l България се представя най-добре по ниски нива на държавен
дълг, а най-зле - по продължителност на живота
l Естония - отличник на Източна Европа, задминава Португалия
l Има ясна връзка между нивата на грамотност
и цялостния напредък
Ако разделението между държавите в Европа преди беше между Запада и Изтока, а след финансовата криза разделителната линия се премести между Севера и Юга, сега новото разделение, което се очертава, е между Балканите и останалите страни.
Това е един от изводите на новото, шесто поред издание на годишната класация “Индекс на настигането” (The Catch-Up Index) на институт “Отворено общество” - София.
Индексът измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – членки и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.
Северните и северозападните страни са в челото на класацията (Дания, Швеция, Люксембург и Холандия с резултат от 71 точки), следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Германия, Австрия, Ирландия и Великобритания.
На другия край на класацията (и на картата) са страните от Югоизточна Европа. Между тези две големи групи са Хърватия (при която се наблюдава стагнация) и Унгария (влошаване на резултатите - през 2011 г. е била с 47 точки, сега - с 42).
Балканските държави са на последните 10 места в класацията, като
на дъното са
Албания, Турция
и Босна и Херцеговина - съответно на 33-о, 34-о и 35-о място.
Гърция е на 27-о място с комплексна оценка 36 точки. Със същия резултат е Румъния (28-о място), следвана от България (34 точки, 29-о място). Както се вижда, в групата на балканските страни членките на ЕС все пак са най-напред, т.е. членството в Евросъюза има голямо и измеримо значение, казват от екипа, направил класацията.
Затова и новият доклад по шестото издание на “Индекс на настигането” се нарича “Не спирайте сега”. Защото “както се вижда от данните, политиката по сближаване е особено важна за Балканите, които са на дъното на класацията и имат остра нужда от внимание и инвестиции в настигането във всички основни аспекти. Сближаването трябва да остане основен приоритет за ЕС и да не спира точно в момента, когато започва да дава видими резултати, особено на фона на съществуващите политически разногласия и други различия в ЕС”, казва Марин Лесенски, който ръководи екипа на изследването.
България запазва
позицията си
от последните издания през 2015 и 2014 г., но е с едно място по-надолу спрямо изданието през 2013 г. България се представя
най-успешно в
категорията
“Икономика”
(27-а позиция с подобрение спрямо класацията от 2015 г.)
В категорията “Качество на живот” България заема 29-а позиция и има подобрение с едно място спрямо миналата година.
В категорията “Управление” България отново заема 29-о място без промяна спрямо 2015 г.
В категорията “Демокрация” България е на 30-а позиция, като има влошаване с едно място спрямо предното издание на класацията.
При отделните индикатори, най-доброто представяне на България е по “държавен дълг” с 3-о място в класацията сред всички 35 изследвани държави.
Най-нисък резултат България има при индикаторите “очаквана продължителност на живота” - предпоследното 34-о място, “корупция”, - 33-о място; “доверие в хората” и “свобода на медиите” - 30-о място.
Интересно е, че България има подобрение по индикатор “Енергийна ефективност”, като от последното 35-о място през 2011 г. се изкачва до 33-о място през 2016 г.
Естония задминава
Португалия
Резултатът от членството в ЕС се вижда по факта, че нови членки от бившия Източен блок - Естония (най-динамично развиващата се страна), Чехия и Словения са задминали (по цялостна оценка) стари членки като Португалия и Испания.
Друг интересен извод е, че по нива на държавен дълг Източна Европа е с по-добри показатели от Запада, което значи, че
харчи
по-дисциплинирано
Изследването открива ясна връзка между образованието и грамотността (измерени през резултатите от тестовете PISA) и цялостното развитие на една страна. Тези от новите членки (присъединили се 2004-2007 г.), които имат напредък в грамотността, отбелязват и цялостен напредък.