За българите, които отиват в чужбина, защото у нас не достигат социални ниши
По времето на тоталитаризма Лъчезар Бояджиев и Теодор Ушев щяха да бъдат определяни като “невъзвращенци”. Хора, напуснали страната и често определяни като предатели.
В днешни времена Бояджиев и Ушев са отишли другаде по професионални причини - търсене на среда, реализация и постижение. Защо Стоичков отиде да рита в “Барса”? По същите причини - в търсене на реализация и постижение. Този мотив е движел и Калоян Махлянов, който стана Котоошу в Япония. Сумист. Там добива известност и широко признание.
Вероятно стотици българи са отишли другаде не просто в търсене на работа, а от амбиция за постижение и признание.
Те не са бежанци, не са емигранти. Мотивът за напускането на страната не е да “станат чужденци” или в търсене на “добър живот”.
В България няма достатъчна палитра от социални ниши за развитие на много от професионалните дейности, характерни за съвременния свят. Професии, в които няма среда от специалисти, познавачи, конкуренти, публика, купувачи, колекционери, спонсори... Професии без пазар. Пазар в широк смисъл на думата.
Причините са много и няма да се спирам на тях.
Проблемът трябва да се осмисли и осмисленото да стане популярно. Понятията нация, народ, държава, личност... изискват ново разбиране. Сигурно ще има и нови понятия...
На практическо ниво - връзката с диаспората и грижата за националния език трябва да бъдат в приоритетите на държавата. При изпълнено такова условие - интеграцията на България с Европа (ЕС) и отвореност към света решава всички тези проблеми.
(С този текст поставям само въпрос.)
(От фейсбук)