раждат, без да се интересуват какво ще могат да осигурят на детето си. И те са включени във въпросната статистика и въпреки това тя е категорична за късното репродуциране.
Страх от несигурното бъдеще е в основата на проблема. Колкото по-учен и успял си, толкова по-добре разбираш, че трябва със зъби и нокти да се задържиш на тези позиции. Излизането в майчинство ще спъне кариерата ти и системата ще те изхвърли. Ще те достигнат и ще те изпреварят. Ще получаваш по-ниска заплата или ще загубиш работата си. Отговорната жена си го мисли. Майките не са безотговорни - винаги мислят първо за децата си, иначе светът щеше да се свърши. И така - кафето накрак сутрин, офиса, чашата вино вечер. Сама. Или с мъж до себе си, който също се страхува да поеме отговорност пред бъдещето на един нов живот, каквото трябва да осигури. Няма да ви повтарям как бабите ни са раждали по нивите, докато дядовците ни са били на война. Или на гурбет. Ама колко жени са като дядо Петко-Славейковата госпожа Иринка?
Не й е никак лесно на българката в днешния живот. Умна е, знаеща е, можеща е. И пак за работа предпочитат мъжете - те не излизат в майчинство и не ползват болнични за шаркаво детенце. Свикна да се справя сама. Животът я научи, къде с криворазбраната еманципация, къде с амбицията за кариера, къде по стечение на обстоятелствата.
Биологически погледнато, раждането след 35 години носи рискове. Зачеването по традиционния от памтивека начин става по-трудно. Да живее инвитрото, помним още случая с 62-годишната русенска лекарка, която роди близнаци. Охулваме такива жени - какво ще дадат на децата, на които могат да са баби по възраст? Аз не хуля, всеки решава за себе си.
Но ще си го кажа: Колкото повече години навърта един човек, толкова повече житейски опит придобива, ерго, размисля върху нещата повече и по-задълбочено. Колкото повече се толерират съжителствата за сметка на браковете, толкова по-лесно е да не поемаш отговорност за евентуални наследници. Колкото повече се приемаш за успяла в попрището си, толкова повече минаваш на попрището жизнено средата и - о, да, не си крава, не си инкубатор, ти си си самодостатъчна. И аз съм си самодостатъчна. Но преди всичко съм майка. После са всичките ми успехи, награди, признания. Без тях мога, без децата си - нито минута.
И, да - кой кога ще роди, си е негова работа. Само че в ушите ми не отзвучава нервният смях на моята близка: “С две докторски дисертации не мога да заглуша тиктакането на биологичния си часовник...” А като спре?