Харалан Александров: Кабинетът има интерфейс и за застрашителния Югоизток, и за приятелския Запад

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6217358 www.24chasa.bg
Харалан Александров

Присъствието на Дончев, Димов и Захариева в кабинета е обещание за реформи

Харалан Александров е роден през 1967 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания. Преподавател в НБУ

- Има ли нещо в груповия портрет на току-що обявения кабинет “Борисов 3”, което го отличава от предишните два, г-н Александров?

- Има, разбира се. На семейната снимка са се появили няколко нови персонажИ. Двама наперени братовчеди – Красимир Каракачанов и Валери Симеонов – са курдисани на лично място до Патриарха, а третият, най-буйният, наднича изпод масата. Това внася леко усещане за дискомфорт в семейната идилия.

- В това ли е слабостта на този кабинет?

- И силата, и слабостта на този кабинет е в стремежа да представлява колкото е възможно повече очаквания, настроения и интереси в нашето разделено общество. Борисов сам каза, че най-много го интересуват очакванията на хората. Такава е неговата версия – и не само неговата – за представителна демокрация, и съставът на кабинета отразява това разбиране. От една страна, той отговаря на желанието за стабилност, сигурност и приемственост, като дава ключови министерства на познати и утвърдени фигури. От друга, чрез присъствието на патриотите откликва на натиска за социално преразпределение, но без да посяга на плоския данък, така важен за бизнеса. Патриотите имат и друга функция – да успокоят тревогата около застрашените ни граници. Те доброволно

влязоха в ролята

на кучета пазачи

- тичат по границата, вдигат огради, пъдят натрапници. Тяхното присъствие в кабинета обаче е смекчено от силните позиции на проевропейски политици като Томислав Дончев, Екатерина Захариева и, разбира се, самият Борисов. Тоест изграждаме един символичен интерфейс със застрашителния Югоизток и друг с приятелския Запад. Хем се събираме “сите българи заедно”, хем даваме ясна заявка, че оставаме лоялен член на НАТО и ЕС, което е изрично записано в коалиционното споразумение. И да не забравяме, че предстои българското председателство на ЕС. Грижата да не се изложим пред чужденците е традиционно сплотяващ фактор в нашата политика.

- Според Корнелия Нинова с участието си в “Борисов 3” “Обединени патриоти” губи идентичност. Други пък смятат, че ГЕРБ ще ги претопи. Дали?

- Лидерката на БСП е чувствителна към темата за идентичността, защото самата БСП преминава през идентичностна криза, опитвайки се да се освободи от олигархичния захват. Впрочем това е проблем за всички партии. Нещо повече – в епохата на глобализацията общностите и нациите се изправят пред криза на идентичността и затова се обръщат към историята, традициите и бойната слава на предците. Националпопулистките движения дават израз на тази важна тенденция и по тази причина интегрирането им в управлението е приемлив ход.

- Къде тогава е рискът за тях?

- Ставайки част от управлението, те

опразват полето

на социалния

популизъм,

където е бяха разположили доста комфортно, особено “Атака”. Това поле продължава да е изпълнено с очаквания и страст и лесно може да бъде заето от някаква популистка алтернатива. Съгласен съм с Нинова за риска от обезличаване на “Обединени патриоти”, но виждам и възможност за еволюция в посока на десен консерватизъм. Имаше няколко запомнящи се опита за създаване на консервативни формации - РЗС на Яни Янев, после “Горд” на Слави Бинев, най-сетне “Бългрия без цензура” на Николай Бареков, но в момента тази ниша не е заета. ГЕРБ е достатъчно мощна и опитна партия, за да опитоми патриотичните формации през споделянето на властта, но пътят за тяхното нормализиране и превръщане в системни играчи преминава през изграждане на идеология от консервативен тип.

- Анализатори виждат в присъствието на Екатерина Захариева и Нено Димов намигване към сините избиратели. С каква цел?

- Стратегията на Борисов е да държи, доколкото е възможно, всички щастливи, като приютява под крилото си всевъзможни формации, гледни точки и интереси. След печалното изпадане на отломките от старата десница от 44-ия парламент изглежда разумно и необходимо ГЕРБ да интегрира по някакъв начин реформаторския дневен ред, макар и силно редуциран. В този смисъл фигури като Димов и Захариева могат да се разглеждат като обещание, че така необходимите и неудобни реформи няма да отпаднат напълно от дневния ред на това управление – един вид

утешителна

награда за

непредставените

Да не забравяме мощното присъствие на Томислав Дончев, който се възприема от градската десница като техен представител в елита на ГЕРБ, един вид реформатор под прикритие, призван да поддържа отвътре натиска за модернизация на страната.

- По-лесно ли ще му е на Борисов да управлява без реформаторите?

- Определено. Реформаторският блок беше изтъкан от напрежения. На повърхността виждахме противоречията между лидерите, които отразяваха растящото напрежение между оповестените им ценности и конюнктурните им интереси. Избирателите на реформаторите, които за жалост са в малцинство, са особено чувствителни към това разминаване между принципи и политическа практика. Всичко това внасяше несигурност и непредсказуемост в предишната управляваща коалиция и Борисов навярно изпитва облекчение, че се е отървал от такива трудни партньори. Няма как обаче да се отърве от императива на институционалните реформи, които не могат да бъдат отлагани до безкрай.

- Компромисен или консенсусен ще е новият кабинет според вас?

- Идеята за консенсус е утопична и не отчита динамиката на общественото развитие, което преминава през противоречия и конфликти.

Този кабинет

е заченат

с компромис

и според мен ще функционира компромисно. Да се надяваме, че ще успява да удържа съгласие по важните за страната въпроси.

- Борисов за трети път оглави властта. Какъв ще го видим в третия му кабинет - същия или променен?

- Борисов се променя, като се учи от опита и постоянно надгражда публичния си образ. Той обогатява политическия си репертоар, като добавя нови роли, без да изоставя напълно старите. От народен закрилник се трансформира в строител, обединител и балансьор и сега очаквам да се превърне в персонален гарант за европейското и прозападно развитие на България, съчетано с умерени реформи в рамките на закона и традицията. Нещо като персонификация на нашия колеблив, но в крайна сметка разумен цивилизационен избор. 

- В интервю след президентските избори споделихте, че нацията има нужда от двама бащи - освен в лицето на Борисов и в лицето на новия президент Румен Радев. Как ще се развие този сюжет?

- Не очаквам някакви драматични развития. Отношенията между двамата силни мъже ще следват обществените очаквания, които са за взаимен коректив във вътрешнополитически план и за партньорство и баланс в международен. Въпрос на време е двамата лидери да синхронизират стъпките на този танц. По-интересно е кой ще поеме ролята на майката кърмилница, за която копнее зависимото и инфантилизирано население – нямам предвид само бедните, стари и болни хора, но и тъй наречения бизнес, който се навърта лакомо около властта. За жалост, в нашето общество твърде голяма част от ресурсите се разпределят през държавата, а не през пазара.

По тази причина тя се разглежда като

огромна цица,

до която всеки

се опитва да се

докопа

Проблемът е, че млякото не достига и спонтанно възниква ред на кърменето, който не е особено справедлив – първи се вреждат най-едрите прасенца, после по-дребните и накрая най-гърчавите, бог да им е на помощ. Онеправданите прасета квичат сърцераздирателно, протестирайки срещу несправедливия ред, но никой не пита лесно ли й е на свинята майка да им насмогне.

- Основният упрек към Борисов е, че не иска да реформира институциите. Но има ли алтернатива?

- Проблемът с несъстоялите се реформи е по-дълбок. В нашата култура е стаено недоверие към реформите и към самите институции като механизъм за справяне с проблемите на живота. Ние нямаме опит с ефективни, прозрачни и отговорни институции, които си струва да бъдат развивани. Исторически твърде

дълго сме били

изключени от процеса

на управление,

важните решения са се взимали далече и без наше участие – главно в Истанбул и в Москва. Сега официално чакаме напътствия от Брюксел, но не си даваме много зор да ги изпълняваме. Докато бяхме в преддверието на ЕС, имитирахме модернизационен ентусиазъм, но след като ни приеха, се успокоихме и се върнахме към старите си навици и модели за справяне.

- Какви са те?

- Вместо да реформираме институциите, ние ги опитомяваме и одомашняваме, при което неизбежно ги корумпираме. В нашата култура институциите се възприемат като изначално чужди и враждебни. Ние се стремим да ги очовечим не като ги развиваме, а като ги персонализираме и приватизираме – всеки търси и обикновено намира “свой човек”, който да му свърши работа, като заобиколи установения ред. Затова

нещата в България

се решават неофициално,

на кафе,

затова няма скандал в милите срещи, които нашите политици, магистрати, предприемачи и прочее първенци си устройват по разни офиси. Какво толкова – събрали се хората, пили кафе, поговорили, разбрали се културно. В общественото съзнание това е напълно легитимно.

- Откъде тогава ще дойде енергията за промени?

- От осъзнаването на външния императив. Ние по традиция се опитваме да отложим промените, да избегнем риска и да си спестим усилията. Но ако прекалено дълго отказваш да се развиваш в един бързо променящ се свят, просто губиш глобалното съревнование и плащаш висока цена. Част от политическия елит осъзнава това, но е с вързани ръце, защото властта му произтича не от исторческата необходимост, а от волята на народа.

- А обществото защо не го осъзнава?

- Подобно на живите организми, човешките общности интерпретират сигналите от външната среда през моделите на вътрешната си организация, която за удобство наричаме култура. В момента ние избираме да интерпретираме тревожните развития в света като повод

да се затворим и сплотим

около традицията,

а не като повод

да се променим

И други общества реагират така. Това е неоповестеният обществен договор, който правителството е принудено да следва. Властта е призвана да се съобразява с популярните настроения, да успокоява страховете, да удържа балансите, да прокарва промените на час по лъжичка и да избягва резките движения, които могат да обърнат каруцата. Това е стратегията на Борисов, той е дзен майсторът на изкуството да се поддържа каруца и затова отново е премиер.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,