25-годишният заместник Георг Георгиев няма да отговаря за Балканите, казва външният министър
- Министър Захариева, ще имате четирима заместници, защо толкова?
- Да, четирима ще са, благодаря им, че се съгласиха да са част от екипа. Защо четирима? Знаете, че в годината на председателството на Съвета на ЕС, макар да имаме министър, който отговаря за това, работата на Министерството на външните работи ще е изключително важна. И не е само заради председателството, но и във връзка с европейския дневен ред и Бялата книга на Европа, работата е много, затова единият от заместник-министрите ще е фокусиран върху тази тема.
- На кого ще поверите този ресор?
- На г-жа Емилия Кралева, която преди това беше наш посланик в Гърция. Досега тя беше политически директор на министерството - един от най-важните постове, и участваше във формирането на всички позиции на България в Съвета по външните работи, които обхващат не само външната политика, но и сигурността, търговията.
- Ще имате и 25-годишен заместник - Георг Георгиев...
- Младостта не е порок, надявам се. Той ще бъде един от най-ценните хора, защото има външен поглед. А е хубаво в политическия кабинет да има външни хора. Например в консулските отношения е необходим външен поглед, в правата на човека също. Нека да го съдим по делата. Има много примери и в Европа. Само ще спомена австрийския ми колега Себастиян Курц, който бе лидер на младежката организация на Австрийската народна партия и
на 25 години
бе назначен
за държавен
секретар
в Министерството на вътрешните работи, а на 27 години бе избран за външен министър. В първата си година като дипломат №1 той председателстваше Комитета на министрите на Съвета на Европа, а в момента е председател на групата на външните министри от ЕНП.
- Притесненията в обществото като че ли са не толкова заради възрастта му, а че ще получи един от най-важните и трудни ресори – Балканите.
- Не, това са спекулации. За отношенията със съседните държави и политиката ни в региона ще отговаря друг колега.
- Всъщност освен Георг Георгиев всичките ви останали заместници са от дипломатическата служба.
- Да, Емилия Кралева, Юрий Щерк и Тодор Стоянов са дипломати от кариерата. Г-н Щерк се завърна от мандат на Европейската служба за външна дейност в Узбекистан – вторият наш дипломат на такава позиция, бил е посланик на България в Израел, човек с много широки познания по многостранните отношения. Г-н Стоянов бе последно наш посланик в Португалия, преди това беше втори човек в Рим, запознат добре с консулските отношения и човешките ресурси. За началник на кабинета съм поканила г-жа Антоанета Байчева - дългогодишен генерален консул в Мюнхен.
- Разбирам, че ще разчитате на доста хора от дипломатическата професия. Това ли е стратегията на един човек като вас - външен за тази среда - да се справи със затворената система?
- Не ми се иска да се мисли за дипломатическата служба като за затворена система. Може би точно това е една от причините за неразбирането на важността на външната политика в България. Това, че една система е консервативна, не значи, че трябва да е затворена. Министрите принципно са политически лица. Не е нужно министърът на отбраната да е генерал, нито министърът на вътрешните работи да е от системата на МВР. Напротив,
даже е добре
министърът да
е външен
на системата. По-важно е министърът, включително и на външните работи, да има политически опит. Аз се надявам с работата си да оправдая доверието, защото през последните пет години, особено тези четири в президентството като началник на кабинета на държавния глава, моята основна задача е била свързана с външна политика и много по-малко с вътрешна. И аз разчитам целият ми кабинет да работи като екип. За важните въпроси ще разчитам на експертизата на всеки от тях.
- Да приемем, че мандатът ви като шеф на дипломацията ще е четири пълни години. Въпреки че за последните осем години се смениха пет външни министри...
- По-малко отколкото правосъдни...
- Средно титулярите в това министерство изкарват по година и половина. Но да приемем, че вие ще останете за четири. Каква е визията ви, какво имате като план за работа в главата и къде ще е фокусът?
- Едно от добрите неща в България е, че има приемственост във външната политика, независимо от кое политическо семейство е министърът. Общата цел е ясна. Ние имаме съюзници, имаме и партньори. На първо време фокусът ще е върху председателството. Това е фокусът на цялото правителство, не може да не е и на външния министър. Но за мен това ще е важно от гледна точка на дебата за бъдещето на ЕС, как ще излезем от преговорите за Брекзит. Това са
важни теми
за България
и ще са важни и за нас през тази първа година. Не може да нямаме позиция по въпроса накъде искаме да върви ЕС. Разширяването на съюза също е важен фокус. На първо място, нашите съседи от Западните Балкани.
- А извън ЕС?
- Извън ЕС ми се иска да разширим погледа върху региони, в които сме имали традиционно добри контакти. Някъде все още имаме. Често сме били връзката между редица европейски държави, дори ЕС като цяло и тези региони. Там бих искала да имаме фокус. Ще кажа направо - Арабския свят, Азия - Китай, Япония, Индия, Виетнам... Това са все
страни, в които
трябва да
засилим работата си. Мисля, че външната политика трябва да подпомага икономиката и търговските интереси на страната. В тази посока може да направим много повече.
- Ако се върнем на председателството, кое ще е водещата тема за нас? Западни Балкани?
- Темата за разширяването като цяло отива на България и ние сме коментирали и преди, че това категорично трябва да е акцентът на българското председателство. В това число влиза и темата за Западните Балкани. Това е един от приоритетите ни.
- Това, конкретно изговорено, как звучи? Ще работим за влизането на Сърбия в ЕС?
- Ще работим за влизането на всички. Всеки, когато е готов, защото членството не е награда. Има редица изисквания и ние добре помним какво трябваше да изпълни България, за да бъде приета.
- Македония също?
- Македония - да, но има условие и то се нарича добросъседски отношения и съответно подписване на договора, основан на декларацията за добросъседски отношения от 1999 г.
- Имате ли реалната амбиция да направите това? Защото си спомням думите на вашите предшественици, които бяха много сериозно ангажирани с темата, но така и не успяха да се увенчаят с успех.
- Македонските институции винаги са твърдели, че са готови да подпишат този договор, но в крайна сметка е имало разминаване между думите и делата. Силно се надявам страната да се успокои и да имаме легитимни партньори, с които да водим разговори в тази посока. Имам надежди това да се случи. Дали ще е скоро, не мога да отговоря, защото в момента Македония не е стабилна. Надявам се вътрешнополитическата криза там да бъде бързо решена.
- Да поговорим за проблемите в българо-турския диалог.
- Изборите минаха и се надявам на успокояване на нещата. Не бива двустранните отношения да бъдат използвани и да бъдат залагани в предизборни кампании. Но се случи. Надявам се, че това ще остане в миналото. Турция е най-големият ни съсед, наш съюзник в НАТО и сред най-големите ни икономически партньори.
През годините сме минавали през различни фази в отношенията, от няколко години отношенията се развиват много добре, Турция е приятелска страна. Тя поема изключителна тежест - и финансова, и организационна, по отношение на бежанския поток и никой няма интерес от обостряне на отношенията - нито България, нито ЕС, нито самата Турция. Това, което казах и бих повторила, е препоръката ми към турския посланик в София да бъде по-мек в изказа си и да внимава какво казва пред медиите. Както и къде ходи по време на предизборни кампании. Трябва да си внимателен, особено когато си пратеник в приятелска страна. Защото има чудесни отношения между нашия премиер и техния президент. Външният министър на Турция бе сред първите, който ми се обади най-приятелски, за да ме приветства след назначението. Наред с външните министри на Гърция, Румъния, Македония, Швейцария, комисар Могерини...
- Когато турският външен министър ви се обади, вие споменахте ли му вашите препоръки за посланик Гьокче?
- Не, не сме говорили, това не е тема на един такъв първи разговор. А и между институциите на България и Турция няма напрежение.
- Как гледате на твърдения, според които България е заложник на Турция по отношение на мигрантския поток?
- Не бих казала. Въобще в сферата на външната политика и дипломацията думата заложник не е подходяща, затова е добре да се намали напрежението в изказа от страна на Турция. Но както вече ви казах, Турция наистина поема голяма тежест по отношение на мигрантската вълна и никой в ЕС не отрича това. През последните няколко седмици отчитаме, че мигрантският поток към България е намалял значително. Ако Турция не пазеше границата ни от този наплив, това нямаше да е така. Усилията, които турската страна полага, са значителни. През последната седмица МВР са установили едва 13 нови мигранти на наша територия, което е своеобразен рекорд за последните 4 години. Конкретно на българо-турската граница миграционният натиск е намалял над 80% през първите четири месеца на 2017 г. спрямо същия период през 2016 година.
- Това им го признаваме, така ли?
- Това няма как да не им го признаем, а и не само ние, признава го и Европейският съюз. Това е факт.
- Освен Турция другата близка голяма страна с интереси тук е Русия. Какъв диалог ще водите с Москва?
- Не ми се иска диалогът да се води между фили и фоби. Това няма как да е част от външната политика.
- А нямате ли чувството, че точно заради тези фили и фоби, които открай време спорят толкова гръмогласно, никакъв нормален диалог не може да се чуе?
- Най-големият шум се вдига по въпроса за санкциите. Но това не е въпрос на двустранните отношения България - Русия, а решение на ЕС, към което ние сме се присъединили. И ЕС не наложи сакции на Русия, а на отделни граждани на Русия заради ситуацията в Украйна. Това е съвсем различно. Но в отговор на това Русия наложи санкции върху вноса на някои стоки от страни на ЕС. За отпадането на тези санкции срещу руски граждани условието е изпълнението на Минските споразумения.
Що се отнася до отношенията между България и Русия, то те трябва да са като между равностойни партньори при спазване и зачитане на взаимния интерес. Отношенията ни трябва да са на прагматична основа. Имаме много общи интереси в сферата на сигурността, енергетиката, икономиката, туризма, културата, иновациите... Премиерът Борисов се чу с президента Путин по телефона. Диалогът ни с Русия трябва да продължи на всички нива. Очакваме Русия да бъде предсказуем и надежден партньор и с общи усилия да запазим позитивния дневен ред в двустранните отношения.
- Коя е първата страна, която ще посетите като външен министър?
- Първото ми двустранно посещение ще е в Германия на 30 май. Иначе преди това ще съм в Брюксел на Съвета за външните работи, както и на конференция за сигурност и стабилност в Родос, в която ще участват и арабски външни министри, и мои колеги от Балканите, и от Югоизточното Средиземноморие. След Берлин пътувам за Румъния. Това е програмата ми в близките седмици.