Харалан Александров: Кабинетът има интерфейс и за застрашителния Югоизток, и за приятелския Запад

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6217358 www.24chasa.bg
Харалан Александров

Присъствието на Дончев, Димов и Захариева в кабинета е обещание за реформи

Харалан Александров е роден през 1967 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания. Преподавател в НБУ

- Има ли нещо в груповия портрет на току-що обявения кабинет “Борисов 3”, което го отличава от предишните два, г-н Александров?

- Има, разбира се. На семейната снимка са се появили няколко нови персонажИ. Двама наперени братовчеди – Красимир Каракачанов и Валери Симеонов – са курдисани на лично място до Патриарха, а третият, най-буйният, наднича изпод масата. Това внася леко усещане за дискомфорт в семейната идилия.

- В това ли е слабостта на този кабинет?

- И силата, и слабостта на този кабинет е в стремежа да представлява колкото е възможно повече очаквания, настроения и интереси в нашето разделено общество. Борисов сам каза, че най-много го интересуват очакванията на хората. Такава е неговата версия – и не само неговата – за представителна демокрация, и съставът на кабинета отразява това разбиране. От една страна, той отговаря на желанието за стабилност, сигурност и приемственост, като дава ключови министерства на познати и утвърдени фигури. От друга, чрез присъствието на патриотите откликва на натиска за социално преразпределение, но без да посяга на плоския данък, така важен за бизнеса. Патриотите имат и друга функция – да успокоят тревогата около застрашените ни граници. Те доброволно

влязоха в ролята

на кучета пазачи

- тичат по границата, вдигат огради, пъдят натрапници. Тяхното присъствие в кабинета обаче е смекчено от силните позиции на проевропейски политици като Томислав Дончев, Екатерина Захариева и, разбира се, самият Борисов. Тоест изграждаме един символичен интерфейс със застрашителния Югоизток и друг с приятелския Запад. Хем се събираме “сите българи заедно”, хем даваме ясна заявка, че оставаме лоялен член на НАТО и ЕС, което е изрично записано в коалиционното споразумение. И да не забравяме, че предстои българското председателство на ЕС. Грижата да не се изложим пред чужденците е традиционно сплотяващ фактор в нашата политика.

- Според Корнелия Нинова с участието си в “Борисов 3” “Обединени патриоти” губи идентичност. Други пък смятат, че ГЕРБ ще ги претопи. Дали?

- Лидерката на БСП е чувствителна към темата за идентичността, защото самата БСП преминава през идентичностна криза, опитвайки се да се освободи от олигархичния захват. Впрочем това е проблем за всички партии. Нещо повече – в епохата на глобализацията общностите и нациите се изправят пред криза на идентичността и затова се обръщат към историята, традициите и бойната слава на предците. Националпопулистките движения дават израз на тази важна тенденция и по тази причина интегрирането им в управлението е приемлив ход.

- Къде тогава е рискът за тях?

- Ставайки част от управлението, те

опразват полето

на социалния

популизъм,

където е бяха разположили доста комфортно, особено “Атака”. Това поле продължава да е изпълнено с очаквания и страст и лесно може да бъде заето от някаква популистка алтернатива. Съгласен съм с Нинова за риска от обезличаване на “Обединени патриоти”, но виждам и възможност за еволюция в посока на десен консерватизъм. Имаше няколко запомнящи се опита за създаване на консервативни формации - РЗС на Яни Янев, после “Горд” на Слави Бинев, най-сетне “Бългрия без цензура” на Николай Бареков, но в момента тази ниша не е заета. ГЕРБ е достатъчно мощна и опитна партия, за да опитоми патриотичните формации през споделянето на властта, но пътят за тяхното нормализиране и превръщане в системни играчи преминава през изграждане на идеология от консервативен тип.

- Анализатори виждат в присъствието на Екатерина Захариева и Нено Димов намигване към сините избиратели. С каква цел?

- Стратегията на Борисов е да държи, доколкото е възможно, всички щастливи, като приютява под крилото си всевъзможни формации, гледни точки и интереси. След печалното изпадане на отломките от старата десница от 44-ия парламент изглежда разумно и необходимо ГЕРБ да интегрира по някакъв начин реформаторския дневен ред, макар и силно редуциран. В този смисъл фигури като Димов и Захариева могат да се разглеждат като обещание, че така необходимите и неудобни реформи няма да отпаднат напълно от дневния ред на това управление – един вид

утешителна

награда за

непредставените

Да не забравяме мощното присъствие на Томислав Дончев, който се възприема от градската десница като техен представител в елита на ГЕРБ, един вид реформатор под прикритие, призван да поддържа отвътре натиска за модернизация на страната.

- По-лесно ли ще му е на Борисов да управлява без реформаторите?

- Определено. Реформаторският блок беше изтъкан от напрежения. На повърхността виждахме противоречията между лидерите, които отразяваха растящото напрежение между оповестените им ценности и конюнктурните им интереси. Избирателите на реформаторите, които за жалост са в малцинство, са особено чувствителни към това разминаване между принципи и политическа практика. Всичко това внасяше несигурност и непредсказуемост в предишната управляваща коалиция и Борисов навярно изпитва облекчение, че се е отървал от такива трудни партньори. Няма как обаче да се отърве от императива на институционалните реформи, които не могат да бъдат отлагани до безкрай.

- Компромисен или консенсусен ще е новият кабинет според вас?

- Идеята за консенсус е утопична и не отчита динамиката на общественото развитие, което преминава през противоречия и конфликти.

Този кабинет

е заченат

с компромис

и според мен ще функционира компромисно. Да се надяваме, че ще успява да удържа съгласие по важните за страната въпроси.

- Борисов за трети път оглави властта. Какъв ще го видим в третия му кабинет - същия или променен?

- Борисов се променя, като се учи от опита и постоянно надгражда публичния си образ. Той обогатява политическия си репертоар, като добавя нови роли, без да изоставя напълно старите. От народен закрилник се трансформира в строител, обединител и балансьор и сега очаквам да се превърне в персонален гарант за европейското и прозападно развитие на България, съчетано с умерени реформи в рамките на закона и традицията. Нещо като персонификация на нашия колеблив, но в крайна сметка разумен цивилизационен избор. 

- В интервю след президентските избори споделихте, че нацията има нужда от двама бащи - освен в лицето на Борисов и в лицето на новия президент Румен Радев. Как ще се развие този сюжет?

- Не очаквам някакви драматични развития. Отношенията между двамата силни мъже ще следват обществените очаквания, които са за взаимен коректив във вътрешнополитически план и за партньорство и баланс в международен. Въпрос на време е двамата лидери да синхронизират стъпките на този танц. По-интересно е кой ще поеме ролята на майката кърмилница, за която копнее зависимото и инфантилизирано население – нямам предвид само бедните, стари и болни хора, но и тъй наречения бизнес, който се навърта лакомо около властта. За жалост, в нашето общество твърде голяма част от ресурсите се разпределят през държавата, а не през пазара.

По тази причина тя се разглежда като

огромна цица,

до която всеки

се опитва да се

докопа

Проблемът е, че млякото не достига и спонтанно възниква ред на кърменето, който не е особено справедлив – първи се вреждат най-едрите прасенца, после по-дребните и накрая най-гърчавите, бог да им е на помощ. Онеправданите прасета квичат сърцераздирателно, протестирайки срещу несправедливия ред, но никой не пита лесно ли й е на свинята майка да им насмогне.

- Основният упрек към Борисов е, че не иска да реформира институциите. Но има ли алтернатива?

- Проблемът с несъстоялите се реформи е по-дълбок. В нашата култура е стаено недоверие към реформите и към самите институции като механизъм за справяне с проблемите на живота. Ние нямаме опит с ефективни, прозрачни и отговорни институции, които си струва да бъдат развивани. Исторически твърде

дълго сме били

изключени от процеса

на управление,

важните решения са се взимали далече и без наше участие – главно в Истанбул и в Москва. Сега официално чакаме напътствия от Брюксел, но не си даваме много зор да ги изпълняваме. Докато бяхме в преддверието на ЕС, имитирахме модернизационен ентусиазъм, но след като ни приеха, се успокоихме и се върнахме към старите си навици и модели за справяне.

- Какви са те?

- Вместо да реформираме институциите, ние ги опитомяваме и одомашняваме, при което неизбежно ги корумпираме. В нашата култура институциите се възприемат като изначално чужди и враждебни. Ние се стремим да ги очовечим не като ги развиваме, а като ги персонализираме и приватизираме – всеки търси и обикновено намира “свой човек”, който да му свърши работа, като заобиколи установения ред. Затова

нещата в България

се решават неофициално,

на кафе,

затова няма скандал в милите срещи, които нашите политици, магистрати, предприемачи и прочее първенци си устройват по разни офиси. Какво толкова – събрали се хората, пили кафе, поговорили, разбрали се културно. В общественото съзнание това е напълно легитимно.

- Откъде тогава ще дойде енергията за промени?

- От осъзнаването на външния императив. Ние по традиция се опитваме да отложим промените, да избегнем риска и да си спестим усилията. Но ако прекалено дълго отказваш да се развиваш в един бързо променящ се свят, просто губиш глобалното съревнование и плащаш висока цена. Част от политическия елит осъзнава това, но е с вързани ръце, защото властта му произтича не от исторческата необходимост, а от волята на народа.

- А обществото защо не го осъзнава?

- Подобно на живите организми, човешките общности интерпретират сигналите от външната среда през моделите на вътрешната си организация, която за удобство наричаме култура. В момента ние избираме да интерпретираме тревожните развития в света като повод

да се затворим и сплотим

около традицията,

а не като повод

да се променим

И други общества реагират така. Това е неоповестеният обществен договор, който правителството е принудено да следва. Властта е призвана да се съобразява с популярните настроения, да успокоява страховете, да удържа балансите, да прокарва промените на час по лъжичка и да избягва резките движения, които могат да обърнат каруцата. Това е стратегията на Борисов, той е дзен майсторът на изкуството да се поддържа каруца и затова отново е премиер.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,